ЕЛИН ПЕЛИН (1877 – 1949)

 

           Елин Пелин е роден на 18 юли 1877 г. 6 село Байлово, Софийска област. Рожденото му име е Димитър Иванов Стоянов. Като ученик чете с интерес произведенията на Любен Каравелов и Иван Вазов. Любимата му книга е романът „Под игото“. Увлича се от изобразителното изкуство и мечтае да стане художник. През 1896 г. се явява на приемния изпит в новооткритото Рисувално училище в София, но не е приет. Завръща се в Байлово (1898 – 1899), където създава първите си разкази, които стават особено популярни – „Напаст божия“, „Ветрената мелница“ и др. В редица беседи Елин Пелин говори За реалистичния подход в произведенията си: „Aз се мъчих само да бъда правдив и да пиша за това, което добре познавам. Пишех за нашето село, защото от дете съм израсъл в него. Aз пишех за живота и за  живите хора и не можех да премълча техните страдания и неволи. Селската действителност ми се показа такава, каквато е“.
          През 1899 г. се премества в София – редактира списание „Селска разговорка“, работи в Университетската библиотека, а по-късно е библиотекар в Народната библиотека, където се запознава с творчеството на руските писатели Антон Чехов, Иван Тургенев, Максим Горки. След Първата световна война в продължение на повече от двадесет години е уредник на музея „Иван Вазов“.
          Първият том с разкази на Елин Пелин се появява през 1904 г., а вторият том с негови произведения, сред които е и повестта „Гераците“, е отпечатан през 1911 г. Други известни творби на писателя са повестта „Земя“ (1922 г.), стихотворенията в проза „Черни рози“ (1928 г.), сборникът с разкази „Под манастирската лоза“ (1936 г.), романът за деца „Ян Бибиян“ (1933 г.).
          Елин Пелин е представител на социалния реализъм в българската литература.
          Ранните му разкази, пресъздаващи едно основно събитие, открояват измеренията на социалните и нравствено-психологическите проблеми, разкриват различните страни на селския живот – прозаичното и романтичното, реалността и мечтата, страданието и надеждата, драматичното и комичното. Повестта „Гераците“ представя разрушаването на хармонията в патриархалния свят, разпадането на традиционните връзки в семейно-родовата общност.
          Късните разкази от сборника „Под манастирската лоза“, които в жанрово отношение са притчи, поставят акцент върху философските проблеми за доброто и злото, праведното и греховното, духовното и материалното и се отличават със своята алегорична образност.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave