Разказът “На оня свят” е съвършен в своята простота.Той разказва за пътуването на дядо Матейко на оня свят, но всъщност разкрива реалистичните земни отношения.
Този разказ доказва, че простата случка у Елин Пелин е обществено важна, тя води стремително към онова, което е било. В разказа промяната идва с узнаването на дядо Матейко, че в рая няма кръчми.
В хода на това обръщане израства характерът, става разбираема неговата душевност и неговото сърце.
Елин Пелин използва майсторски социалната характеристика, като я постига чрез вътрешния монолог, авторът изгражда социалната характеристика на своя герой. В този вътрешен монолог чуваме и гласа на автора и няма да сгрешим, ако кажем че авторът е нарисувал една картина на народното страдание.
Със своята искреност, непосредственост, простота, образът му е релефен, богато нюансиран и нагледен – виждаме движенията му, израза на лицето му – ту учудено, ту разочаровано, ту радостно.
Дядо Матейко се разкайва за най-малките провинения – че не е върнал дълга. Той говори с благодарност за своята баба и с топли чувства за своята магаричка. Така че в неговия образ ние откриваме много черти на народната душевност – нравствена чистота, доброта и самокритичност.
“– Не може да бъде! Имаш грешка, свети Петре.
– Каква грешка? Това не е зелник, а тефтер, прономерован, прошнурован и подпечатан с божя ръка скара му се свети Петър.
– Добре, ама после да не се каете – отговори дядо Матейко.
– Защо?
– А бе, човек, аз много пиех и не вярвам да съм праведен.
– Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено – отговори свети Петър и му отвори вратата.”
В разказа се усеща и една социално изобличителна струя. Авторът дообогатява картината, като заговаря с насмешка за църковните служители, които само големците считат за хора, а бедните не поглеждат.
Възгласът на дядо Матейко в края на разказа, че “в рая ше си бъде рахат, защото няма бирници” , представлява идейна кулминация и изчерпва до край темата.
Така произведението, изградено върху занимателен битов епизод, прераства в обобщение на селските надежди и копнежи. Големите достойнства на разказа се изразяват в това, че той представлява правдива картина на социалната действителност. Подчертан е релефният и богато нюансиран образ на дядо Матейко, който извиква възхищение у селянина. Сериозен успех е и хуморът – ту лек, ту хаплив.
Тук се срещаме с една от степените на комичното – първата степен – лекия хумор. При него изобличителните стрели са насочени към човешки грешки и слабости, които са дребни и не вредят на другите. Те могат да бъдат премахнати, а могат и да не бъдат – и това няма да се отрази катастрофално и създаващо конфронтации.
@bgmateriali.com
