Елин Пелин - „Косачи“ (анализ)
■ АВТОРЪТ
Елин Пелин (1877 - 1949) е псевдоним на Димитър Стоянов, значим български писател. Роден е в с. Байлово в многодетно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Първоначално учи в родното си село, а после в София, Златица, Панагюрище и Сливен. След завръщането си у дома става учител. Мечтае обаче да стане художник. Дори кандидатства в Рисувалното училище, но не го приемат. По-късно се премества в София, където сменя различни професии, но работата му винаги е свързана с книгите и с литературата. Библиотекар е в Университетската библиотека, пазител - в хранилището на Народната библиотека в София, уредник - в музея „Иван Вазов”. Заедно с това пише и сътрудничи на различни литературни вестници и списания, като на някои от тях е и редактор.
Автор е на многобройни разкази („Ветрената мелница“, „Мечтатели“, „Андрешко“, „На браздата“ и др.), а също - на стихотворения и повести („Гераците“). Негови герои са обикновените селяни, които добиват прехраната си с непосилен труд. Техните радости и скърби, мечти, надежди и страдания са основна тема в творчеството му. Негова страст е и събирането на анекдоти за шопите. На техния живот и на отношенията им е посветен хумористичният му сборник „Пижо И Пендо“. Пише стихотворения за деца, преразказва народни приказки, но и сам съчинява. Романът му в две части - „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ - и до днес се смята за едно от най-хубавите български произведения за деца.
Елин Пелин получава признание и известност още приживе. В края на живота си е избран за член на Българската академия на науките и става председател на Съюза на българските писатели. Известен е като майстор на късия разказ, защото разказите му са кратки по обем, но завладяващи. Наречен е още певец на селската неволя, защото описва тежкия живот на българското село от края на XIX век и първите десетилетия на XX.
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Разказът „Косачи“ е сред най-известните творби на Елин Пелин. Публикуван е за първи път в сп. „Демократичен преглед“ през 1903 г. С него започва и първият сборник с разкази на писателя („Разкази“, 1904),
а във всички следващи издания с Елин-Пелинови произведения „Косачи“ неизменно стои начело на съдържанието.
■ СЮЖЕТЪТ
Действието в „Косачи“ се развива в лятна нощ на полето. Група косачи са представени по време на отмора. Те се трудят далече от дома си, за да осигурят прехрана за семействата си. Събрани около огъня, разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях, Лазо, се променя. Той прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.
В хода на разказа се оформят два паралелни свята - светът на приказното (фантазното) и светът на обикновеното, ежедневното (на реалността). Постепенно приказното пространство измества пространството на реалността и завладява мислите на героите и най-вече на Лазо. Включването на измисления свят става чрез въвеждането на „приказка в разказа“ и „песен в разказа“. Именно такава роля имат приказката за злата царкиня и песента за невярната Стояница.
■ ЖАНРЪТ
„Косачи“ е разказ. Разказът е малко по обем повествователно произведение, което представя случка (събитие) от живота на героите. Действието в него се развива в кратко време и включва малък брой участници. Елин-Пелиновият разказ отразява само един епизод (момент) от живота на селяните. Той обаче е решаващ за съдбата на основния герой Лазо.
В разказите важна роля има и разказвачът. Нарича се още повествовател, защото той повествува (разказва) за случващото се в произведението. Читателят „чува“ гласа му при описанието на природните картини и на героите, на техните постъпки. Понякога повествователят е много бъбрив, като коментира всяко действие и реакция на героите. В други случаи, както е в „Косачи“, присъствието му е ненатрапчиво. Героите са представени преди всичко чрез своите постъпки, мисли и реч, а повествователят е по-скоро помощник на читателя. Той дава допълнителна ориентация за случващото се и гради специфичния свят в разказа.
■ ГЕРОИТЕ
В разказа се открояват образите на Лазо, Благолаж и Стамо.
Лазо е основният герой. Неговите чувства, мисли и преживявания са в центъра на повествованието. Представени са на фона на разговорите е останалите косачи, но и в съзвучие е природната картина. В хода на разказа Лазо се променя. В началото той не вярва в приказките. Под влияние на чутото от Благолаж героят осъзнава, че в света има и други ценности освен грижата за оцеляването и за прехраната. Те са много по-важни за човешкото съществуване. Такива са любовта, семейното щастие и разбирателството.
Образът на Благолаж събира в себе си чертите на типичен фолклорен разказвач. Той познава силата на приказния и на народнопесенния свят. Вярва в мъдростта на фолклора, който променя човека към по-добро. Името му, Благолаж, подсказва, че е сладкодумен и обича да измисля истории.
Стамо е епизодичен герой, но неговата роля също е важна. Репликите му по време на разговора подтикват Лазо да се вслуша в приказните истории и накрая да вземе решението си.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Основна тема в разказа е как човек може да се промени под въз-действието на фантазията и изкуството. Приказките и песните съграждат измислен свят, който е в противовес с всекидневните грижи и неволи на човека. Светът на фантазията и изкуството носи мъдрост и знания, които обикновеният живот невинаги дава. Благодарение на въображението Лазо разбира как трябва да постъпи в реалността.
Темата за силата на човешката фантазия е разгърната на фона на други - темата за непосилния селски живот, темата за компромиса (правенето на отстъпки в името на нещо), темата за избора.
■ ЛУПА
За постигане на внушението в „Косачи“ важна роля има пейзажът (природната картина). Действието се развива през нощта, когато са замъглени очертанията на видимия реален свят. Според народните поверия тогава властват злите сили на отвъдното. Но това е и време, в което човек не вижда ясно света около себе си, но пък може да се вгледа в душата си.
Нощният пейзаж се допълва от плискането на реката в далечината. От древни времена реката се възприема като място за изпитание и про¬мяна. Тя се свързва с представите за начало и край, раждане и смърт. Често в митовете и в приказките важните решения се взимат именно край река. В разказа водите на Марица са мътни и тъмни и това допринася за атмосферата на тревожност, нагнетена допълнително от цветовете и звуците на нощта. В „Косачи“ пейзажът е не просто фон на случката, а чрез него се подсилват емоциите и настроенията в творбата. Промените, които настъпват в природата, отразяват душевното състояние на героите. Със смрачаването се засилват и страховете на Лазо. Утрото идва с решението да се върне у дома.
@bgmateriali.com
