Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред най - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература - изключително жанрово, тематично и идейно богатство, неоспорими художествени достойнства, реалистичен, патриотичен и демократичен дух. Вазов умее да акцентира върху основното, исторически - значимото, типичното в живота на народа и да влага аналитична оценка в обобщенията и тълкуванията.
Българин по чувство и по дух, в романа „Под игото" той разгръща с необикновен художествен усет широко платно на една цяла епоха в историята на България, подчертавайки определящото в нея, пресъздавайки зараждането и хода на историческите процеси. С дълбоко проникновение писателят проследява развитието, осъзнаването и съзряването на народа, израстването му до революционния порив, извисяването му до стремежа да поеме свой път на самостоятелна нация. Тази промяна в съзнанието на българина, кратка по време, но огромна по своето значение, е основен мотив в романа.
С разнообразни стилистични похвати и с подбора на жизнения материал писателят - реалист ни въвежда в атмосферата на последните години на робството. Тя е загатната още в заглавието на романа. Малко страници в него са отделени за жестокостта на турския поробител. Само чрез два епизода -насилията на турците във воденицата и убийството на бащата на Петър Овчаров - авторът успява да предаде ярко и внушително безправното, несигурно съществуване на поробения български народ. Вазов не изобразява пряко тежестта на робството, а я внушава чрез психиката на героите си - наплашени, потиснати, постоянно тревожни и нащрек. И именно в мъртвилото на мрака на дългата робска нощ се таят първите искри и проблясъци на новото. Защото теглото и жестокостта са достигнали краен предел, от който се ражда бунтът, защото затаената омраза между поробени и поробители тласка към готовност за борба.
Умението на Вазов да разкрие сложността на историческата атмосфера внушава мисълта за закономерността и предопределеността на епохалните изменения в живота на народа. Тяхната мотивировка е залегнала в много детайли и сцени на повествованието. Тя е в жизнелюбивото, действено начало в националния ни характер, в пламенното русофилство на българина възрожденец, в любознателността, предприемчивостта, жажда за просвета и духовен живот, за горещата религиозна вяра.
Първата глава на романа въвежда в мирната обстановка на патриархалния бит. Още тук, в първите страници Вазов показва несломения в дългите страдания, пробуждащ се национален български дух. С тънка наблюдателност писателят открива в още непреодоляната робска психика зародиша на новото, на определящите черти на българина възрожденец.
Епохалните изменения в съзнанието на народа са разкрити чрез огромната разлика в реакцията на хората при думите на Събка на изпита и при вълнуващото за малкия гоя д представление. Само няколко месеца отделят тези събития, на докато опасните думи на момичето всяват страх и всеобщ смут сред присъстващите на изпита, същите тези хора, опиянени и затрогнати, по - късно запяват пред самия бей бунтовна песен. В рамките на тези два епизода писателят побира един цялостен процес на народно извисяване, на смяна на мирогледа, на душевна промяна. Времето между тях е изпълнено със събития и случаи, наситено с буреносния дъх на промяната.
Пристигането на Кралича в Бяла черква е тласък за сюжетното развитие и начало на пътя към революцията, които героите изминават. Творецът съпоставя осъзнатия стремеж на отделната личност с мечтите на масите, показва, че народът жадува за освобождение и му е нужна искрата, хвърлена от водача, за да се превърне в революционна сила. Образът на народния водач в „Под игото" е обобщение на най - обаятелните черти на българските герои - революционери и на оценката, която писателят - реалист дава за единството на водач и народ. Появата на Бойчо Огнянов създаването на революционен комитет са мощен тласък за израстването на масите, за увличането им в борбата. Те са зажаднели за огненото слово на бунта, за новите идеи и настроения, които проникват в тихия градец. В главата „Брошурата" е показано бурното въодушевление, което една пропагандна брошура предизвиква дори у Соколов и Огнянов.
В разговорите в Ганковото кафене, този „малък парламент", основна тема е предстоящото въстание, помощта на Русия, героизмът на Босненските и Херцеговските въстаници. Нарасналите интереси и потребности на българина - възрожденец, политическата му заинтересованост, е израз на революционизирането на неговото съзнание.
Особено ярко патосът и въодушевлението на осъзнаването са предадени в главата „Силистра йолу". В неговите възгласи, в наивно - буйните наздравици, в задълбочения спор между Огнянов и Кандов намират отражение новите идеи на епохата.
