Сам във валога, където няма помощ отникъде. Анализ на разказа „На браздата“ от Елин Пелин
Зареждане на оценките…
Елин Пелин цял живот носи в сърцето си любовта към обикновения човек от народа. Писателят добре познава трудолюбивите селяни, мъките и страданията им, цени и уважава тяхната доброта, прекланя се пред ежедневния им трудов подвиг. Своите наблюдения върху живота в селото и работата на полето писателят художествено пресъздава в разказите си, в които се чувства голямата му любов и уважение към селския труженик и неговия непосилен труд.
В разказа „На браздата” Елин Пелин разкрива тъжната съдба на един измъчен и отчаян сиромах, типична за българския селянин от началото на XX век. Това е Боне Крайненеца. Неговото прозвище „Крайненеца" подсказва на читателя, че това е крайно беден човек, евентуално пришелец, заселил се в края на селото. Цял живот Боне неуморно се бори за прехраната си. Негови верни приятели и помощници са волът Белчо и кравата Сивушка, с които той оре нивата си. Те са ден след ден с него в изпълнения му с мъки и страдание живот.
Природната картина, с която започва творбата: „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време - само за оране.", въвежда в сюжета на разказа. Есенният дъжд, духналият „тих ветрец", пекналото „топло есенно слънце" - цялата природа е в синхрон с трудовото ежедневие на българския селянин, чийто основен поминък е земеделието. На фона на тази природна картина Елин Пелин откроява образа на своя герой – Боне Крайненеца. Неговият живот е свързан със земята. Той оре нивата си, която се намира „ в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет.” Ведрото утро обещава спорен трудов ден, а това е радост за селянина. Затова е ведро и настроението на Елин-Пелиновия герой: „Боне Крайненеца впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. (...) Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята..." Душата на Боне се отпуска и изпълва с радост. Настъпило е време „само за оране", а коравата земя, изпръхнала от слънцето, „се рони като захар". Боне е щастлив, че има възможност да се труди и по-късно да се радва на плодовете на своя труд. Чрез образа на Боне Крайненеца авторът олицетворява българския селянин, неуморен и грижовен стопанин. Трудът помага на Боне да забрави грижите, теглото: „ Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна суета." Умело подбраните глаголи от автора разкриват преживяванията на героя. „Топлото есенно слънце" стопля душата му, „тихият ветрец" разсейва грижите му, мисълта, надеждата за добра реколта го окриля и изпълва с бодрост.
Краткотрайна е обаче радостта на Боне. Надеждата, щастливото очакване са изместени от ужасяващия страх. С мъка героят гледа как тази „слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо" „все повече се уморява и губи сили". Краката й се разтреперват. Боне започва „да я милва като дете". Жалост изразяват думите му; с които той се обръща към нея: „ - Що, миличка? Кажи!... Сивушке - слабушке! Сърцето ти плаче, миличка.”· Бедният селянин е искрено привързан към двете си домашни животни. Той ги обича като част от семейството си и се грижи за тях, говори им като на хора, сякаш ще разберат мъката му, използвайки умалителни имена и нежни обръщения: „ - Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана?”.· Боне не може да остане безчувствен към страданията на Сивушка, която губи сетни сили. Разтревожен от безпомощното й състояние, легнала на земята примряла, той се опитва да й помогне, да намери изход от сполетялата го трагедия. Чувствата на героя - уплаха, страх, отчаяние от невъзможността да се противопостави на смъртта, са предадени в градация чрез изразителни глаголи. Първоначално Боне „заговори уплашено... и почна да я милва като дете". Опитът да запази самообладание и да съживи Сивушка, викайки с „висок и ободрителен глас", остава безрезултатен. Селянинът „захвърли уплашено копралята... и застана смутен пред Сивушка". Той „се завайка около нея", „взе на колене главата й, па я замилва и зацелува по челото". Разбирайки безпомощността си, Боне „сеизправи отчаяно над нея, прекръсти се и заплака".
Натрупването на глаголни форми засилва напрежението в разказа и създава усещане за надвисналата опасност.
Покъртителна е картината на човешкото страдание, неизразимо е отчаянието на самия селянин. Сам на нивата, „орана-недоорана", Боне е напълно съкрушен и объркан. За да върне Сивушка към живота, е готов всичко да опита: „Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде!", но дори и заплахата не помага.
Искрен е Боне в своето отчаяние. Обичта, нежността и привързаността към слабата кравичка, изразени чрез умалителните имена, както и чрез цялостното поведение на героя, засилват усещането за безнадеждност. Боне не успява да предотврати трагичната развръзка.
Загубата на Сивушка е неизбежна. Елин Пелиновият герой приема нейната смърт с голяма болка. Сякаш той самият се разделя с надеждата си за по-добър живот. Есенният пейзаж е в синхрон с преживяванията на героя. Самотност и страх излъчва застиналата притихналост на природата:
„Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето. То едничко гледаше от небето… Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.” Човекът е сам. Природата сякаш го наблюдава, споделя мъката му. Сивушка лежи „неподвижно, с протегната шия, със затворени очи".
Без помощ отникъде, без светла искрица надежда, Боне: „Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде нямаше помощ." Селянинът, който за малко си е помислил сутринта, при изгрева на слънцето, че най-после животът му ще стане по-добър, е отново нещастен. За него няма никаква надежда - животът му ще си остане все така изпълнен с много грижи и неприятности, с безрезултатен труд и напразни усилия да промени участта си.
Чрез образа на Боне Крайненеца авторът разкрива една много характерна за селския стопанин черта - неговата обич към домашните животни, без чиято помощ трудът му на полето би бил немислим. Рисувайки само един ден от живота на Боне Крайненеца, Елин Пелин успява да пресъздаде обобщена картина на неуморния труд на българския селянин в началото на миналия век.
Свързани материали
Тихият вик над падналата Сивушка: мъката на Боне Крайненеца, анализ на разказа „На браздата“ от Елин Пелин
Анализ на разказа, в който едно есенно оране се превръща в лична беда. Началото припомня как несбъднатият кандидат за Художественото училище става писателят Елин Пелин и как годините в родното село го изпълват с преклонение пред труженика, за да се обясни откъде идва погледът към селската неволя. Оттам разборът минава към самата творба: кога е поставено действието, защо случката не е изключителна, а част от делника, и как краткото време и едно и също място стигат на автора, за да внуши съчувствие. Отделено е внимание на встъпителната природна картина, смятана за една от най-поетичните в българската проза, и на ролята ѝ да подготви срещата с героите. Същинската част следва отношението на Боне към Белчо и Сивушка: гальовните обръщения, разговорите с добичетата, мимолетното разведряване на тъжното лице. Показано е как писателят неусетно сгъстява предчувствието за беда чрез детайли, звуци и тишина, и по какво личи бедността на героя, без тя да е назована пряко. Самостоятелен акцент е поставен върху момента, в който кравата пада в ярема: как реагира Боне, какво издават думите му, отправени към животното като към човек, и защо в тях се чете не само страх от загубата. Разгледано е и пейзажното описание, което затваря героя в неговата самота, както и последното отчаяно хрумване, с което той се опитва да я вдигне на крака. Финалната част обобщава какво буди възхищение в поведението на този беден селянин. Анализът върши работа за характеристика на Боне Крайненеца, за отговор на въпрос върху „На браздата“ и за подготовка по темата за човека и труда у Елин Пелин.
