Елин Пелин - "Напаст божия" - анализ
Елин Пелин заема важно място в класиката на малкия разказ – между класическото начало на Вазов и модернизма в разказите на Йовков.Реалист, с многостранен поглед към живота, Елин Пелин пише малките си разкази в съответствие със своите герои - малките и незабележими хора от народа. Но в неговите малки разкази, посветени на тези дребни и неизвестни хорица преливат всички цветове на човешките чувства, бушуват страсти, които ни напомнят неспирното движение на вълните в морската шир.
Елин Пелин посвещава своите разкази на селския живот, на копнежите, радостите и трудностите в бита и труда на българския селянин. Картините, в които рисува селото са малки, но безкрайно дълбоки – в тях писателят е вложил всичко, което крие животът: мъката, радостта, копнежа, любовта. Той ни изправя пред цялата суровост на селското битие, показва ни и сиромашията, и селското тегло, и духовната нищета, и грубостта на селските нрави.
Такава една картина представлява разказът “Напаст божия”. Създавайки този силно антирелигиозен разказ, авторът е искал да изобличи социалните недъзи в селото. Самото заглавие “Напаст Божия” говори за трагизъм и безнадеждност в съдбата на героите от текста на произведението. Наказанието идва от господа не само за страдание на грешниците, но и за да подчертае жестоката съдба на селянина.
Още първото изречение на разказа гласи: “В селото завърлува болест – тежка болест – и зареди да мори от къща на къща.”
Авторът ни запознава с проблематиката на произведението още от самото начало. Цели да подготви читателя, да изгради основата, на която ще се развива по-нататък действието. С този разказ Елин Пелин цели да разкрие вечната мъка и неволя на селянина, да разбули психологията му, като посрещне и ужаса на болката. Той използва мотиви от народния фолклор – природният воден източник, който е символ на живота, от него изтича силата и щастието, но тук е изворът на злото. Авторът използва суеверието като мотив за разкриване на селската психология. Тежка е селската неволя. Обидна и незаслужена е вечната сиромашка участ на този, който до последната си силица живот всеотдайно и честно е изпълнявал своя дълг към земята и труда. В социалната безизходност се коренят всички страдания на селяните.
Неслучайно тежката болест напада селото в работно време, време на труд на пот, на мъка и усилие. Изобразяването на труда на селянина ни въвежда в светилището на живота. Жертвеността в селския труд е получила особено, засилено акцентуване заради мъчителните и крайно тежки условия, при които селянинът е принуден да се труди. Тя е свързана с непрекъснатите природни и социални бедствия. Сушата е страшен бич за селянина и неговия труд.
Елин Пелин е нарисувал картина на сушата, в която усещането за физическа болка идва сякаш да направи още по-осезателна и реална мъката на селския човек и бедата от отишлия напразно селски труд. В хармония с душевните преживявания на героите и техните физически страдания се появява образът на природата. Тя е един свят колкото необятен, толкова и близък на селянина. В нея са отразени движенията на народната душа. Природата има печален и убийствен вид. При описанието й авторът използва градиращи се по чувства епитети, които подклаждат зародилото се у читателя чувство за трагизъм страшна, убийствена безизходност.
Освен като показател за социалната неправда, този разказ служи за разобличаване на егоизма, себелюбието и безбожието на «божия» служител. Попът – представителят на църквата, на бога, на спасението – е този, чиито идеи и разбирания противоречат на всеобщата мъка. Този проповедник на божиите истини успява в крайна сметка да породи само неверие сред хората: “Бог не е милостив – не молете му се”. В тези думи е събран целият гняв на селяните. Безнадеждността ги е довела до възроптаване срещу бога. Това са едни обречени хора, изгубили вярата в себе си, в смисъла на усилията си, но по-страшна е липсата на вяра в бога.
Противопоставяйки ретроградното (попа,старите) и новото (Младен и другите млади), Елин Пелин показва своята гледна точка.Той иска да види един ден света без болести, без тегло и без сиромашия и знае, че единствено с разцвета на творческите сили на едно ново поколение може да бъде постигнато онова пълноценно усещане на живота и онова хармонично единство между природата и човека, което ни възвръща чистите и възродителни радости на душата.
@bgmateriali.com
