ЕЛИН ПЕЛИН – „ПО ЖЪТВА“. ЖЪТВАТА – ПРАЗНИК И ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

 

          1. СЮЖЕТЪТ И КОМПОЗИЦИЯТА:

          Съдържанието на разказа е максимално изчистено от подробности. По време на напрегната жътва в равното Софийско поле слънцето сипе „огън и жар“ върху морните работници. Те се трудят от тъмни зори, защото узрялото жито не може да чака – то трябва да бъде прибрано. Богатата реколта поражда в душите на селяните надежда и вяра, че Бог е с тях и им помага. Смях, закачки и песни ехтят над полето. Левент Никола спира работа и дълго се ослушва, за да познае гласа на Пенка. Той открито говори за любовта си към нея пред своите близки - стара майка и по-малка сестричка. Дотичва обаче от другия край на полето босоного дете. То съобщава, че слънчев удар е отнел живота на Пенка. Тази вест сломява Никола и всички селяни. На следващия ден полето е пусто, а едрите житни класове се ронят самотни, защото селяните погребват Пенка.

          Случката е една – смъртта на Пенка по време на жътва. Героите са малко – Никола и Пенка; майката и сестрата на Никола; босоногото дете и селската общност. Действие почти няма – героите се трудят на полето под жарките слънчеви лъчи.

          Да проследим в каква последователност са разказани основните сюжетни моменти в творбата:

Композиция Сюжетни моменти
Експозиция    1. Напрегнатата жътва из равното Софийско поле и надеждата за богата реколта
Завръзка    2. Споделеното от Никола пред близките му, че иска да се ожени за Пенка
Кулминация    3. Страшната вест, че Пенка е „примряла от жега“
Развръзка    4. Мъртвата девойка и страданието на Никола
Епилог    5. Погребението на Пенка и всеобщата скръб

          Композицията на разказа има следните важни особености:
          • основните моменти са подредени последователно (така, както се случват в живота); липсват странични отклонения;
          • развитието на действието до кулминацията е удължено, а е скъсено от него до развръзката.

          Първи и втори момент са контрастни на четвърти и пети, защото:
          • хората се трудят под палещите слънчеви лъчи и изпитват удовлетворение от своя труд; полето е огласяно от песни и закачки; душите са изпълнени е надежда;

          Следва съюзната връзка „НО“ (тя въвежда контрастни преживявания и послания):
          • хората са сломени и отчаяни, защото трудът е взел скъпа жертва; полето е пусто и тихо; жътварите отсъстват; надеждата е заменена от отчаяние;

          Пряката реч и диалогът са композиционно решение, което тласка напред развитието на действието (разговорът между Никола и сестра му; между Никола и майка му; между Никола и Пенка – чрез провикването на момъка и песента на девойката).
          Пейзажът е композиционна рамка (началната и крайната природна картина представят
безкрайно житно поле в един горещ летен ден):
          • уточнява времето и мястото на действието;
          • изразява преживяванията на героите;
          • подчинява се на събитието, следва хода на действието (затова се изгражда постепенно и постоянно се обогатява).

          Удълженото развитие на действието до върховия момент, диалогът, пейзажът и контрастът са композиционни решения, чрез които се разкрива преди всичко вътрешният свят на героите (чувства, състояния, преживявания), а не толкова външният свят. Това е важна характеристика на Елин-Пелиновите разкази.

          2. НАЧАЛОТО, КРАЯТ И ЗАГЛАВИЕТО:

          Разказът започва и завършва с природна картина. Много са общите елементи в двете описания:
          • времето – в разгара на лятото, по жътва;
          • пространството — равното Софийско поле; синеещите се в далечината гори и планини; златните ниви, които се люлеят „от край до край, докъдето ти око види“;
          • героите – морните работници (селяните), които се трудят от тъмни зори;
          • слънцето – причина за страшната жега.

          Много са обаче и разликите в двете описания:
          • в началото селяните са на полето – в края полето е пусто;
          • в началото хората (морните души) се трудят с вяра и надежда в добрия край („Бог ни помага! Нека работим, нека работим!“) – в края хората (убитите сърца) са обезверени и отчаяни от безсмислената жертва;
          • в началото жътвеният ден, макар и уморителен, е всеобщ трудов празник; носи радост, песни и закачки – в края той е „тъжен празник“; носи безутешна всеобща мъка поради покосения човешки живот;
          • в началото човекът и природата са в хармония – в края природата се превръща в убиец на човека;
          • в началото трудът осмисля живота на селянина, той е свещенодействие – в края той е лишен от смисъл, превръща се в жертвоприношение;
          • в началото слънцето и жегата „не пъдят от полето работливите селяци“ – в края из нивите не се мяркат работници;
          • в началото селяните неуморно жънат и „трупат златни снопи – в края класове са „златни“, но се ронят и горят „самотни“;
          • началната картина подготвя читателя за случката – крайната картина подготвя читателя за смисъла (посланието) на творбата.

          Началната и финалната природна картина смислово се противопоставят и свързват едновременно. Жътвеният празник на делника е противопоставен на тъжният празник на полето. Те обаче са и свързани, защото са част от вечния кръговрат на природата, който преобръща човешките съдби.

          Заглавието може да бъде разчетено по два начина:
          • прякото значение насочва към времето и мястото на случката (през лятото; на полето); предлогът „по“ внася допълнителен смисъл – такива неща, за които говори творбата, често се случват „по жътва“;
          • символното значение се свързва със смъртта – жъненето е символ на отнетия човешки живот, а жътварят е Смъртта.

          Заглавието, със своите две значения, насочва както към природните описания в началото и в края, така и към самата случка, разказана в творбата.

          3. МОТИВИТЕ:

          • Заглавието, началото и краят на разказа отчетливо въвеждат основния мотив – за труда като неотменна част от живота на човека.

          Показани са двете „лица“ на труда:
          • той може да носи радост и тогава е съпроводен от песен;
          • той може да носи страдание („Пот се сипе от челата, душата без сила остава“); да бъде „жертвоприношение“, когато е причина за прекъснат човешки живот.

          • Немилостивата природа и борбата между надеждата и отчаянието са мотивите, които творбата разработва във връзка с основния мотив за труда (небето „сипе огън и жар“; „Над широкото поле трепери адска марана“; „Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата“).
          • Мотива за упованието в Бога откриваме в „молитвените думи“, в мотива за надеждата, в образа на кръста („Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата...“).
          • Мотивът за бедата като спътник в делника на селянина и мотивът за скръбта са разработени не само чрез конкретния разказ за смъртта на Пенка; читателят разбира, че това не е единичен случай, а повторяем епизод („Боже! Пак жертва!“)
          • Мотивът за любовта е във връзка с мотива за несъстоялата се сватба на Никола и Пенка.

          Разнообразието от мотиви се събира в един „център“ – преживяванията на човека в трудов делник и в тъжен празник.

          4. ПОВЕСТВОВАТЕЛЯТ И ГЕРОИТЕ:

          Когато четем Елин-Пелиновите разкази, имаме усещането, че сме зрители, а не читатели. Така е, защото възприемаме героите по същия начин, по който възприемаме хората в действителността – все едно са пред очите ни. Повествователят не направлява възприятието ни. Той не пояснява и не поучава. Той сякаш гледа с нашето око. Дискретното му присъствие в текста може да се долови в пейзажните описания – те създават представа за отношението му към описваното събитие. Това е друга важна особеност на Елин-Пелиновите разкази.

          Незабележимото присъствие на повествователя дава свобода на читателя да преценява разказаното и да изгражда собствената си позиция. Затова в творбата липсва пряко изказано поучение.

          Никола е представен с пестелива пряка характеристика:
          • той е „левент“ – ще рече хубавец, юнак;
          • работлив е – „усмихнат и бодър“ жъне на полето и трупа тежки снопи;
          • обичлив син и брат, нежен в отношенията е близките си;
          • влюбен в Пенка, чийто глас и „през море да е“, ще познае;
          • любовта му е всеизвестна – и близките му, и селяните знаят за нея;
          • смъртта на Пенка обезсмисля живота му – той е „изумен, отчаян“; пада „разбит до студеното й мъртво тяло“.

          Пенка е представена също с пряка характеристика:
          • надарена е с чуден и завладяващ глас – образът на песента носи внушението за нейната чистота и красота;
          • любимка е на съселяните си („селско дете обичливо“) – означава, че е добра, работлива, скромна, с чиста душа;
          • всеотдайно обича Никола – изказва го чрез песента си;
          • красива е – виждаме го едва във финала на разказа (след нейната смърт): „хубавото й лице“, гъстите ресници, „бялата й гушка“.

          Пряката характеристика се допълва от косвена:
          • Никола топло разговаря с майка си и сестричката си за нея; нарича я „моя радост, моя песен“;
          • цялото село скърби за нея.
          Образът на Пенка е изграден преди всичко чрез разкриване на обичта на другите към нея.

          Майката и сестричката на Никола разговарят с Никола за Пенка. От начина, по който общуват, стават ясни отношенията помежду им – те са сърдечни и топли. Сестричката е любопитна и пита Никола дали може да познае гласа на своята любима сред всички останали. Той използва момента, за да съобщи на майка си нещо много важно – че иска да се ожени за Пенка („Майко, я си почини и послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще ти стане“).

          Селяните са съпричастни към съдбата на Пенка и Никола – всички се радват на любовта им; всички се стичат към Пенкината нива „ужасени“, когато чуват страшната вест, че е „примряла от жега“.

          Героите не са представени в развитие.

          5. КОНФЛИКТИТЕ:

          Разказът е интересен с факта, че в него липсва конфликт между хората, няма и вътрешни конфликти. Център на творбата обаче е един конфликт от друго естество – между човека и природата. Хората са зависими от капризите на природата. Тя е сила, която поставя на изпитание физическите и духовните сили на жътварите (и на човека изобщо). Смъртта на Пенка е трагичната развръзка на този конфликт.

          Въпреки че случката е конкретна, конфликтът между човека и враждебната природа има обобщаващ характер. И читателят неусетно разбира, че последиците от този конфликт може да са различни (като конкретно проявление) в различните епохи, но ще са все трагични за човека.

          6. ПРОБЛЕМИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ:

Проблемите Ценностите
Каква е ролята на труда в човешкия живот? • неотменимата връзка на човека със земята
Какви може да бъдат последиците от унищожителната сила на враждебната природа? • хармонията в семейните взаимоотношения
Какво е мястото на любовта в живота на човека? • любовта, радостта, песента

          7. ПОСЛАНИЕТО:

          Трудът е неотменна част от живота на човека. Той може да носи радост и да е свързан с най-съкровените човешки преживявания (лични, семейни, общностни). Той обаче може да носи и беди и страдание, дори да отнема човешки живот, когато условията за работа са тежки.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave