ЕМИЛИЯН СТАНЕВ
ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
Дали е възможно с една и съща лекота да пишеш за деца и възрастни и много умело да преминаваш от един литературен жанр в друг. Ако имаш невероятен талант, както е при Емилиян Станев, всичко е възможно. Писателят е смятан за автор, който пише предимно за деца, но има изключително стойностно творчество и за възрастни.
ЖИЗНЕН ПЪТ
Емилиян Станев е псевдоним, а истинското име на писателя е Никола Стоянов Станев. Други творци, които имат псевдоними са Елин Пелин, Христо Смирненски, Станислав Стратиев и други. Емилиян Станев е роден в Търново на 28 февруари 1907 година. Част от детството на бъдещия писател преминава в старопрестолната столица. Междувременно семейството се мести да живее в Елена. Именно красотата на това градче оставя трайни спомени у бъдещия писател. За един творец най-важно е вдъхновението, а Елена има с какво да го вдъхнови. Трябва да имате предвид, че градовете Търново и Елена формират творческите нагласи на Емилиян Станев.
Емилиян Станев споделя, че семейството му не е било богато, но за сметка на това детството му е било изпълнено с радостни преживявания. Бъдещият писател се отличава с изключителна наблюдателност, затова често в творбите му можем да открием описание на различни случки, на които е станал свидетел. Ние не трябва да се изненадваме, след като бащата на писателя обича да ходи на лов и взима сина си със себе си.
Разходките сред природата оставят незабравими спомени у Емилиян Станев. Част от спомените му намират отражение и в неговото творчество. Още от детството си той възприема дивата природа като съчетание от жестокост и красота. В досега си с нея опознава света на дивите животни и се утвърждава като творец, който пише много задълбочено за тях. За един писател е важно да обръща внимание на детайлите, а Емилиян Станев го прави много умело. Не трябва да си мислим, че природата за него е мимолетно увлечение. През целия си живот творецът остава в плен на обичта си към нея. Дори неговата съпруга, Надежда Станева, споделя, че той се успокоявал единствено сред природата.
УЧЕНИЧЕСКИ ГОДИНИ
Писателят завършва гимназията във Враца през 1928 година. След това, отива да живее в София. Този период е много важен за него, защото се запознава с представители на интелигенцията, това са художници, писатели, журналисти. Междувременно се увлича по рисуването и записва да учи живопис. Скоро след това се преориентира и започва да учи финанси.
В периода от 1932 до 1944 година работи като чиновник в Софийската община. Престоят му в София изиграва основно значение за формирането му като писател. Емилиян Станев влиза в средите на интелектуалния елит и така започва да публикува свои разкази в различни литературни списания. Поканен е да сътрудничи на най-значимите литературни издания, сред които са списанията „Златорог“, „Литературен глас“ и „Изкуство и критика“. Така, успехът не закъснява. През 1938 година е публикуван първият му сборник с разкази „Примамлив блясък“. След това пише няколко книги, посветени на природата и животните.
През 1945 година става управител на ловно стопанство в село Буковец, Ловешко. Страстта към лова на баща му се превръща и в негова страст. Именно пребиваването му сред природата го вдъхновява да напише още книги. През този период, освен за деца, пише и за възрастни. Тогава издава своите философски и исторически романи.
През 1948 година се появява неговата повест „Крадецът на праскови“, която освен, че е сред най-известните му творби, е и сред най-превежданите. Повестта е сред произведенията, които всеки българин трябва да познава. Самият писател споделя, че замисълът за повестта се заражда още през 1936 година, във връзка със спомените му от Търново по време на войната.
От 1950 до 1955 година завежда отдел „Белетристика“ във вестник „Литературен фронт“. Междувременно пише активно и бързо се превръща в любим автор на децата. Много често, герои в неговите творби са животни – „Вълчи нощи“, „Чернишка“, „Януарско гнездо“.
Емилиян Станев работи по три много съществени теми в българската литература. Първата от тях е за отношението между човека и природата. В нашата литература той е първия творец, който отделя толкова много внимание на природата и по-специално на дивите животни. Друга тема, която засяга е темата за опита на хората да се откъснат от природата и да се опитат да я унищожат. Последната тема е преосмислянето на българската съдба. Писателят тръгва от историята, но всъщност, целта му е да размишлява за човешкия дух, за възходите и паденията.
Емилиян Станев се утвърждава като един от най-талантливите творци в новата българска литература. Успехът му се дължи на това, че отлично познава човешката душа и се интересува от преживяванията на отделната личност. Заради тези негови интереси са го наричали „неутолимия“. Това е заради стремежа да вникне в човешката душевност. Дори писателят смята, че художественото произведение трябва да дава светлина на човека, надежди, наслада и вяра.
Произведенията на Емилиян Станев се отличават с изчистен стил на създаване, а това се дължи на изключителната му любознателност и стремежът му към съвършенство. Няма спор, че Емилиян Станев е изключителен творец в българската литература. Удостоен е с множество отличия като признание за приноса му към нашата литература.
През 1975 година получава националната награда „Йордан Йовков“. По негови творби са снимани филми. Любопитна подробност е, че той е много взискателен към екранизацията и драматизацията на творбите си. В продължение на часове води спорове за отделни реплики от диалога, при екранизацията на „Крадецът на праскови“. Дори след прожекцията и дадените положителни оценки, писателят не се трогва особено и заявява, че е можело и по друг начин.
@bgmateriali.com