„Певецът на българското село“: националните добродетели в разказите на Елин Пелин - обширен литературен анализ
Голяма по обем литературна разработка, която проследява какви добродетели Елин Пелин открива у човека от българското село и как ги превръща в художествен свят. Началото поставя писателя в неговото време и в неговата традиция: какво го свързва с Вазов и какво го отличава от него, защо разказът му се гради върху една случка, каква е ролята на пейзажа, на диалога и на финала и защо повествователят почти никога не се намесва открито. Оттам изложението минава към централната ос на творчеството, труда. Разгледан е първо трудът като радост и естетическа наслада, чрез жътвената картина, чрез строежа на мелницата и чрез оранта, при която земята сякаш връща сила на човека. Веднага след това е показана обратната страна: труд, който се превръща в тегоба, в борба със сушата, с болестта, с немотията и с принудата да напуснеш дома си, за да търсиш препитание. Отделни части са посветени на страданието и на добротата, която то поражда, на отношението на селянина към смъртта и към отвъдното, на солидарността между бедните, на хумора, находчивостта и сладкодумието, с които героите отвръщат на несгодите, както и на постъпките, зад които стои изострено чувство за справедливост. Разгледани са и малките сиромашки радости, и обратният случай, в който душата на човека е загубила сетива за красотата. Разработката работи с голям кръг творби, между които „По жътва“, „На браздата“, „Ветрената мелница“, „Закъснялата нива“, „Напаст божия“, „Косачи“, „Андрешко“, „Задушница“, „Мечтатели“ и „Спасова могила“, и на места ги съпоставя с творби на Яворов и Йовков. Всяко твърдение е подкрепено с цитат от текста и с разбор на художествените средства. Поради обхвата си разработката е удобна както за подготовка на отделна тема или съчинение по конкретен разказ, така и за обобщение върху цялото творчество на Елин Пелин преди класна работа, матура или устно изпитване.
„Плаче измъчената селска душа“: социалното страдание и жизнелюбието в разказите на Елин Пелин, литературен анализ
Обзорен анализ на едно от най-устойчивите противоречия в творчеството на Елин Пелин: селото, което страда, и хората в него, които въпреки всичко обичат живота. Началото представя писателя като художник на българското село в години на остри класови сътресения и очертава социалните контрасти, които определят и живота, и характера на селянина. Следва подреждане на човешката галерия в разказите: от едната страна са ратаят, дребният стопанин, трудовата жена и селският учител, а от другата, кметът, лихварят, съдебният пристав, селският богаташ и бирникът. Показано е и как от този сблъсък се ражда конфликтът между морал и закон, заради който едно и също дело изглежда справедливо за единия и престъпно за другия. Същинската част се спира на конкретни творби. Разгледани са страданието и трагизмът в „На браздата“, двойно по-тежкият труд на самотната жена в „Закъснялата нива“, разделените от сиромашията влюбени в „Край воденицата“, както и горчивата ирония в думите на дядо Матейко, който прави равносметка на живота си. Обяснено е защо социалната несправедливост в тези разкази посяга не само на хляба, но и на любовта. Втората голяма част обръща посоката. Тук е разгледано другото лице на Елин Пелиновите герои: неизтощимата жизненост, смехът и шегата, дружбата между дядо Корчан и Лазар Дъбака, красотата на надиграването и смелите женски образи, готови да тръгнат срещу установения ред. Отделно е проследена природата като втори свят на селянина, в който се оглеждат и жалбите, и радостите му. Разработката е подходяща за подготовка по темата за социалните конфликти у Елин Пелин, за съчинение върху страданието и жизнелюбието в разказите му, за характеристика на героите и за припомняне на връзките между отделните творби преди изпит.
