ЕСЕ ПО ЖИТЕЙСКИ ПРОБЛЕМ
Думата „есе“ е френска по произход (фр. essai – „опит“) и се свързва с глаголите опитвала, изпробвала, претеглям, за да установя качествата на нещо. За основоположник на този литературен вид се смята френският философ Мишел дьо Монтен, който през 1580 г. публикува книгата си „Опити“. Самият Монтен характеризира творбите си в нея като опити за откровени разсъждения върху същността на човека и човешките взаимоотношения, върху различни страни от човешкото битие. През вековете са се появявали множество определения за есето, но във всички ключовата дума е „опит“ в значението й като споделяне на житейски опит, като опит за доказване на лично мнение, като опит за непринудено общуване с другите. Това, което трябва да се има предвид, когато ви предстои да работите върху този вид съчинение по предварително поставена задача в училище, е същността на есето като аргументативен текст.
Есето обикновено се свързва с относителна свобода при създаването му по отношение на съдържанието и формата. Тя трябва да се търси преди всичко в свободното тълкуване на идеи и проблеми, в привежданите аргументи, в естествения език, в който терминологията не е задължителна. Много важна характеристика на есето е неговата скрита диалогичност – представете си, че постоянно търсите контакт с въображаем читател, т.е. не му налагате свое мнение, а го споделяте, като винаги имате предвид, че може да съществува и друго разбиране, различно от вашето. Това е текст, в който главното е личното мнение на пишещия, не само споделящ, но и съпричастен към поставения проблем. Есето се характеризира с оригиналност – не само по отношение на мнението, но и на избраната форма, на езика, на аргументацията, която често използва асоциации и лични преживявания на пишещия. Особеност на есето е неговата емоционалност, която въздейства силно върху читателя. Емоционалното в есето обаче не трябва да доминира над мисловното – не бива да се забравя, че есето е вид разсъждение. Често се говори за есеистичен стил, а това означава интересно, оригинално поднасяне на фактите, органично съчетаване на възможности на другите функционални стилове на езика (научен, художествен, разговорен, публицистичен). Този специфичен стил не изключва и директни обръщения към читателя; употреба на въпросителни и възклицателни изречения; използване на реторични въпроси; съчетаване на аз-, ти- и ние-формата на изложение; изграждане на интересни образи на принципа на сравнението и на алегорията.
Съдържанието на есето представя определен проблем, по който се изказва и обосновава лично мнение. Проблемът обикновено е значим, по него човек си заслужава да мисли и да изразява становище. В училищната практика проблемите са свързани с литературни произведения, с научни въпроси, но най-вече са житейски и актуални за момента или за възрастта на учениците. Тук ви предлагаме насоки за работа върху есе по житейски проблем, като се ръководим от основните съдържателни елементи на този литературен вид.
@bgmateriali.com
