Човек сам избира как да прекара живота си: дали да живее пълноценно, оставяйки следа зад себе си, или да предпочете спокойствието, леността и безгрижието, без да си поставя високи цели. Чорбаджи Нено и жена му - Неновица, герои от повестта на Любен Каравелов „Маминото детенце", избират втория начин на живот. Той е лишен от възвишени нравствени идеали, от духовни стремежи и от каквито и да било полезни действия. Животът им протича далеч от проблемите на епохата. Чорбаджийското семейство е потънало в безвремие, в което определящи са тишината и спокойствието.
Житейските възгледи, които водят и до житейския избор на Нено и Неновица, са разкрити в първа и втора глава на повестта. За главните герои съдим от портретните им описания, от речта им и от биографичните подробности, дадени в ретроспективен план. За двата персонажа е характерно еднообразното, спокойно и бездуховно съществуване. Безделието е тяхно ежедневие, начинът им на живот — паразитен, интересува ги само личното им благоденствие. В техния ограничен свят главното е богатството, осигуряващо им тишина и спокойствие. Двамата съпрузи дори не са в състояние да отгледат и правилно да възпитат собствения си син, което го довежда до нравствено падение.
Още в самото начало на повестта читателят се среща с главата на чорбаджийското семейство - чорбаджи Нено.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