Песента, която секва над нивата: анализ на разказа „По жътва“ от Елин Пелин
Разбор на един от най-кратките и най-въздействащи разкази на Елин Пелин, в който смъртта идва посред най-светлия ден на селската година. Началото представя писателя чрез родния му край и чрез мотива за труда, за да покаже откъде идват героите му: работливи селяни, чийто свят е нарисуван колоритно, но без разкрасяване. Оттам анализът тръгва по композицията на творбата. Експозицията е разчетена през природната картина: как всеобхватното описание на златните ниви постепенно се сгъстява, как възходящата градация от синоними натоварва въздуха и защо природата тук е не фон, а действащо лице със свой глас в случката. Следващата част стеснява погледа от общото към единичното. Щрихираните образи на Никола, на старата майка и на малката сестрица са разгледани като носители на патриархалните отношения в българското семейство, а песента на Пенка, чута преди самата героиня да бъде видяна, е анализирана като композиционен и емоционален център на разказа: какво внася тя в тягостната атмосфера и защо е едновременно благодарност и молитва. Отделен акцент е поставен върху рязката промяна в изказа след съобщението на босоногото хлапе, върху това как краткото изречение и възклицанието сменят ритъма на повествованието и как личната беда се превръща в скръб на цялото село. Финалната част се спира на портрета на героинята, даден едва след трагедията, на заключителната природна картина, чиято сила идва от отсъствието на хора, и на въпроса къде е авторът в този разказ, щом сякаш е отстъпил зад пейзажа и мъката. Разработката е подходяща за анализ на разказ, за характеристика на герой и за теза върху темата за труда и трагичното в творчеството на Елин Пелин.
Песента над жътвеното поле: „По жътва“ на Елин Пелин. Анализ на копнежа по волност и щастие
Разказът за усилната жътва в софийското поле е разгледан през онова, което държи духа на селянина прав, песента. Анализът започва с представата за Елин Пелин като певец на българското село и с признанието на самия автор за отношението му към природата, а след това очертава типа герой в неговите творби, отруден и емоционален, който умее да си създаде приказен свят, за да се откъсне поне за миг от несгодите. Същинската част следва самия текст: първото изречение, което веднага внушава напрегнат и задъхан труд, картината на нивите под страшната жега и маранята, замлъкналите птици, безглаголното изречение, което сгъстява усещането за задух. Показано е как от тази картина на непосилен труд авторът извежда усещане за истински празник и за победа на духа. Оттам изложението преминава към ролята на песента: как тя ободрява морните души, как свързва слушател и изпълнител, как загатва чистата любов между Никола и Пенка и как се превръща във висша, почти сакрална ценност. Разгледани са подбраните цитати, чрез които песента е описана като волна, млада и пълна с надежди и желания, както и мисълта, че тя е външната проява, доказваща духовната природа на селянина. Финалната част осмисля обрата в разказа и превръщането на мъката в тъжен празник, без да изпреварва изводите. Анализът е подходящ за подготовка по темата за човека, труда и природата у Елин Пелин, за характеристика на героите и за съчинение върху песента като израз на копнежа по волност и щастие.
„Полето празнуваше тъжен празник“: анализ на разказа „По жътва“ на Елин Пелин. Песента като порив към любов и щастие
Усилна жътва, небе, което сипе огън и жар, и една песен, която прекосява цялото поле: върху този контраст е построено разглеждането на „По жътва“ на Елин Пелин. Началото представя автора като певец на българското село и художник пленерист, за да обясни защо природата в разказите му не е декорация, а жива реалност, и как трудът е утвърден като извечна ценност в живота на селянина. Същинската част започва с традиционното пейзажно встъпление и с образа на олицетвореното небе, а после разглежда художествените средства, чрез които е предадено усещането за адски пек: епитетът, поетизмът, безглаголното изречение, метафората. Следва наблюдение върху обрата, който песента внася в тази картина, и върху въвеждането на влюбените Никола и Пенка заедно с нея. Отделен акцент е поставен върху песента като висша ценност, свързваща земя и небе, и върху метонимичния начин, по който е изградена Пенка, представена не чрез физическото си присъствие, а само чрез чистия си глас. Разгледано е и как накъсаният синтаксис предава вестта, която прекъсва песента, както и как скръбта се превръща в тъжен празник в последните изречения на разказа. Заключението обобщава как трудът и вярата психологизират битието на селския човек. Разработката е подходяща за подготовка по темата за песента в разказа, за анализ на пейзажа и на художествените средства и за характеристика на героите.