Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма. С ръката на талантлив художник той рисува жалкото съществуване на работниците от крайните квартали на големия град. Особено пластични и затрогващи са тези картини в цикъла “Зимни вечери”. Още с първите си думи поетът осъжда капиталистическия град:
“Като черна гробница и тая вечер –
пуст е мрачен е градът.”
Реалистичното сравнение красноречиво говори за жалкото съществуване на трудовите хора във вечен глад и мизерия.
Изумителни по своето богатство и идейно съдържание са образите и детайлите, които разкриват вечната драма на социалнооправданите маси:
“Вървя край смълчаните хижи
в море непрогледна мъгла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла”
От тези стихове звучи печална музика, защото в този груб и жесток свят на неправди няма място за радост и светлина в бедните работнически бордеи.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com