ЕСЕТО КАТО ВИД АРГУМЕНТАТИВЕН ТЕКСТ
1. КОЙ ТЕКСТ НАРИЧАМЕ АРГУМЕНТАТИВЕН?
Познаваме трите основни типа реч: повествование, описание и разсъждение. При разсъждението се поставя и разрешава някакъв проблем. За целта най-напред той трябва да се осъзнае. След това да се потърси възможно решение. То става теза на текста. Но тя трябва да бъде доказана. За целта се привеждат аргументи. Ето защо текстовете, с които се поставят и разрешават проблеми посредством аргументация, се наричат аргументативни.
2. ЩО Е ЕСЕ?
Думата „есе“ (фр. essai - опит, очерк) се появява за пръв път като заглавие на книгата на френския мислител Мишел дьо Монтен „Опити“. Но традицията да се пишат кратки текстове, в които авторът от своя гледна точка разглежда важни за личността и обществото морални проблеми, произхожда още от древността.
От анализа на произведенията, принадлежащи към тази традиция, можем да изведем основните характеристики на есето като жанр на аргументативната реч. В резултат на това можем да кажем, че есето е текст, който:
| ► поставя важен морален, обществен или естетически проблем; ► този проблем е разгледан от ясно очертана лична позиция; ► авторът изразява мнение по проблема, изведено като теза на съчинението; ► тезата е доказана с аргументи; ► аргументите следват логична аргументативна верига; ► изводите показват позицията на автора; ► композицията преследва максимално въздействие върху читателя; ► подборът на изразни средства позволява повишена образност и разговорност на речта, използване на тропи и фигури, както и съчетаването на преносни употреби на думите с точни научни термини. |
3. СИТУАЦИЯ НА ОБЩУВАНЕТО ПРИ ПИСАНЕТО НА ЕСЕ
Както и всеки друг текст, есето е част от една цялостна ситуация на общуване. Преди да започнем писането, трябва да определим:
1. Кои са участниците в общуването – отправител и получател, както и какви са техните характеристики. При есето те могат да бъдат различни – отправителят е човек, който или се стреми да си изясни проблема сам на себе си, или да вземе решение коя от двете противоположни тези е вярна, или да убеди възприемателя в тезата, в която той самият вярва. Възприемателят може да бъде самият говорещ, арбитърът, който преценява коя от тезите е по-добре аргументирана, или човек, който трябва да бъде превърнат в съмишленик.
2. Цел на общуването. Тя може също така да бъде различна – да се изясни проблемът, да се вземе правилно решение, да се убеди възприемателят в тезата, в която говорещият вярва.
3. Предмет и тема на есето и какво е отношението на участниците към тях.
4. Резултат от общуването, т.е. каква е евентуалната ответна реакция.
4. ВИДОВЕ ЕСЕТА
В зависимост от целта можем да разграничим няколко вида есета. В един случай авторът на есето поставя на разсъждение някакъв проблем, за да си го изясни най-вече на себе си. В този случай говорим за есе рефлексия. В друг случай целта на разсъждението е да се постави на обсъждане такъв проблем, който изисква вземане на решение коя от поставените две противоположни тези е вярна. Това разсъждение прилича на съдебен процес, ето защо е наречено есе казус. В третия случай авторът вече е намерил решение на проблема, в което е повярвал, но иска да убеди и другите. Този текст се нарича есе апел. Основните характеристики на трите вида есе може да обобщим в следната таблица.
| Характеристика | Есе рефлексия | Есе казус | Есе апел |
| Същност | Поставя и обосновава морален или обществен проблем. |
Поставя проблем, при който съществуват две противоположни възможности за решение. |
Поставя някаква позиция, в която авторът иска да убеди възпри- емателя. |
| Цел | Да изясни проблема. | Да вземе решение и да убеди читателя, че то е правилното. |
Да внуши на читателя разбиране за света, в което авторът вярва. |
| Резултат | Разбиране | Преценка | Вяра |
| Автор | Мислител | Арбитър или защитник на едно от възможните решения. |
Проповедник |
| Читател | Стреми се към разбиране и затова следва критично хода на разсъжденията и аргументацията. |
Изпълнява ролята на арбитър, ако авторът за- щитава едното решение. Ако авторът се е изя- вил като арбитър, преценява как се е справил. |
Съмишленик, съучастник и последовател, който трябва да по- вярва безрезервно в проповядваната идея. |
| Аргументация | Липсва начална теза - тя се оформя едва при извода. Аргументите се стремят да обхванат всички възможни гледни точки към проблема и да посочат причините за същест- вуването и поставяне- то му. |
Една теза, доказвана чрез претегляне на аргументи и контрааргументи или формулиране на теза и антитеза. Аргументите трябва да изтъкнат всички предимства и недостатъци на всяко от възможни- те решения. |
Една страстно защитавана теза. Контратеза и контрааргументи се допускат само за да бъдат иронизирани и отхвърлени. Аргументите на автора само натрупват доказателства към защитаваната. |
| Композиция | Следва хода на анализа и доказателствената верига. Състои се от: Въведение, основен анализ на проблема, аргументативна вери- га, сумиране и резю- миране, извод-теза, заключение. |
Следва борбата между различните позиции и възможните решения. Състои се от: Въведение, поставяне на проблема, откроява- не на основното проти- воречие, натрупване на аргументи. |
Преследва максимално въздействие. Състои се от: Въведение, поставяне на проблема, теза, аргументация, отхвър- ляне на аргументите на противниците, кул- минация изповед на веруюто, извод. |
| Изразни средства |
Подбират се точни и ясни понятия, може да се използват тропи и фигури, но само с цел да се терминологизират. |
Реторически стил - ритмизация, повторе- ния, реторически въ- проси, антитези, широ- ко застъпени преносни употреби на езика. |
Реторически стил. Използва тропи и фи- гури. Широко са застъ- пени преносната упо- треба на езика, личните пристрастия, иронията, хуморът, сарказмът. |
5. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА РАБОТАТА
При всички видове есета работата върху разработването на темата протича в няколко задължителни стъпки:
1. Осъзнаване на темата и проблема:
а) за какво пита темата?
б) каква стойност има този проблем?
в) какво решение да вземем?
2. Формулиране на теза.
3. Събиране на материала и постройка на аргументацията.
4. Съставяне план на съчинението.
5. Написване на текста при строго следване на изработения план.
6. Проверка на готовия текст.
Определянето и тълкуването на проблема, заложен в заглавието на есето, е най-важната част от цялата работа. Най-напред анализираме понятията, с които проблемът е въведен. След това определяме какъв е характерът на проблема и на какъв въпрос, свързан с човешкия живот, той иска да отговори. Това ще ни помогне да определим каква стойност за човека има този проблем, и ще ни насочи към възможното му решаване.
Формулирането на тезата е втората стъпка от работата. Тя трябва да предложи възможно решение, което подлежи на доказване.
Събирането на материала и постройката на аргументацията е следващата задължителна стъпка. След като сме осъзнали проблема и сме формулирали тезата, трябва да потърсим от различни източници на информация такива доказателства, които изясняват моралния въпрос, който ни интересува, и доказват основното ни твърдение. За да бъде доказателството убедително, отделните аргументи се свързват в логическа последователност, наречена аргументативна верига.
Изводи и заключения. След като изложим всички аргументи, трябва да достигнем до извода, който показва дали решението, което сме предложили с тезата, е вярно, или не. А в заключението трябва да посочим с какво това решение е важно за нашия собствен живот.
Композиция и изразни средства. Есето не само поставя и разрешава проблем, но и иска да убеди читателя. За това помага правилната композиция и изборът на изразните средства, които използваме при писането. В зависимост от вида есе, който сме избрали, ще определим и как да построим съчинението.
6. ПЛАН НА ЕСЕТО
Това е следващата, изключително важна стъпка при работата над текста. Планът трябва да обхване всички възможни въпроси, свързани с темата, и да изгради аргументативната верига. В общия случай есето трябва да съдържа три главни части:
Въведение;
Основна част;
Изводи и заключения.
Въведението изпълнява две функции:
1. Да постави темата и свързаните с нея проблеми, както и да въведе в основните аспекти на нейното разбиране.
2. Да привлече вниманието на читателя, като го убеди, че темата е важна за него и че ще му бъде интересно да се запознае с нашето мнение по въпроса.
Основната част съдържа тезата и аргументацията. Аргументативната верига трябва да следва логичната последователност на отделните доказателства, като подкрепи всяко
от тях с примери.
Заключението трябва:
1. Да направи изводи от аргументацията – какво следва от приведените доказателства.
2. Да хвърли мост между разсъжденията по повод разглеждания проблем и реалния свят.
Един схематично изложен план за есе би трябвало да изглежда така:
Въведение
Основна част
Теза
1. Аргумент + пример + извод
2. Аргумент + пример + извод
3. Аргумент + пример + извод
Заключение
@bgmateriali.com
