ЕСЕ ПО МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ   


          1. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА РАБОТАТА

          ► Осъзнаване на проблема. Моралният проблем, върху който разсъждаваме, може да произхожда от различни житейски ситуации. Първата ни работа е да го формулираме като въпрос. Например днес непрекъснато наблюдаваме прояви на насилие – терористични атаки, войни, насилие на улицата или в училище, насилие вкъщи. Наблюдението обаче не е достатъчно. То може да породи различни въпроси. Например: Кои са причините за насилието между хората? Може ли да се избегне насилието? Защо да не бъдем по-човечни? Всеки от тях ще поведе разсъждението в определена посока, ще изисква различен вид аргументация, ще определя различна цел на нашето есе.
          ► Избор на вида есе. Въпросът, който сме поставили, определя и вида на есето. Ако той пита за същността на проблема, ще се спрем на есе рефлексия. Ако въпросът поставя две възможности за решение, тогава ще пишем есе казус. Ако пък вече имаме мнение, в което твърдо вярваме, но искаме да предадем тази вяра и на останалите, тогава избираме есе апел.
          ► Избор на вида аргументация. Начинът, по който ще защитаваме мнението си, зависи от избрания вид есе, както и от характера на тезата.

          При есето рефлексия не може да имаме начална теза, защото все още не сме осъзнали проблема. Тя ще дойде едва тогава, когато огледаме проблема от всички страни и се спрем на най-правдоподобното решение. Това означава, че тезата ще съвпадне с извода, а аргументите ще се натрупват. Но тъй като всяко нещо на този свят има и обратната страна, всяка от аргументативните ни вериги трябва да предложи както аргументи „за“, така и аргументи „против“.
          Есето казус започва с въпрос, който може да получи два противоположни отговора. Например: Да отговорим ли на насилието с насилие? Можем да отговорим както с „да“, така и с „не“. Тези два отговора оформят две противоположни тези. Всяка от тях трябва да бъде доказана. Затова подбираме аргументи, подкрепящи най-напред тезата, а след това антитезата. Например: Трябва да отговорим на насилието с насилие, защото силата се побеждава само с друга сила (отговор „да“). Не трябва да отговаряме на насилието с насилие, защото така влизаме в безкрайна спирала (отговор „не“).
          Есето апел, при което пишещият е твърдо убеден в своята правота, построява аргументацията си така, че да привлече колкото се може повече съмишленици. За целта аргументите, защитаващи избраната позиция, са убедителни, докато тези на възможните противници се отхвърлят, осмиват, омаловажават.
          ► Подбор на аргументи. След като изберем вида на аргументацията, трябва да съберем достатъчно аргументи. Те може да произхождат от различни източници. Важно е обаче да знаем какво може да послужи като аргумент. От дългата си практика хората са стигнали до извода, че аргументи могат да бъдат:
          ► обективни и проверими факти, свързани с явлението, върху което разсъждаваме;
          ► резултатите от специални проучвания на проблема;
          ► установени от практиката постижения на човешкото знание;
          ► потвърдени от практиката природни и обществени закони.
          Какъвто и да е видът на избраните аргументи обаче, те трябва задължително да притежават следните две качества:
          ► да бъдат верни;
          ► да имат отношение към проблема.
          След като подберем достатъчно аргументи, трябва да ги съпоставим и оценим. Използваме само тези, които са най-убедителни и могат да събудят емоционален отзвук у читателя на есето. 

          2. ПРИМЕРНА РАЗРАБОТКА

          Тема: „Защо да не бъдем по-човечни?“

          Така поставен, проблемът очевидно се осъзнава като резултат на продължителни наблюдения върху проявите на насилие. Разсъждаващият вече е осъзнал, че то не води до нищо добро, а също и че не може да бъде победено с ответно насилие. Затова е стигнал до убеждението, че хората трябва да прилагат нравствения принцип, залегнал в основите на християнската култура - любовта между хората. Той е твърдо убеден, че това е верният път и иска да предаде своята вяра и на читателите. По тази причина естественият избор на вида
есе, който ще се пише, е есето апел.

          Формулиране на теза. Изборът на есето апел естествено води до формулиране на следната теза, предлагаща решение на поставения проблем:

          Трябва да бъдем по-човечни, защото само човечността, а това значи любовта, разумът, добротата, братството и свободата са ценностите, които могат да спасят света.

          Подбор и организация на аргументите. Най-напред ще привлечем аргументи от миналия човешки опит. На първо място това са книгите. Нашата цивилизация е изградена върху принципите на християнството, което още преди две хиляди години е издигнало любовта за свой основен принцип. Същото се отнася и за редица други религии. След това ще се обърнем и към собствените си наблюдения. В днешно време много хора оправдават насилието именно по религиозни подбуди, водейки т.нар. свещена война. Трябва да намерим аргументи, които доказват, че това поведение противоречи на принципите на религията, в чието име се върши насилието. Така се очертават следните аргументи, подкрепящи тезата, която защитаваме:
          ► трябва да бъдем по-човечни, защото иначе ще се изравним с животните;
          ► в основата на човешкото щастие лежи не противопоставянето, а любовта;
          ► за да бъдем по-човечни, трябва да преодолеем предразсъдъците си;
          ► тогава в лицето на другия ще видим не врага, а брата;
          ► само ако се отнасяме към другия като с брат или любим, можем да очакваме същото и от него.
          Всеки от тези аргументи може да се оспори от някой възможен опонент. Ето защо трябва да подготвим и опровержения, които показват, че възраженията са неоснователни, ако не и смешни или човеконенавистни.

          План на есето

          Въведение:

          То трябва да постави проблема и да привлече вниманието на читателя. Затова можем да поставим проблема с реторичен въпрос – наивни приказки ли са призивите за човечност, както твърдят мнозина, или въпреки тяхната привидна отвлеченост и непрактичност, те са по-верни от съображенията, разделящи хората и приемащи, че „човек за човека е вълк“.

          Теза:

          Трябва да бъдем по-човечни, защото само човечността, а това значи любовта, разумът, добротата, братството и свободата са ценностите, които могат да спасят света.

          Аргументация:

          1. Трябва да бъдем по-човечни, защото иначе ще се изравним с животните.
          2. В основата на човешкото щастие лежи не противопоставянето, а любовта.
          3. За да бъдем по-човечни, трябва да преодолеем предразсъдъците си.
          4. Тогава в лицето на другия ще видим не врага, а брата.
          5. Само ако се отнасяме към другия като с брат или любим,, можем да очакваме същото и от него.

          Фалшива контратеза:

          Не можем да мислим за всички хора, когато „нашите“ са подложени на терор, лишения и насилие.

          Оборване на фалшивата теза:

          Ако искаме първо да оправим себе си, а после да мислим за универсалното благо, светът ще загине.

          Извод:

          От древността до наши дни противопоставянето между хората не е довело до нищо добро. Само човечността е тази, която може да осигури щастието на хората.

          Заключение:

          В него трябва да постигнем емоционалната кулминация на своя призив, свързвайки го едновременно с личния си опит, така и с опита на читателя. Затова е невъзможно да се даде обща препоръка за заключение. Всеки от пишещите трябва да го намери сам.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave