Елин Пелин цял живот носи в сърцето си любовта към обикновения човек от народа. Писателят добре познава трудолюбивите селяни, мъките и страданията им, цени и уважава тяхната доброта, прекланя се пред ежедневния им трудов подвиг. Своите наблюдения върху живота в селото и работата на полето писателят художествено пресъздава в разказите си, в които се чувства голямата му любов и уважение към селския труженик и неговия непосилен труд.

В разказа „На браздата” Елин Пелин разкрива тъжната съдба на един измъчен и отчаян сиромах, типична за българския селянин от началото на XX век. Това е Боне Крайненеца. Неговото прозвище „Крайненеца" подсказва на читателя, че това е крайно беден човек, евентуално пришелец, заселил се в края на селото. Цял живот Боне неуморно се бори за прехраната си. Негови верни приятели и помощници са волът Белчо и кравата Сивушка, с които той оре нивата си. Те са ден след ден с него в изпълнения му с мъки и страдание живот.

Природната картина, с която започва творбата: „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време - само за оране.", въвежда в сюжета на разказа. Есенният дъжд, духналият „тих ветрец", пекналото „топло есенно слънце" - цялата природа е в  синхрон с трудовото ежедневие на българския селянин, чийто основен поминък е земеделието. На фона на тази природна картина Елин Пелин откроява образа на своя герой – Боне Крайненеца. Неговият живот е свързан със земята. Той оре нивата си, която се намира „ в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет.” Ведрото утро обещава спорен трудов ден, а това е радост за селянина. Затова е ведро и настроението на Елин-Пелиновия герой: „Боне Крайненеца впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. (...) Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята..." Душата на Боне се отпуска и изпълва с радост. Настъпило е време „само за оране", а коравата земя, изпръхнала от слънцето, „се рони като захар". Боне е щастлив, че има възможност да се труди и по-късно да се радва на плодовете на своя труд. Чрез образа на Боне Крайненеца авторът олицетворява българския селянин, неуморен и грижовен стопанин. Трудът помага на Боне да забрави грижите, теглото: „ Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна суета." Умело подбраните глаголи от автора разкриват преживяванията на героя. „Топлото есенно слънце" стопля душата му, „тихият ветрец" разсейва грижите му, мисълта, надеждата за добра реколта го окриля и изпълва с бодрост.

Краткотрайна е обаче радостта на Боне. Надеждата, щастливото очакване са изместени от ужасяващия страх. С мъка героят гледа как тази „слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо" „все повече се уморява и губи сили". Краката й се разтреперват. Боне започва „да я милва като дете". Жалост изразяват думите му; с които той се обръща към нея: „ - Що, миличка? Кажи!... Сивушке - слабушке! Сърцето ти плаче, миличка.”· Бедният селянин е искрено привързан към двете си домашни животни. Той ги обича като част от семейството си и се грижи за тях, говори им като на хора, сякаш ще разберат мъката му, използвайки умалителни имена и нежни обръщения: „ - Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана?”.· Боне не може да остане безчувствен към страданията на Сивушка, която губи сетни сили. Разтревожен от безпомощното й състояние, легнала на земята примряла, той се опитва да й помогне, да намери изход от сполетялата го трагедия. Чувствата на героя - уплаха, страх, отчаяние от невъзможността да се противопостави на смъртта, са предадени в градация чрез изразителни глаголи. Първоначално Боне „заговори уплашено... и почна да я милва като дете". Опитът да запази самообладание и да съживи Сивушка, викайки с „висок и ободрителен глас", остава безрезултатен. Селянинът „захвърли уплашено копралята... и застана смутен пред Сивушка". Той „се завайка около нея", „взе на колене главата й, па я замилва и зацелува по челото". Разбирайки безпомощността си, Боне „сеизправи отчаяно над нея, прекръсти се и заплака".

Натрупването на глаголни форми засилва напрежението в разказа и създава усещане за надвисналата опасност.

Покъртителна е картината на човешкото страдание, неизразимо е отчаянието на самия селянин. Сам на нивата, „орана-недоорана", Боне е напълно съкрушен и объркан. За да върне Сивушка към живота, е готов всичко да опита: „Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде!", но дори и заплахата не помага.

Искрен е Боне в своето отчаяние. Обичта, нежността и привързаността към слабата кравичка, изразени чрез умалителните имена, както и чрез цялостното поведение на героя, засилват усещането за безнадеждност. Боне не успява да предотврати трагичната развръзка.

Загубата на Сивушка е неизбежна. Елин Пелиновият герой приема нейната смърт с голяма болка. Сякаш той самият се разделя с надеждата си за по-добър живот. Есенният пейзаж е в синхрон с преживяванията на героя. Самотност и страх излъчва застиналата притихналост на природата:

„Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето. То едничко гледаше от небето… Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.” Човекът е сам. Природата сякаш го наблюдава, споделя мъката му. Сивушка лежи „неподвижно, с протегната шия, със затворени очи".

Без помощ отникъде, без светла искрица надежда, Боне: „Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде нямаше помощ." Селянинът, който за малко си е помислил сутринта, при изгрева на слънцето, че най-после животът му ще стане по-добър, е отново нещастен. За него няма никаква надежда - животът му ще си остане все така изпълнен с много грижи и неприятности, с безрезултатен труд и напразни усилия да промени участта си.

Чрез образа на Боне Крайненеца авторът разкрива една много характерна за селския стопанин черта - неговата обич към домашните животни, без чиято помощ трудът му на полето би бил немислим. Рисувайки само един ден от живота на Боне Крайненеца, Елин Пелин успява да пресъздаде обобщена картина на неуморния труд на българския селянин в началото на миналия век.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave