ЕЛИН ПЕЛИН (1877 – 1949)
Елин Пелин е един от най-известните и обичани български писатели. Той е майстор на късия разказ. Роден е в с. Байлово, Софийско. Истинското му име е Димитър Иванов. На всички е познат обаче с псевдонима Елин Пелин.
Голямата мечта на Елин Пелин е да стане художник. В рисувалното училище обаче не приемат 14-годишния младеж, дошъл от село. Той не владее четката и боите. Затова пък Елин Пелин става художник, но не с четка, а със слово. Таланта му откриваме в живописните картини на неговите разкази. За себе си писателят казва: „Имах много книги. Купища книги. Четях каквото разбирах и каквото не разбирах. Пишех много. Все пишех... В пети клас имах няколко тетрадки с около 700 стихотворения.“; „Родното ми село е на високо – само една далечна бяла линия загражда хоризонта. Виждат се Рила, Витоша, Люлин – много красиво място. Наблюдавал съм с часове залеза на слънцето. Страхувах се от залеза. Хващаше ме ужас, треперех, но пак гледах. Сънувах често тия неща, които съм изживял като дете. Още оттогава съм мечтателен човек.“
В творчеството си Елин Пелин засяга важни проблеми, свързани с неволите и радостите на селянина, с неговата неизчерпаема жизненост. Едно от най-значимите произведения на писателя е повестта „Гераците“. Автор е на много разкази („Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Самодивски скали“ и др.). Елин Пелин е автор на стихотворения, приказки и разкази за деца, на романите за юноши „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“.
@bgmateriali.com