Кой има право на свои букви: „За буквите“ от Черноризец Храбър, анализ на полемичната апология, нейния жанр, композиция и аргументи
Зареждане на оценките…
■ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1з48 г.
Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор, свикан от княз Борис I Михаил в края на 89з г. или в началото на 894 г. На Преславския събор се вземат няколко решения, които имат важно значение за продължаващата християнизация на Първата българска държава: столицата на България се премества от Плиска в Преслав, Симеон е провъзгласен за княз, прогонени са византийските духовници. С най-продължително въздействие върху развитието на мирогледа на средновековното българско общество е решението старобългарският език да замени гръцкия език в църковната богослужебна дейност. Така книжовният старобългарски език става официален език за средновековната българска държава – изключително по важност събитие, което показва, че за много малко време (около 30 години от създаването на азбуката и 7 години от идването на учениците на Кирил и Методий в България) вече е имало достатъчно условия за извършването на този важен акт.
■ ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
Най-разпространените хипотези за личността на автора са следните: 1) Името Черноризец Храбър скрива личността на цар Симеон, но тази хипотеза трудно би могло да бъде аргументирана, защото през Средновековието не се използват псевдоними. Били са разпространени псевдоепиграфите – за подпис се е използвало името на друг автор; 2) Авторът на „За буквите“ е бил монах (такова е значението на думата „черноризец“), а името Храбър е било много разпространено славянско име по време на Средновековието; 3) Неизвестен автор посвещава творбата на мисионерското дело на св. Кирил – създаването на славянската азбука. Тази хипотеза се разпространява, след като е открит т.нар. Лаврентиевски сборник, който съдържа по-стара редакция на „За буквите“ със заглавие „О писменехъ чръноризца храбра“. Името е изписано не като собствено, а като нарицателно и в този смисъл заглавието означава „Сказание за буквите на храбрия черноризец“.
■ ЖАНРОВИ ОСОБЕНОСТИ
Творбата е синкретична, съдържа елементи от различни жанрове на средновековната проза – публицистични, сатирични, иронизиращи, възхваляващи. Още в началото е поставен основният проблем – приобщаването на славяните към християнската култура чрез писмения език. Преобладаващите реторични похвати определят „За буквите“ като полемична апология и посочват принадлежността й към средновековната ораторска проза, която е официален извънкултов жанр в старобългарската литература.
Основната цел на полемичното слово „За буквите“, произнесено (вероятно) пред Преславския събор, е да разкрие боговдъхновеността на създаването на славянската писменост. Възвеличава се святото дело на Кирил и аргументирано се защитава правото на славяните на собствен книжовен език и на културно развитие. Публицистичните елементи подчертават извода, до който се достига след направеното сравнение: „Години по-късно по божие повеление 70 мъже преведоха от еврейски на гръцки език (Библията). А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, подготви, като буквите създаде и книгите преведе за малко години, а те бяха мнозина и за много години 7 души подреждаха техните букви, а 70 – превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници“.
Специфични за жанровата характеристика на творбата са и конкретните логически аргументи от областта на историята и филологията, използвани, за да се оборят догматизмът и невежеството на триезичниците.
Кулминацията на възхвалата е финалната част на творбата: „Така, братя, Бог е дал на славяните разум, на него слава и чест, и власт, и преклонение дължим сега и винаги в безкрайните векове. Амин!“.
■ КОМПОЗИЦИЯ
Учените нямат единно мнение за целостта на творбата „За Буквите“. Някои от тях я възприемат като част от по-голямо произведение заради началото на първата фраза: „Прочее
преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки".
Творбата е изградена в три части:
• Встъплението разкрива културно-историческите промени в средновековния мироглед:
– отминаването на езическото време на „черти и резки“;
– покръстването на славяните в християнството;
– противопоставянето на гръцките букви: „Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ...“;
– създаването на писменост на роден език като път към Бога;
– делото на св. Кирил като израз на Божията милост: „След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви...“.
• Същинската полемика е изградена върху реторичен похват – под формата на въпроси се въвеждат тезите на триезичниците срещу славянската азбука:
1. „Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“
2. „Други пък казват: „Защо са славянските книги? ...нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките...“
3. „А други пък казват, че бог ни е създал буквите."
Отговорите на Черноризец Храбър са под формата на антитези, чрез които иронично, но логично и аргументирано се оборват твърденията на догматиците:
1. Черноризец Храбър доказва, че е еднакъв броят на гръцките и на славянските букви, като в използването на гръцката азбука добавя двугласните и знаците, които означават числа.
2. Нарича безумци защитниците на триезичната ерес и ги оборва с думите: „Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго“.
3. Подчертава боговдъхновеното дело, извършено от св. Кирил: „Затова славянските букви са пo-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници“.
Съдържанието на антитезите е извор на исторически доказателства – посочва се годината на създаването на славянската писменост – 6363 г. от сътворението на света, по всяка вероятност – 855 г., или според други изчисления – 863 г.
• Заключението на творбата е изградено на основата на антитезата незнание – знание с ироничното противопоставяне на „гръцките книжовници“ и „славянските азбукарчета“. Поставен е акцент върху популярността на делото на „Св. Константин Философ, наречен Кирил“, чрез което се подчертава изводът за значението на писменото слово.
„За буквите“ съдържа важни светогледни идеи, които характеризират основните проблеми в развитието на Българското средновековие през IX в. – време, в което се изгражда култ към славянската азбука и към образа на „праведния и истинолюбив мъж“, който я създава. „За буквите“ утвърждава идеята за мъдростта на Бога и за славянската писменост като път към неговото познание за новопокръстените християни. Оборва се тезата за превъзходството на гръцкия език като първоначален и свещен за християнството и се подчертава правото на съществуване на славянската писменост, като се възхвалят нейните достойнства – оригиналност, боговдъхновеност, святост.
Защитата на правото на съществуване на славянската писменост аргументира идеята за културното равноправие в развитието на народите, актуална и в съвременната епоха.
Свързани материали
Защита на свещените букви: Подробен анализ на полемичната апология „За буквите“ от Черноризец Храбър - гласът на Златния век в защита на славянската писменост с въпроси и отговори
Полемичната апология е разгледана през жанра си и през историята, която я поражда. Първите раздели представят Черноризец Храбър като една от най-впечатляващите фигури на старобългарската книжнина от края на IX и началото на X век и самото произведение. Следва определяне на жанра и на неговите специфики, а после подробен разбор на композицията. Разделът „Литература и история“ показва как текстът отговаря на конкретна обществена нужда, а „Мозайка“ събира любопитни подробности около творбата. Отделна част извежда темите. Въпросите и задачите се спират на хипотезите, свързвани с името на автора, на времето и мястото на възникване на творбата, на повода за написването ѝ, на жанровите ѝ особености, на броя композиционни части и на обстановката, в която тя се появява. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което прави разработката удобна за цялостна подготовка по темата и за писмен отговор. Разделът за композицията е разгърнат най-подробно, защото именно подредбата на доводите превръща текста в спор, който се печели. Любопитните подробности в „Мозайка“ помагат материалът да се запомни.
Пламенна защита на славянската писменост и духовната независимост на народа. Подробен и задълбочен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър с въпроси и отговори
Разборът е обстоен и следва вътрешната логика на творбата. Началото представя Черноризец Храбър като един от най-загадъчните и същевременно най-значими книжовници от Златния век. Следват историческата обстановка и поводът за създаването на текста, а после жанровата специфика: полемично слово и апология. Композицията е разделена на смислови части, всяка с ясно предназначение. Отделни раздели са посветени на образа на Константин-Кирил Философ и на ролята на Бог при създаването на азбуката. Изведени са основните тези на творбата и основните въпроси в същинската част, тоест самият спор с противниците, а после и аргументите, с които авторът им отговаря. Разгледани са ролята на встъплението и заключението. Тридесет и седем въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, като първият изисква текстът да бъде разделен на смислови части и да се формулира основната идея на всяка от тях. Такова подробно разделяне е полезно, защото показва, че творбата не изброява доводи, а ги подрежда така, че всеки следващ да е по-силен от предишния. Отговорите се опират на конкретни изрази от текста. Обемът позволява отговор и на най-подробния изпитен въпрос.
Божият дъжд на буквите: анализ на полемичното слово „За буквите“ от Черноризец Храбър
Може ли едно кратко слово, произнесено преди повече от единадесет века, да звучи и днес като жив спор? Този анализ разглежда най-известната старобългарска защита на славянските букви и обяснява защо тя остава сред най-леснодостъпните средновековни текстове. Първите части се занимават с автора и с творбата. Обсъдени са спорът около самоличността на Черноризец Храбър, хипотезите за неговото образование и мястото му сред книжовниците на Златния век, а след това и обстоятелствата, при които възниква словото: новата столица, решенията на Преславския събор и причината текстът да бъде толкова кратък. Самостоятелен раздел е посветен на жанра. Обяснено е какво представлява полемичната апология, откъде произхожда тя, как в нея се съчетават защитата на теза и воденето на публичен спор и по какво личи риторическото майсторство на автора, включително чувството му за мярка. Частта за композицията разглежда двете основни части на творбата. Историческата е проследена през етапите в развитието на писмото, през прочутите „черти и резки“ и през твърдението, което авторът извежда като най-важно. Полемичната част е представена през обвиненията на противниците и през начина, по който всяко от тях е оборено, включително чрез иронията и сарказма, позволени от жанра. Следват разделите за връзката между литературата и историята и за темите. В тях се изясняват културният модел на православното славянство, ролята на Кирило-Методиевото дело, учението за триезичието и въпросът кои всъщност са опонентите на Черноризец Храбър и от какво се страхуват те. Финалната част събира най-любопитните акценти: смелото за Средновековието схващане за развитието на езика, възхвалата на солунските братя, една изненадваща връзка с познат епизод от „Под игото“ и въпросът защо това слово остава актуално и днес. Анализът е подходящ за подготовка за час и класна работа върху старобългарската литература, за писане на съчинение по темата за буквите и за ученици, които искат да разберат вътрешната логика на словото, а не само неговото съдържание.
