ДРЕВНОГРЪЦКАТА ЛИРИКА

 

          За разлика от днешното разбиране за лириката представите на древните гърци за тази част от поезията са били свързани най-вече с произведения, изпълнявани в съпровод на струнен инструмент. Самата дума „лирика“ означава именно това - песен в съпровод на лира. Това ще рече, че старогръцките лирически произведения не са свързани само с душата и чувствата, а изразяват различни ситуации, мисли и разсъждения. Лирическите произведения най-често са изпълнявани по време на ритуали, посветени на някакъв култ: оплакване на покойник, сватбени песни, честване на победители, възхвала на добродетели, изричане на мъдри мисли за поука и т.н. В зависимост от ситуацията, за която са предназначени, лирическите произведения се групират в отделни жанрове - елегия, дитирамб, ода, ямб и др. А в зависимост от изпълнението си се делят на индивидуални и хорови, от една страна, и на декламативни и песенни - от друга.
          Тъй като старогръцката поезия е била много тясно свързана с музиката, характерът на музикалния съпровод е от особено значение за цялостното съдържание и въздействие на творбата. Струнните инструменти (лира, китара, арфа) са се възприемали като произхождащи от Аполон. Богът на слънцето олицетворява реда и правилата, красотата, която той цени, е подредена и хармонична. Затова и песните, изпълнявани в съпровод на струнен инструмент, са поучителни, уравновесени, възхваляващи добротетелите и героизма. Духовите инструменти от своя страна (флейта, панфлейта) се свързвали с бог Дионис и неговата екстазна чувственост. Затова и този вид песни са игриви, шеговити, любовни, изпълнени с дълбоки чувства и страст. Освен с вида инструмент лирическите произведения се характеризират и според вида на музикалния строй. Дорийският и фригийският лад внушавали яснота, твърдост, мъжественост (в духа на Аполоновото начало - млад, добре сложен и образован мъж). От своя страна лидийският лад внушавал чувственост, съзерцание, дори пасивност, внимание и към най-фините детайли и чувствени трепети.
          Като цяло преходът от епос към лирика означава преминаване от митологично към по-реалистично възприемане на света. Вместо със стихийните природни сили и колективното благо, лирическият свят започва да се занимава с човешките чувства и добродетели - възхвала на любовта, жалба по изгубеното минало, гордост от извършеното, възхвала на моралните добродетели и др. под. Лирическото произведение, изразяващо чувствата на отделния човек, вече се възприема не като израз на колективното, а на индивидуалното начало. Затова и лирическият поет вече не се мисли за носител на едно колективно творение, а за индивидуален автор, почитан заради своето майсторство. За да подчертаят това свое достойнство, лирическите поети носели специални дрехи, увенчавали главите си с венци, инструментът им бил техен отличителен белег.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave