Атанас Далчев
Зимният студ
Слушай, снощният шум зад вратите
и това, що сме взели за вятъра,
било тежкия звън на копитата
и дълбокия глас на земята.
Снощи скришом със коня преминал,
неотседнал, погледнал в прозореца,
въз стъклото дъхът му застинал,
своя бял плащ захвърлил на двора.
С тежък удар разтворил вратата,
колко сила е имал, замахнал
и забол: десет ножа под стряхата
и един — във сърцето на татка.
Ние — слабите — що сме му сторили?
Няма татко ми вече да стане!
На главата ти кацнала врана:
майко! — черната кърпа отгоре.
1925 г.
@bgmateriali.com