Постепенно цяла Бяла черква заживява с мисълта за въстанието, революционният подем е всеобщ и несекващ. Малките синове на чорбаджи Юрдан леят куршуми, дъщеря му кака Гинка меси пексимет, а големият Пенчо крие приготвения револвер. Предавайки оживлението дори в дома на най -консервативно настроения чорбаджия, Вазов градира пресъздаването на революционния кипеж в градчето. Още по -внушително е предадена промяната в патриотичното съзнание на Заманов, показано в главата „Един шпионин през 1876 г. „Дълбоко вълнуваща е вътрешната борба на Викентий, който превъзмогва християнската добродетел и обикновената човешка честност, за да остане верен на дълга. Чрез бягството на Огнянов о г Бяла черква Вазов включва в повествованието и околните села и ни внушава идеята за масовостта на борческия подем. Раненият Огнянов се безпокои, че с продължителния си престой ще разори чичо Марин, който го лекува. Той не подозира, че цялото село се грижи за него. Идейното израстване на обикновените хора е ярко разкрито чрез авторовата категоричност: „Тайната му беше обща. Но издайството беше немислимо.
Като преплита битово - реалистичното с романтично -възвишеното, авторът рисува ярки картини на масовото опиянение. Той показва как хората, които на годишния изпит изтръпват от произнасянето на „няколко безуместни, но прави думи", след няколко месеца запяват в присъствието на бея бунтовна песен; как революционното въодушевление завладява и най - трезвите и „лишени от всякакво въодушевление как „пред хилядо зрители" Безпортев смъква турчин от коня и го яхва като животно, а представителят на господарите е слаб и безпомощен. Но най - ярката картина на великото народно „пиянство" Вазов изгражда, като го пречупва през погледа ма чорбаджи Марко. Той е разтърсен до дъното на душата си от зрелището, което вижда: „че един слезна от коня си по заповед на един хром и пиян българин...."Искреното вълнение на този трезв и мъдър човек, дълбоката му съпричастност към съдбата на България, са ярко доказателство за надмогването на тясно личното. Вазов разкрива всеобщия патриотичен подем не само чрез разнообразни сцени и събития, а и чрез идейната еволюция на отделния герой, която проследява с дълбоко проникновение. Запленен от необикновената морална сила и патриотична гордост да довчерашния роб, творецът прекъсва сюжетното действие, за да даде воля на бликналите си чувства и да обобщи оценките си. В главата „Пиянството на елин народ", която представлява своеобразно публичестично отклонение, но се втъкава в общата структура на произведението,Вазов излиза от повествователния тон, от конкретните образи. Той издига своя главен герой - народа - на пиедестала на моралното величие и дава измерение на неговия подвиг:„Историята редко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път..."
Пленяващата морална сила и подвиг на народа Вазов открива не само в бурното му революционизиране, а и в героичното стълкновение с врага. Рисувайки сблъсъка между въстаници и турци, описвайки кървавия му изход, писателят възвеличава твърдостта и революционната зрялост на най - решителните, най -всеотдайните. В могъщата фигура на Боримечката, в героичната гибел на Викентий и Кандов, във саможертвата на Огнянов. Соколов и Рада е въплътен подвигът на един народ, който не може да бъде помрачен от измяната и предателството. Масовият героизъм в боевете, твърдостта пред лицето на смъртта извисяват възхвалата на народния устрем.
В последните страници на романа, пресъздаващи гибелния край на въстанието, наред с болката от измяната на малодушните, която Вазов не скрива, звучи и неговият оптимизъм. Той извира от патриотичната гордост от народния ентусиазъм и несломения борчески дух.
Със силата и убедителността на художественото слово авторът е доказал, че българският народ е израснал за велики подвизи, че е възприел висшия идеал за освобождение, че се е отърсил от оковите на робската психика и е защитил правото си на самоопределение с пролятата кръв. Той няма да загине под ятагана на поробителя и няма да заглъхне поривът му към победа.
В романа „Под игото" Вазов разкрива естетическия идеал на епохата - героичното начало у човека. Прекрасното, възвишеното той търси в огромния прелом в съзнанието на човека от народа, във вътрешното му извисяване, в многостранната изява на порива към свобода. Въпреки поражението и погрома на въстанието. прекрасният образ на народа се изправя пред нас с цялото си величие и нравствена сила. Творецът се прекланя пред подвига на този народ, станал достоен сам да гради историята си, който изминава сам трудния път на пробуждането и осъзнаването, на себеотдаването и саможертвата.
@bgmateriali.com
