Смислово стилистическите модификации на понятието „драма", изведени като основен проблемен акцент в стихотворението „Кино” на Никола Вапцаров, биха изглеждали твърде маниерно, ако неговият поетичен смисъл не се интерпретира като концептуален център на творбата. „Драмата" като понятие въвежда три пъти проблемна ситуация в поетическия текст и всеки път звучи съвършено различно; провокира разнопосочни реакции у лирическия субект. В разнообразната и оригинална Вапцарова поетика честите повторения на отделни думи, фрази, реплики се обособяват с многозначните си функции.
В афиша пред киното определението... Една човешка драма" се приема като нужна квалификация на филма без каквито и да било емоционално стилистически отсенки. Интересни са промените, които понятието претърпява, и художественият път, по който те са внушени от автора. Стихотворението започва с поетичен разказ за лирическия субект. Така специфичният вапцаровски „монологичен диалог”с близък човек, тук приятел, е въведен с обръщението „брат”, но то изобщо не подсказва в каква насока ще поеме авторовият замисъл. Стихът е накъсан свободен. Незаангажираща поредица детайли щрихират обстановката: „шум”, „реклами”… „конника на Крум се потеше… в дланта ми” (става въпрос за релефното изображение на гърба на монетата), „лъва на Метро…”. Макар и представена с неутрален поетичен тон, тя внушава напрежение, което читателят очаква. При Вапцаров няма въведение самоцел, а и в началото на стихотворението „Кино” всичко казано е твърде познато и незначително, за да бъде цел. Постепенно започва да се прокрадва едва доловима ирония, маркираща сюжета на филма, който е в унисон с лиричния пейзаж. Привидно неутралното „драма" от афиша е осветено иронично, а разказно пространната интродукция - емоционално
проблемно осмислена. Груби, направо натуралистични детайли открояват
не твърде идилична картина: „Един размазан Джон/ целува сластно Грета. / По устните му/сладострастна лига. " В рязкото „Стига!" избликва реакцията на лирическия субект, драстична, невъздържана, гневна.
В произведението отчетливо се разграничават две контрастиращи части по настроение, емоционален заряд, проблемна същност, стилистика. За поетиката на Вапцаров е характерно съжителството на различни стилистически пластове. Те си противоречат, но и взаимно се допълват и с нищо не нарушават художествената цялост на произведението.
Поредица спонтанно избухнали въпроси внасят нова тоналност: „Къде е тука нашата съдба?/ Къде е драмата?/" Къде съм аз? Кажете!” Понятието драма е обобщено без конкретизирано съдържание. Емоционалното напрежение прераства в ярък контраст. Той е композиционно и проблемно ситуиран между всичко, казано до този момент, и метафорично изразената действителна същност на живота: „В гърдите ни опрял е за стрелба/ на времето барутно пистолета".
Обстановката край киното е част от битието на героя, социално характеризирано и допълнено с лексикалното просторечие: „като жребица от разплодник". Психологическото напрежение непрекъснато градира. Обобщенията са изместени от съвсем преки въпроси - съпоставки: „Така ли срещаме на път/ любимите си, / с лимузини?". И в обобщенията, и в сетивно конкретните предмети от ежедневието: „сивия живот… борба за хляб... тясното легло", се отразява истинската същност на понятието драма - битийна участ, трагична обреченост, ограбен живот. Напиращото възмущение избликва в лаконичния финал, точен, категоричен, ударен: "Това е драмата. / Останалото е измама.” Ако в началото понятието „драма" е завоалирано с лека, но нарастваща ирония, то в поантата е вече възел на протест и непримиримост. Драмата е конфликт не само с комерсиалния екранен фарс, но и със самия живот.
За Вапцаров в проблема за взаимовръзката изкуство – действителност рефлектират принципно различните естетически позиции, различният поглед към художествените и битийни стойности. В статията си „За творчеството на най-младите”, в. „Литературен критик”, 1941 г., поетът пише: „…можеш да владееш до виртуозност занаятът на изкуството, но празно ли е то – жалко за изхабения материал.”
@bgmateriali.com
