ЕЗИКОВА КУЛТУРА НА ЛИЧНОСТТА

 

          Понятието езикова култура е сред най-широко използваните и в същото време – сред най-дискутираните в съвременната наука за езика. Освен това то се употребява нетерминологично в различни сфери на общуване, както и в различни съчетания (например езикова култура на медиите/политиците и т.н., висока/ниска езикова култура, повишаване на езиковата култура и др.).

          В Речника на българския език понятието езикова култура е представено с две значения:
          1. Езикозн. Теоретическа и практическа дисциплина, обобщаваща постиженията и изводите на граматиката, лексикологията и стилистиката за нормативно въздействие върху езиковата практика. В университета се въведоха часове по езикова култура.
          2. Владеене на нормите на книжовния език. Въпросът за повишаване на езиковата култура се постави у нас с нужната острота.

          Второто значение е това, което носителите на езика най-често влагат в понятието езикова култура. Те я свързват преди всичко с познаването на нормите на книжовния език (правоговорна, правописна, граматична, лексикална и пунктуационна) и с умението да се прилагат тези норми в езиковата практика.

          АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА

          Има основания езиковата култура да се разглежда като по-широко, комплексно понятие, което се отнася не само до писмената, но и до устната реч. Освен владеенето на книжовноезиковите норми тя включва:
          богатството от изразни средства, които използват носителите на българския книжовен език;
          умението им да подбират езиковите средства в зависимост от ситуацията на общуване;
          умението за създаване на устни и писмени текстове, включително за структурирането им и за предаването на идеи и послания по най-подходящия начин;
          умението да се редактират собствени и чужди текстове.

          ЛИЧНОСТ И ЕЗИКОВА КУЛТУРА

          Поради изброените характеристики езиковата култура може да се определи като едно от най-важните социални умения на личността.
          Развитието на езиковата култура е непрекъснат процес, който изисква мотивация и целенасочени усилия от страна на носителите на езика. Такива усилия са необходими както при пряко общуване, така и при работата, свързана с възприемане, създаване и редактиране на текстове. Тя често изисква и ползването на справочни издания, като речници, енциклопедии и др.
          От особено значение е проявяването на критично отношение към неправилните и/или неподходящите езикови употреби. Във връзка с това един от актуалните проблеми на езиковата култура е проблемът за мястото на чуждите думи в българския език. Тяхното използване е допустимо и дори необходимо, когато с тях се назовават нови понятия и реалии или когато те са натоварени с нови значения (например смартфон, мол, трекинг и др.). От друга страна, чуждите думи, с които произволно се заместват домашни думи в общуването, са белег на ниска езикова култура (например юзър, рисетвам, плейтвам и др.).

          ЕЗИКОВА И ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ

          Понятието грамотност поначало се ограничава до умението да се чете и да се пише правилно. Днес то е разширило значението си, най-вече когато се включва в различни съчетания (например компютърна грамотност). Във връзка с езиковата култура особено важни са понятията езикова грамотност и функционална грамотност.
          Езиковата грамотност включва владеенето на нормите на книжовния език, както и умението за разбиране и предаване на съдържание.
          Функционалната грамотност е по-широко понятие, което се отнася до компетентността и уменията на носителите на езика в различни области. По отношение на родния език тя предполага способност да се прилагат ефективно езиковите познания в различни практически дейности. Основен акцент се поставя върху дейностите, които допринасят за успешната реализация на индивида в общността. Такива дейности в работното ни ежедневие са например описанието на търговски продукти, изработването на различни инструкции и нормативни документи, субтитрирането на филми и много други.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave