ЕСЕ ПО МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ, ИНТЕРПРЕТИРАН В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
1. Що е есе?
Това е въпрос, на който са давани различни отговори. Едни смятат, че есето е текст, в който се разсъждава по свободно избран проблем, за да се изрази една лична и оригинална позиция по него. Според друго мнение есето е такъв текст, който се различава от научния само по това, че проблемът не е поставен на изчерпателен и всестранен анализ. Трети пък употребяват думата есе просто като синоним на съчинение.
Думата „есе“ (фр. essai - опит, очерк) се появява за пръв път като заглавие на книгата на френския мислител Мишел дьо Монтен „Опити“. Но традицията да се пишат кратки текстове, в които авторът от своя гледна точка разглежда важни за личността и обществото морални проблеми, произхожда още от древността.
От анализа на произведенията, принадлежащи към тази традиция, можем да изведем основните характеристики на есето като жанр на разсъдъчната реч. В резултат на това можем да кажем, че есето е текст, който:
- поставя важен морален, обществен или естетически проблем;
- този проблем е разгледан от ясно очертана лична позиция;
- авторът изразява мнение по проблема, изведено като теза на съчинението;
- тезата е доказана с уместни и верни аргументи;
- аргументите следват логична аргументативна верига;
- изводите показват гражданската позиция на автора;
- композицията преследва максимално въздействие върху читателя;
- подборът на изразни средства позволява повишена образност и разговорност на речта, използване на тропи и фигури, както и съчетаването на преносни употреби на думите с точни научни термини.
2. Ситуация на общуването при писането на есе
Както и всеки друг текст - устен или писмен - есето е част от ситуация на общуване. Преди да започнем писането, трябва да определим:
1. Кои са участниците в общуването - отправител и получател, както и какви са техните характеристики. При есето те могат да бъдат различни - отправителят е човек, който се стреми да изясни сам на себе си някакъв проблем, да представи някоя от двете противоположни тези или да убеди възприемателя в тезата, в която той самият вярва. От друга страна, възприемателят може да бъде самият говорещ, арбитърът, който преценява коя от тезите е по- добре аргументирана, или човек, който трябва да бъде превърнат в съмишленик.
2. Цел на общуването. Тя може също така да бъде различна - да се изясни проблемът, да се вземе правилно решение, да се убеди възприемателят в тезата, в която говорещият вярва.
3. Предмет и тема на есето и какво е отношението на участниците към тях.
4. Резултат от общуването, т.е. каква е евентуалната ответна реакция.
След като определим каква е ситуацията на общуването, можем да продължим работата.
3. Видове есета
В зависимост от целта на разсъждението разграничаваме няколко вида есета. В един случай авторът на есето поставя на разсъждение някакъв проблем, за да си го изясни най-вече на себе си. В този случай говорим за есе рефлексия. В друг случай целта е да се постави на обсъждане такъв проблем, който изисква вземане на решение коя от двете противоположни тези е вярна. Това разсъждение прилича на съдебен процес, затова е наречено есе казус. В третия случай авторът иска да убеди другите в своята теза. Този текст се нарича есе апел. Основните характеристики на трите вида есе може да обобщим в следната таблица.
|
Характеристика |
Есе рефлексия |
Есе казус |
Есе апел |
|
Същност |
Поставя и обосновава морален или обществен проблем. |
Поставя проблем, при който съществуват две противоположни възможности за решение. |
Поставя някаква позиция, в която авторът иска да убеди възприемателя. |
|
Цел |
Да изясни проблема. |
Да вземе решение и да убеди читателя, че то е правилното. |
Да внуши на читателя разбиране за света, в което авторът вярва. |
|
Резултат |
Разбиране |
Преценка |
Вяра |
|
Автор |
Мислител |
Арбитър или защитник на едно от възможните решения. |
Проповедник |
|
Читател |
Стреми се към разбиране и затова следва критично хода на разсъжденията и аргументацията. |
Изпълнява ролята на арбитър, ако авторът защитава едното решение. Ако авторът се е изявил като арбитър, преценява как се е справил. |
Съмишленик, съучастник и последовател, който трябва да повярва безрезервно в проповядваната. |
|
Аргументация |
Липсва начална теза - тя се оформя едва при извода. Аргументите се стремят да обхванат всички възможни гледни точки към проблема и да посочат причините за съществуването и поставянето му. |
Една теза, доказвана чрез претегляне на аргументи и контрааргументи или формулиране на теза и антитеза. Аргументите трябва да изтъкнат всички предимства и недостатъци на всяко от възможните решения. |
Една страстно защитавана теза. Контратеза и контрааргументи се допускат само за да бъдат иронизирани и отхвърлени. Аргументите на автора само натрупват доказателства към защитаваната. |
|
Композиция |
Следва хода на анализа и доказателствената верига. Състои се от: Въведение, основен анализ на проблема, аргументативна верига, сумиране и резюмиране, извод-теза, заключение. |
Следва борбата между различните позиции и възможните решения. Състои се от: Въведение, поставяне на проблема, открояване на основното противоречие, натрупване на аргументи. |
Преследва максимално въздействие. Състои се от: Въведение, поставяне на проблема, теза, аргументация, отхвърляне на аргументите на противниците, кулминация-изповед на веруюто, извод. |
|
Изразни средства |
Подбират се точни и ясни понятия, може да се използват тропи и фигури, но само с цел да се терминологизират |
Реторически стил - ритмизация, повторения, реторически въпроси, антитези, широко застъпени преносни употреби на езика. |
Реторически стил. Използва тропи и фигури. Широко са застъпени преносната употреба на езика, личните пристрастия, иронията, хуморът, сарказмът. |
4. Последователност на работата
Работата върху есето протича в няколко задължителни стъпки:
1. Осъзнаване на темата и проблема.
а) за какво пита темата (проблем)?
б) каква стойност за човека има той?
в) какво решение да вземем?
2. Формулиране на теза.
3. Събиране на материала и постройка на аргументацията.
4. Съставяне план на съчинението.
5. Написване на текста.
6. Проверка на готовия текст.
Определянето и тълкуването на проблема, заложен в заглавието на есето е най-важната част от цялата работа. Най-напред анализираме понятията, с които проблемът е въведен. След това определяме какъв е характерът на проблема и на какъв въпрос, свързан с човешкия живот, той иска да отговори. Това ще ни помогне да определим каква стойност за човека има този проблем и ще ни насочи към възможното му решаване.
Формулирането на тезата е втората стъпка от работата. Тя трябва да предложи възможното решение, което подлежи на доказване.
Събирането на материала и постройката на аргументацията е следващата стъпка. След като сме осъзнали проблема и сме формулирали тезата, трябва да потърсим в текста на произведението, върху което разсъждаваме, онези ключови моменти, епизоди и образи, които изясняват моралния въпрос и доказват основното твърдение. За да бъде доказателството убедително, отделните аргументи се свързват в логическа последователност, наречена аргументативна верига.
Изводи и заключения. След като изложим всички доказателства, трябва да достигнем до извода, който показва дали решението, което сме предложили с тезата, е вярно, или не. А в заключението трябва да посочим с какво това решение е важно за нашия реален живот.
Композиция и изразни средства. Есето трябва не само да постави и разреши проблема, но и да убеди читателя. За това помага правилната композиция и изборът на изразни средства. В зависимост от вида есе, който сме избрали, ще определим и как да построим съчинението.
5. План на есето
Това е следващата стъпка при работата над текста. Планът трябва да обхване всички възможни въпроси, свързани с темата, и да изгради аргументативната верига. В общия случай есето трябва да съдържа три главни части:
Въведение
Основна част
Изводи и заключения.
Въведението изпълнява две функции:
1. Да постави темата и свързаните с нея проблеми, както и да въведе в основните аспекти на нейното разбиране.
2. Да привлече вниманието на читателя, като го убеди, че темата е важна за него и че ще му бъде интересно да се запознае с нашето мнение по въпроса.
Основната част съдържа тезата и аргументацията. Аргументативната верига трябва да следва логичната последователност на отделните доказателства, като подкрепи всяко от тях с примери.
Заключението трябва:
1. Да направи изводи от аргументацията - какво следва от приведените доказателства.
2. Да хвърли мост между разсъжденията по разглеждания проблем и света, в който живеем.
Един схематично изложен план за есе би трябвало да изглежда така:
Въведение
Основна част:
Теза
1. Аргумент + пример + извод
2. Аргумент + пример + извод
3. Аргумент + пример + извод
Заключение
Като пример за есе по морален проблем, интерпретиран от прочетен художествен текст, може да приведем темата „Гледам и виждам“, свързана с мита за Едип.
ГЛЕДАМ И ВИЖДАМ
Проблемът, заложен в заглавието
Темата насочва вниманието към два различни начина за възприема¬не на света. Гледането е чисто физическо действие. Човекът възприема реалността, без да търси същественото в нея. То издава една пасивна нагласа към живота.
От друга страна, виждането изисква възприетото през очите да бъде осмислено от ума, който да открие същината. То изисква едно разумно отношение към заобикалящата действителност. По този начин човекът стига до активното познание на света, до осъзнаване на причините на случващото се. В този смисъл виждането е по-висша проява на човеш¬кото присъствие в света. Всеки от нас достига до различна степен на познание. Има неща, които отделният човек не може да узнае, и затова той трябва да бъде по-внимателен. Защото каквито и усилия да полага човекът, част от света винаги остава неразбираема. Това обаче не бива да ни обезкуражава. Защото само когато се опитваме да разберем света, можем да го опознаем. А заедно с него и себе си.
