■ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1348 г.
Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор, свикан от княз Борис I Михаил в края на 893 г. или в началото на 894 г. На Преславския събор се вземат няколко решения, които имат важно значение за продължаващата християнизация на Първата българска държава: столицата на България се премества от Плиска в Преслав, Симеон е провъзгласен за княз, прогонени са византийските духовници. С най-продължително въздействие върху развитието на мирогледа на средновековното българско общество е решението старобългарският език да замени гръцкия език в църковната богослужебна дейност. Така книжовният старобългарски език става официален език за средновековната българска държава – изключително по важност събитие, което показва, че за много малко време (около 30 години от създаването на азбуката и 7 години от идването на учениците на Кирил и Методий в България) вече е имало достатъчно условия за извършването на този важен акт.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com