Пленен от тайните и красотата на гората, Емилиян Станев създава вълнуващи разкази за нейните обитатели. Писателят споделя: „ Чел съм много малко литература за животни, но ми се струва, че няма животно, което не мога да разбера—Мисля, че това ми е дарба.” Емилиян Станев дълго наблюдава „птици и зверове", вглежда се в движенията им, изучава индивидуалните им особености. Обичта към дивите животни му помага да опознае техния свят, суровите и справедливи закони на природата.
Разказът „Майчини тревоги” проследява изпитанията на младата кошута Дунка, станала за първи път майка. Авторът не участва пряко в художественото действие. Той поставя героинята в нейната естествена жизнена среда, като описва външността й, изключителната й привлекателност: „лъскавочерна муцуна, с големи кадифенотъмни очи". Дунка лежи в закътано и уютно място „ в гъстите, сочнозелени листа на дивия чесън". Читателят се потапя в тайнствената атмосфера на гората, която излъчва топлина, нежност и сърдечност. Сред хармонията и спокойствието се долавя тревогата, майчината грижа за малкото еленче с жълтеникави петна, скрито в шумата на гъстака. От всевиждащия поглед на автора не остава незабелязано напрежението в очите на кошутата, които „гледаха тревожно". Майката се безпокои за първата си рожба, над която зорко бди. Величествена е природата. Животът непрестанно, тихо тече по извечните си закони. Пейзажните описания, с които е наситен разказът, служат не само за основа, декор. Те подготвят читателя за предстоящата случка: „...В гората беше тихо. Майските часове изпълваха планината с топлина и емир. Пъпките на бука се разлистиха и всеки ден резедавите петна, които се виждаха по дърветата като разкъсан и полепнал по клоните воал, ставаха все по-големи и златистозелени. Долу, в низините, младите гори шумяха с коприненонежните си листа, сякаш приветстваха топлото слънце."
В природата листата, дърветата, горите са се събудили от своя дълъг сън, животът трескаво кипи, „топлото слънце" сгрява и оживява всичко наоколо. В хармония с веселото оживление и обновление Дунка - най-беззащитното създание от обитателите в гората, е щастлива със своето малко еленче. Писателят подчертава и контраста между външния покой и вътрешния първичен страх на майката. Кошутата напрегнато се вслушва „във всеки шум". Като всяка майка, тя трябва да опази детето си. Целта на автора е да покаже колко неоснователен е този страх, защото хората са загрижени да запазят хармонията, равновесието в природата. Горските надзиратели неотклонно бдят в своя дом - гората.
Майчиният инстинкт ръководи действията на младата кошута. Близостта на човека до нейната рожба я изпълва със страх, ужас: „нейните уши, движещи се на всички страни, доловиха друг шум - този път по-обезпокояващ от първия. "Преди да стане майка, познатите стъпки на горския надзирател Лазар предизвикват нейното „тихичко" оттегляне. Обсебена изцяло от новата важна роля на майка, Дунка не се колебае да предприеме решителни действия и да предпочете съсредоточаването на вниманието върху себе си, за да не пострада рожбата й. Одухотворяването на кошутата не е само художествен похват, а израз на авторовото убеждение, че всички живи същества са едно цяло в този пъстър и многообразен свят. Дунка страда, тревожи се, ужасява се:„Хълбоците й се свиваха и разпущаха като мехове. Тя дишаше тежко."
В най-напрегнатия момент, когато Лазар взема малкото еленче и гальовно го носи, кошутата-майка е в безизходно положение, на границата на пълното отчаяние. Как би могла да разбере жестовете на радост и привързаност у човека, който за нея е враг! Как би могла да остане спокойна и равнодушна, когато горският надзирател е в с тоя ние да отнеме нежната рожба, да я лиши от огромното щастие. Читателят съпреживява мъката й, огромната уплаха, завладяла майката: „Няколко пъти от гърлото й се изтръгнаха тихи, пълни с болка звуци. "Скоковете й са израз на „безумната надежда, че ще намери там еленчето си. "Многоточието в края на изречението: „Но мястото беше празно...", подсказва отчаянието и безумната й мъка. Кошутата не би могла да се примири със станалото, цялата изгаря от върховно и неистово напрежение. Диша тежко и чака с наострени уши. Всичко оживява у нея, когато долавя човешките стъпки. Разкъсване
между безпокойството и страха, Дунка дочува гласа на своето малко и нежно еленче. Това възвръща спокойствието й и тя успява да преодолее страха си. Доближава се до човека, защото инстинктът й за самосъхранение отстъпва пред желанието й да запази рожбата си, към която любовта й е толкова силна и всеотдайна. Майчината обич е възнаградена и тя отново е близо до детето си: „ И ето че видя рожба та си на същото място, заровена в опадалите листа. Проточи дългата си шия наведе се и започна да ближе еленчето бързо и страстно с грапавия си език, сякаш искаше да измие от тялото му всичко, което беше останало от допира на човешките ръце. И цялото й същество се гърчеше от радост.”
Металическото копче, което блести на ухото му, всява ужас у майката, но Дунка бързо преодолява уплахата при мисълта, че нищо не заплашва малкото същество тогава, когато то спи притиснато до топлото майчино тяло. Възвърнато е спокойствието на майката. Природата е омиротворена и хармонира на преживяванията на кошутата: „Месецът светеше между голите клони. Вечерникът тичаше изгората и планината шумеше, сякаш течеше голяма река."Любовта е победила страха. Майката със своята всеотдайност и с нежните си грижи ще помогне на еленчето да преодолее трудностите и когато „неговите слабички крака заякнеха, то щеше да следва майка си навред". Чрез своя разказ Емилиян Станев ни учи да обичаме природата и всяко живо същество, да запазим човешкото у себе си. С обич любов и топлина ще съхраним хармонията в природата и ще се радваме на красотата в заобикалящия ни свят.
@bgmateriali.com