Формулиране на теза
След като очертаем характера на гледането и виждането, можем да формулираме и тезата на есето:
Гледането и виждането очертават два различни начина за човешко присъствие в света. Гледането е пасивно и достига само до повърх¬ността на нещата. Виждането е това, което помага на човека да прозре зад привидността и да стигне до същността. Само когато човекът свър¬же в едно гледане и виждане ще може истински да разбере света.
Събиране и организация на материала
При организацията на материала изхождаме от мита за Едип като пример за проблема, свързан с гледането и виждането. Едип, кой¬то знае предсказанието на оракула за съдбата си, предопределила му да стане убиец на баща си и съпруг на майка си, не успява да „види“ навреме заплахата при сбъдването на предначертаното. Неговият по¬глед към действителността, въпреки предварителното знание, не ус¬пява да стигне до същността. Това е свързано с темата за съдбата на личността, с предопределението, което често крие от човека части от голямото познание за света. Но въпреки ограниченията, в стремежа си да достигне до истината за нещата индивидът може да влияе върху действителността и да я променя в избраната от него посока.
Постройка на аргументацията
При постройката на аргументацията е логично да тръгнем от изя¬сняването на разликите между гледане и виждане. Може да работим както в съпоставка, така и последователно да изясним смисъла на двете думи, за да очертаем различията между тях. След като изясним пробле¬ма, изтъкваме предимствата и недостатъците на всяко от двете дейст¬вия. Така стигаме до извода, че само когато човекът съчетае сетивата и разума си, може да стигне до истинско познание за света и за себе си.
План на съчинението
Въведение:
Във въведението може да поговорим за съдбата като неуправляема сила, която движи човешкия живот. Колкото и да е напреднал в своето развитие, колкото и да е овладял света, човекът още не може изцяло да го предвижда и да направлява. Именно тези неподвластни територии са интересни и привлекателни със своята тайнственост.
Същинска част
Теза:
Гледането и виждането очертават два различни начина за човешко присъствие в света. Гледането е пасивно и достига само до повърхността на нещата. Виждането е това, което помага на човека да прозре зад привидността и да стигне до същността. Само когато човекът свърже в едно гледане и виждане ще може истински да разбере света.
Аргументация:
Първа аргументативна верига: Гледането като пасивно възпри¬емане на външността на нещата.
Аргумент: Гледането е свързано със сетивата и изразява възпри¬емането на света без участието на разума.
Доказателство: Гледането е присъщо и за животните, и за човека. Но само хората, притежаващи разум, могат да разбират същността на явленията и да проникват до причините на случващото се в света.
Примери: Докато Едип може да гледа с очите си, той не вижда истината, а когато я научава, си избожда очите. Така докато гледа, Едип не вижда, а когато провижда, загубва способността си да гледа.
Втора аргументативна верига: Виждането като форма на актив¬ното възприемане на света, узнаващо причините и смисъла на явле¬нията.
Аргумент: Да виждаш означава не просто да регистрираш предме¬тите и явленията, но и да разбираш в дълбочина техните взаимовръзки, отношения и причини.
Доказателство: Когато човек е достигнал до същността на нещата, той не може да бъде изненадан от съдбата. Виждането позволява да управляваме в по-голяма степен собствените си действия и постъпки.
Примери: Хората често се интересуват от предсказания и гадателства, тъй като вярват, че те им дават достъп до едно по-дълбоко, неви¬димо за нормалните сетива познание.
Трета аргументативна верига: Гледането и виждането като съчетание на сетивата и разума, даващо ни способността за пълноценно съществуване.
Аргумент: Гледането и виждането показват дали човекът е наблю¬дателен и проницателен. Само тяхното съчетание ни позволява да възприемаме събитията в тяхната пълнота.
Доказателство: Човек, който не се замисля за дълбоките причини на случващото се в света, вижда този свят едноизмерно. Така той не може да разбере неговото многообразие.
Примери: Различните хора виждат едно и също събитие по различен начин. Това се дължи на начина, по който го тълкуват. Ако само регистрираме явленията, губим възможността си да имаме лична позиция.
Извод:
Макар определени страни от живота да остават скрити от сетивата и разума, ние трябва да се стремим не само да гледаме, но и да разбираме света, в който живеем.
Заключение:
В заключение може да поговорим за избора, който стои пред всеки човек - дали да се задоволи с външна регистрация на случващото се, или да надникне зад привидността и да търси в дълбочина смисъла на явленията. Първият вариант ни улеснява живота, но само с втория може да се живее пълноценно и да се постигне познание за света и за себе си.
@bgmateriali.com
