Никола Вапцаров
    Елтепска

    На Елтепе дими мъгла.
    Далече някъде във ниското
    са моите села,
    окъпани във слънце, като в приказка.

    А доле плиснала водите,
    притиснати в скали и клек,
    като човек
    приказва с мене Глазне.

    Разказва ми, че там една жена,
    съсухрена от скръб и от тревога,
    ме чака да се върна у дома
    и още, още ме обича много.

    Разказва ми как с поглед замъглен
    тя всеки пътник пита простодушно
    дали ще се завърна някой ден.
    И аз мълча, мълча, мълча и слушам.

    Отсреща боровия хълм
    събаря облачни грамади.
    Просветва. После пада гръм.
    И във очите блясва радост…

@bgmateriali.com

Изтеглиsave