Стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов се появява през 1901 г. в литературното списание "Мисъл". Историческият факт свидетелства за изпращането на четиридесет български бунтовници на заточение в Подрумкале - крепост в Мала Азия, арестувани заради атентата в Солун срещу Отоманската банка. Първоначалното заглавие е "Към Подрумкале", но по-късно Яворов го заменя с по-обобщаващото "Заточеници". Така вниманието още в началото е насочено към темата за съдбовната връзка между човек и родина и невъзможността животът да бъде пълноценно изживян и осмислен вън от нея.
Драмата на заточениците е породена от чувството, че те губят не само свободата си, но и свидната родина. Усещането за безвъзвратно заминаване извън пределите й се преплита с мъчителната мисъл, че святото дело не е довършено, че сили и младост не са погинали и има още какво да се даде на отечеството. Бунтът е смазан, а идеалите за свободна родина, в които доскоро са вярвали смелите българи, са потъпкани. Така заточениците изживяват не само драмата на раздялата, но и драма на духа, защото, губейки отечеството, губят и вътрешните си устои.
Тъгата по загубената родина, предателството и невъзможността да бъде доведена докрай започнатата битка за свободата на отечеството са сред основните мотиви в лирическия текст. Творбата е елегия по своя жанр, защото в нея основен е тъжният тон, а чувството- трагично. Силата на елегичното изживяване е разгърната чрез пет строфи, всяка по осем стиха, като последната играе роля на поанта.
Стихотворението въвежда читателя в драмата на осъдените на заточение чрез изключителна по своята одухотвореност природна картина. Отплуващият кораб, залязващото слънце, укротените, обагрени в алени отблясъци вълни са художествените контури на една голяма човешка мъка, разиграваща се на фона на безкрайната морска шир. Избраният момент от деня не е случаен. Залезът, или както Яворов поетично се изразява "заникът" , загатва за край. Усещането за нещо силно, стихийно, но безвъзвратно отминало е заложено и в почиващите вече доскоро яростни вълни. Така иносказателно е представена идеята, че бунтът е потушен. Последните лъчи на слънцето обагрят в алено морските вълни. Драматизмът на емоцията тук е породен от смисловото противопоставяне, от една страна, между успокоението, настъпило след трагичните събития, и от друга- употребата на прилагателни имена като "стихийни, яростни", които загатват за силата на предходните събития и трагичните изживявания. Залезът и необичайната тишина, настъпила в природата, символизират не само погрома на бунта, но и помръкналите надежди в душите на заточениците, а аленеещите отблясъци на вълните- пролятата кръв. Употребата на изразителния глагол "чезнат", както и образът на носещия се леко по вълните кораб свидетелстват, че отдалечаването от родните брегове е окончателно и няма връщане назад.
Лирическият говорител не представя и не назовава героите си в началото, но ни запознава с искрената им изповед във втора строфа. От този момент нататък лирическият изказ се води от 1л.мн.ч. Този художествен похват, избран от Яворов, скъсява дистанцията между герои и възприематели и в същото време постига една по-голяма достоверност на изповедта. От нея става ясно, че бунтовниците добре разбират своята участ- завинаги напускат родината:
И някога за път обратен
едва ли ще удари час
Географските очертания на родината- Вардар, Дунав, Марица, Балкана, Пирин и Странджа вече ще бъдат не място, където живеят и осъществяват планове и мечти, а сетните им духовни опори, последният стожер в изгнаническото им битие. Родината- оттук до гроба им ще се явява само като една зарица или спомен. Светът е необятен, но в него няма да има място за тях, а животът далече от родния дом ще се превърне в сън.
Безкрайна е мъката по отечеството, както безкрайна е морската шир. В третата строфа монологът на бунтовниците зазвучава гневно и обидно. Дълбокото огорчение от несправедливата съдба трудно може да бъде овладяно. Стаената ярост е породена от противопоставянето на спомена за грозното предателство и усещането, че има какво още да дадат на родината. Бушуващата скръб е неукротима, защото бунтовниците усещат сили, мощ и желание да продължат справедливата си борба за свободата на родината, но техният порив е прекършен от предател клет.
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой- съдба завидна!-
край твоя свят олтар.
Физическо страдание, душевно терзание, разкъсваща болка и същевременно силен гняв са изразени с редица художествени средства: емоционалното обръщение към родината, недоизказаната мисъл поради силно вълнение: "осъди ни врага заклет", двукратната употреба на минало несвършено време на глаголната форма "можехме".
Драмата на изгнаниците зазвучава още по-трагично в четвърта строфа. Падащата нощ, която отнема последната светлинка и надежда, скрива завинаги от погледа пределите на родината. В далечината се мярка само образът на митичния Атон, който остава ням свидетел на случващото се. Метафоричната употреба на думата "крило" подсказва, че оттук нататък нощта ще бъде единствената им утеха и закрила. Самотата е толкова необятна, че само тъмнината може да скрие тъгата им, да ги приюти. Така художествено и емоционално Яворов показва, че с падането на мрака гневът в душите постепенно стихва, остава само болката и разяждащата мъка.
Петата строфа представлява поантата на лирическия текст. В нея драматизмът на емоцията достига връхната си точка. Накипелите сълзи, протегнатите към родината ръце, оковани във вериги, угасналият поглед, сърцето, препълнено с горчива скръб- всички тези художествени детайли изграждат обобщения образ на заточениците мъченици и пресъздават поетично сподавената мъка и трагизма на ситуацията. Заключителното обръщение "Прощавай, роден край!" слага и финалния акорд в тази елегия.
През призмата на конкретния исторически факт поетът успява да внуши общочовешки мотиви, свързани с драмата на всички онези, изправени пред съдбовна раздяла с отечеството. Посланието, което носи текстът, казва, че където и да се намираме, каквито и причини да са довели до напускането на родината, за нас тя винаги ще бъде онзи свят олтар, от който ще черпим сили и вдъхновение и пред който ще полагаме любовта и признателността си.
@bgmateriali.com
