ЕЛИН ПЕЛИН (1877 – 1949)
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово, Софийско. От 1886 до 1897 г. учи в различни градове, но не успява да завърши гимназия. Учителства в Байлово през 1895 – 1896. Кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. През 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ е напечатан първият му разказ „Мило е отечеството“. За пръв път се подписва като Елин Пелин през ноември 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“. Следващите две години живее предимно на село, където написва първите си зрели разкази – „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Изкушение“, „Гост“ и др. От 1899 година живее в София, където работи на различни места. През 1903 – 1904 г. издава списание „Селска разговорка“. Участва и в редактирането на в. „Българан“ и сп. „Слънчоглед“. През 1903 г. проф. Иван Шишманов го назначава за библиотекар в Университетската библиотека, а през 1906 – 1907 го изпраща заедно с Яворов в Париж и Нанси на специализация. От 1908 г. до 1916 г. работи в Народната библиотека. По време на войните е мобилизиран като военен писател и сътрудничи главно на сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. От 1921 до 1924 г. редактира заедно с проф. Ал. Балабанов в. „Развигор“. От 1924 до пенсионирането си през 1944 е уредник в къщата музей на Иван Вазов в София. През 1940 г. е избран за редовен член на БАН и за председател на Съюза на българските писатели.
Първата си книга „Разкази“ т. 1. Елин Пелин публикува през 1904 г. Следват „Разкази“ т. 2. (1911), където е напечатана и повестта „Гераците“, повестта „Земя“ (1922), сборникът стихотворения в проза „Черни рози“ (1928). През 20-те и 30-те години пише главно за деца – романите „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), както и много стихотворения, поеми и приказки за деца. През 1936 г. излизат сборникът със злободневни очерци и разкази „Аз, ти, той“, както и своеобразната книга с притчи „Под манастирската лоза“.
След 9 септември 1944 г. е направен опит за убийството на Елин Пелин заради близкото му приятелство с цар Борис III. По-късно е принуден да сътрудничи на новата власт, която го приема като голям и обичан български писател. Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София.
@bgmateriali.com