Апология на славянската писменост и възхвала на българския дух. Подробен и разширен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър с въпроси и отговори
Съчинението на Черноризец Храбър е представено като спор, който българската книжнина води за собственото си право да съществува. Началото се спира на загадъчната личност на автора, чието име остава мистерия за науката, и на самото произведение. Следват разделите за заглавието, за композицията, за проблемите и конфликтите, за героите и за ценностите, идеите и посланията. Отделна част поставя текста в контекста на неговото време. Въпросите и отговорите продължават в същата посока: кои особености на епохата предпоставят появата на съчинението, колко смислови части има композицията и с какво се характеризира всяка от тях, защо славянските думи не могат да се изпишат с гръцки букви, към кого е адресирано посланието и коя е основната теза на триезичниците. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Разработката е подходяща за подготовка за час по старобългарска литература, за писмен анализ и за преговор преди изпитване. Обяснено е и защо съчинението се определя като апология и с какво този жанр се различава от обикновената възхвала, а въпросът за триезичната догма е разгърнат с историческите ѝ корени.
Кой ви е създал буквите: анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър и мястото на словото в старобългарската културна традиция
Разгърнат анализ на „За буквите“, който поставя краткото полемично слово в широката рамка на средновековната образованост и обяснява защо точно този жанр отговаря на историческата задача пред българските книжовници. Началото възстановява контекста: кои две умения се очакват от образования човек през Средновековието, какво наследява епохата от Античността и защо в средновековна България те стават наложителни едва след официалното покръстване. Следва наблюдение върху самата творба, върху привидната ѝ простота и стоящата зад нея образованост, върху ясната ѝ структура и върху идеологическия проект, който стои в основата ѝ. Показано е как встъплението проследява историята на писмеността и защо започването от зараждането на явлението е принцип на средновековния текст, а не случаен избор. Същинската част представя спора така, както е построен: изведени са трите тези на противниците и въпросът, който полемистът добавя във финала, а срещу тях е поставена аргументацията на Черноризец Храбър. Обяснени са трите принципа, чрез които той изгражда защитата си, и е показано как всеки от тях работи по различен начин: чрез броене и съпоставка, чрез тълкуване на библейския разказ и чрез позоваване на историята. Отделно е коментирано как е оборена триезичната догма. Самостоятелен акцент е поставен върху обрата в края на словото, когато защитникът се превръща в обвинител, и върху причината този последен въпрос да прозвучи точно тогава. Отбелязани са и историческите сведения, които самата творба съдържа и които я правят извор, а не само полемика. Последният раздел се занимава със загадката за авторството: кои имена свързва науката с Черноризец Храбър, коя е най-разпространената у нас хипотеза, какви са възраженията срещу нея и какво подсказва практиката на монашеските имена в ранните славянски паметници. Разборът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор на литературен въпрос върху „За буквите“, за теми върху жанра на полемичното слово, триезичната догма и защитата на славянската писменост, както и за реферат по старобългарска литература.
Словото, равно на делото: анализ на полемичната беседа „За буквите“ от Черноризец Храбър
Кой стои зад името Черноризец Храбър и защо въпросът все още няма еднозначен отговор е първото, с което започва този прочит на старобългарската творба. Уводът се занимава с легендите около авторството, включително с най-известната от тях, и обяснява защо тя се отхвърля с довод от практиката на самото Средновековие. Оттам се стига до значението на думата „черноризец“ и до двете възможни тълкувания на прозвището. Следва историческият контекст: приблизителната година на създаване, събитието, което я определя, и промяната в положението на славянската писменост, довела до нападките, срещу които творбата отговаря. Тук е формулирано и двойното ѝ определение, според което тя е едновременно спор и възхвала. Отделен раздел е посветен на жанра. Обяснено е защо текстът всъщност е предназначен за слушане, каква е връзката между полемичната беседа и реториката, защо в Средновековието словото се приравнява на делото и по каква строга структура се изгражда такова слово. Тук е и любопитният факт къде творбата е открита пет века след създаването си. Централната част подрежда трите обвинения на противниците на славянската писменост и след всяко от тях разглежда отговора на Черноризец Храбър: как е оборено твърдението за броя на буквите и къде е слабото място в това разсъждение; с кои два довода е разбита триезичната догма и защо единият от тях минава през произхода на азбуките; как е отхвърлено обвинението за несъвършенството на славянските букви. Показано е и с какво книжовникът преминава от защита в настъпление. Последната част се спира на историческата стойност на текста, на първата периодизация на славянската култура с нейните три периода и на онова, което самата творба издава за образоваността, средата и патриотизма на своя автор. Прегледът е подходящ за час по литература, за писмена работа и за преговор преди изпитване, защото подрежда фактите, жанровите особености и логиката на спора в ясна последователност.