ДУМАТА В РЕЧНИКОВИЯ СЪСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Всички думи, които се употребяват в един език, образуват неговия речников състав. Всяка дума има речниково значение и граматично значение.
Речниковото значение тълкува смисъла на думата и се описва в тълковните речници, а граматичното значение изразява граматичните признаци на думата – род, число, лице и т.н., и се описва в правописните речници.
ДА ЗАПОМНИМ
Речниковият състав на нашия език е изграден основно от домашни думи, които произлизат от старобългарския език, например земя, небе, слънце, майка, брат, живот. Те назовават познати обекти от действителността:
• предмети от домашния бит: дом, вода, стол, праг;
• части на човешкото тяло: крак, око, глава, ръка, ухо;
• природа: сняг, дъжд, нощ, ден, земя, цвете, звезда;
• отвлечени понятия: любов, мъка, добро, зло, здраве;
• цветове: зелен, жълт, син, кафяв и др.
В българския език са останали малък брой думи от езика на древните българи: тояга, калпак, шейна, бъбрек, бисер, кумир, българин и др.
Съществуват различни източници за попълване на речниковия състав. Един от тях са чуждите езици.
Думите в българския речник, които са заети от чужди езици, се наричат заемки. Те са напълно усвоени от езика, защото за тях няма съответни домашни думи. Заемките нямат формална отлика от българските думи: тетрадка, магданоз, костюм, автомобил, сако, гардероб, сандвич, антре, сопран, салата, антена, килим, компютър, диск и др.
В речниковия състав на българския език намират място и думи, заети от чужди езици, които имат съответствия в домашната лексика, т.е. имат синоними в езика ни. В този смисъл употребата им е излишна. Наричаме ги чуждици: илач (лекарство), удачен (уместен), мениджър (управител), екзистенция (съществуване), фен (почитател), касае се (отнася се), рефер (съдия), реми (равенство) и др.
Добрата езикова култура на човека се проявява и в умението да се избягват чуждиците. Например на думата генерация (от латински) съответства българската дума поколение. За предпочитане е употребата на втората (домашната) дума, защото тя съхранява езиковата ни самобитност.
Борбата за очистване на езика от чужди думи и изрази чрез замяната им с домашни се нарича пуризъм. Най-ярките представители на пуризма у нас са Иван Богоров и Александър Теодоров – Балан. Те предлагат замяната на много чуждици с домашни думи – например чуждата дума история с думата бивалица, чешма – със самовод, и др. Някои от предложенията на двамата пуристи получават широка популярност и остават в речниковия състав на българския език – чакалня, хижа, сегашно време, летовник и др.
ВАЖНО!
Познаването на чуждите думи помага да бъде разбирано значението им и да бъдат използвани уместно. Засилената употреба на чуждици най-често усложнява изказа и затруднява възприемането на информацията.
Остарелите думи също имат своето място в речниковия състав на българския език. Като остарели определяме тези думи, които някога са били в активна употреба, но по една или друга причина тяхното използване постепенно се е ограничило. В групата на остарелите думи може да попаднат както домашни думи (рат, бран, стяг, кошуля, списател), така и думи, заети от чужди езици (кир, кокона, ефенди, депеша, соаре, джепане).
Остарелите думи от своя страна се делят на две основни групи - историзми и архаизми. Историзмите са думи, назоваващи предмети, явления, отношения, които са изчезнали от обществения живот и от бита на носителите на езика – болярин, клирик, десятък, броднина, заптие, конак, бей, стражар, бранник, ратник и др.
Архаизмите, за разлика от историзмите, са думи, които имат синоними с активна употреба в съвременния език. Остарели са думите, които се използват, но не и понятията, които тези думи назовават – аскер, заменена от войник, войска; трен, изместена от влак, и др. Архаизмите се използват преди всичко в художествената литература, за да предадат духа на епохата.
ДА СИ ПРИПОМНИМ
Еднозначно използвани думи или изрази, с които се назовават точно определени понятия от някоя наука, от техниката, от политиката или от културата, се наричат термини. Повечето от тях са думи с чужд произход (заемки).
Всяка научна област използва със строго определено значение даден термин. Термините от определена научна област са включени в терминологични речници. Често информацията в тях е подредена по теми, а не по азбучен ред, както е в правописния и в тълковния речник.
@bgmateriali.com
