ЕЛИН ПЕЛИН (1877 – 1949)
Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) е роден през 1877 г. в с. Байлово, Софийско, и е най-малкото от единадесетте деца в семейството. Баща му, известен като Йото Варджията, е буден и предприемчив човек - отваря в къщата си училище, което сам финансира. То е единственото сред околните села. Бъдещият писател първо учи в родното си село, после – в Златица, Панагюрище и София. През 1895 г. напуска гимназия и става учител в Байлово. От есента на 1899 г. се установява в София и започва да работи като редактор в периодични издания. През 1906 – 1907 г. е изпратен от Министерството на просвещението на специализация във Франция заедно с Яворов. От 1908 г. работи в Народната библиотека. От 1926 до 1944 г. е уредник на музея „Иван Вазов“. Участва в редактирането на редица Портрет на Елин пелин детски вестници и списания. От 1940 г. е член на Българската академия на науките. През същата година става председател на Съюза на българските писатели.
Първите литературни опити на Елин Пелин са в областта на поезията, но в историята на българската литература остава като един от тримата най-сладкодумни разказвачи заедно е Вазов и Йовков. Сред тях писателят от Байлово се отличава като майстор на късия разказ и като познавач на селските нрави, бит и душевност. Преплитайки по неподражаем начин сериозното и смешното, той постига изображения, каквито само животът може да създаде. Освен множество разкази Елин Пелин създава повестите „Гераците“ и „Земя“, както и забележителни произведения за деца – приказки в стихове и романите „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“.
@bgmateriali.com