Сборникът „Под манастирската лоза” съдържа единадесет разказа – легенди, композиционни въвлечени във двойно зависими художествени връзки. Те са създадени в един дълъг период от 27 години. Основното в модела на разказите от сборника е придържането към притчата, легендата и приказката. За място е избрано сакралното пространство на манастира, а източник на историите в сборника е духовно лице, при това с излъчването на мъдрец.
Въпреки жанровите различия, цикълът разработва основни мотиви на Елин-Пелиновото творчество – мотивът за култ към живота, за абсурдността на религиозните догми, на фалшивата праведност и светата греховност. Всъщност обединяваща за цикъла е темата за греха на светците, но тук грехът не е изобличен, а защитен.
Средищно място при подреждането на творбите е отредено на разказа „Занемелите камбани”. Той е разположен в центъра на сборника – шести подред. Мотивът за пречистването битува в разказът “Занемелите камбани”. В него се налага и идеята за доброто и греховното, за силата на майчиното чувство. Самото заглавие отвежда към оксиморон и задава идеята. Чрез детайли се утвърждава смисъла на чистотата – душевна и физическа. Сред свещеното спокойствие на храма една срещу друга стоят жената с болното детенце на ръце и Богородица с младенеца в иконните им очертания. Създава се усещането, че изографисаният образ на Божията майка е огледалното изображение на страдащото и безумно отчаяно човешко същество. Жената отправя своята молитва към Богородица да спаси болното дете. В опозицията са показани чистотата на храма и дрипавата, забрадена с нечиста кърпа жена. Отчаянието битува чрез детайлите – сълзите, горестта.
Средищната творба „Занемелите камбани” дава категоричен отговор на въпроса за ценностните приоритети. Името Йоаким –така се казва игуменът в разказа, има библейски употреби. В библията е баща на Богородица. Той е предаден чрез представата като прогонва от божия храм страдащата, но храма е място за успокоение на човешката душа, на болката. То е място за молитва, за търсене на връзка с бога. Игуменът държи на светското. Той иска всичко да е подредено и чисто, защото “И владиката може да дойде”.
Но внесената от жената с болното дете кал може да се тълкува като знак за акта на самото човешко сътворение от Бога: Игуменът видя, че по плочата, на която стоеше жената, бяха останали кални петна.
На неговия грях е противопоставено жертвеното отношение към майката – бедна тя дава единственото, което има, за да измоли помощ за детето си. Жената е прогонена от игумена, защото той не осъзнава, че не е важно какво ще дадеш – важно е да го дадеш от сърце.
След прогонването на непознатата от храма и отстраняването на иглата-дарение от завеската до чудодейната икона „старецът си оми ръцете на чешмата...”. Той е готов да забие празнично камбаните-става чудо. Те блестят от чистота на празника, но не могат да изпълнят най-важната си роля-да оповестят настъпването на светлия миг: Тия три камбани се люляха и се напъваха, ужасени като глухонеми, които искаха да обадят за някой страшен пожар и не можаха.
В разказа е даден шанс за възстановяване на нарушената хармония. Чудото с безмълвните камбани лекува съгрешилия. Игуменът на Жрелинския манастир дядо Йоаким, с безумието на внезапно помъдрял човек, се спуска към храма, за да постави скромния дар от жената на мястото му. Идеята-тогава, когато разбереш греха си ще получиш опрощение се носи от визията на разказа. Занемелите камбани зазвъняват сами, когато отец Йоаким осъзнава греха си. Високите регистри на още по-голямото вълшебсто, вещаят настъпването на мигът на истонските духовни отдавания.
С финалът на разказа се визира осъзнаването на греха. Светлият звън на камбаните на Жрелинския манастир носи визията за божието знамение, знак който Елин Пелин утвърждава в цикъла.Духовната слепота води след себе си здравата прикрепеност към материалността във всичките й измерения. Елин Пелин е избрал за пример каноничното изричане на църквата, най-разпространеното в християнския свят, за да реализира дълбоките си идеи. Само така може да сполучи търсенето на утаените мъдрости по дъното на оттеклите се страсти и чувства.
@bgmateriali.com
