Имало едно време един мъж и една жена. Мъжът си имал своя дъщеря, а жената си имала своя дъщеря, но жената не искала да живее с мъжовото момиче и рекла:
– Не го ща твоето! Иди и го заведи някъде.
Тя опекла една изгоряла питка и я дала на мъжа си:
– На! Сега идете, за да се освободиш от нея.
И мъжът тръгнал с момичето. Вървели, вървели, по едно време момичето рекло:
– Тате, искам вода.
– Вземи тази питка, търкулни я и дето се спре, там ще има вода и ще пиеш.
Момичето търкулнало питката и тръгнало след нея. Питката се спряла до едно деренце, то се навело и се напило с вода, а когато се изправило и погледнало, баща му го нямало. Заплакало момичето, но какво да стори? Тръгнало да върви напред. След малко срещнало една ябълка, а ябълката проговорила:
– Изчисти ми червеите, момиче, че ме прогризват, а аз ще ти дам ябълка.
То ги изчистило и отново тръгнало. Вървяло, вървяло, срещнало едно геранче:
– Изчисти ми калта, момиче, че ме задушава, а аз ще ти дам студена водица.
Очистила го девойката и продължила по пътя, а по-нататък срещнала една соба:
– Захлупи ме, момиче, че ми е студено, а аз ще ти дам милинка.
Захлупила я девойката и отново тръгнала и стигнала до една къщичка у една стопанка. Стопанката имала дечица и взела и девойката да живее заедно с тях.
Веднъж стопанката отишла на черква и заръчала на момичето:
– Свари каша и нахрани децата. Ама гледай да не ги изгориш.
Момичето направило каша, нахранило децата, а после то вързало на ръката на всякое дете по едно червено конче за гривна. Като си дошла стопанката, децата започнали да й се хвалят:
– Мамо, я виж какво ми даде кака!
– И мама ще даде на кака ви според добротата й! – казала стопанката.
После завела момичето до една река и му казала:
– Аз ще поспя, а ти гледай водата! Кога мине бяла вода, не ме събуждай. Кога мине черна вода, синя, зелена и червена вода, също не ме събуждай. А когато мине жълта вода, кажи ми.
И стопанката легнала да спи. Момичето решело косата й и гледало водата.
Минала бяла вода, после синя, зелена, черна, червена... Като придошла жълта вода, то рекло:
– Жълтата вода дойде!
Стопанката скочила, уловила девойката за плитката и я цамбурнала във водата до три пъти, като шептяла: „Из вода въз вода – златно момиче!”
Излязло момичето от водата и огряло като слънце. Станало златно. Тогава стопанката му впрегнала в една каручка едно коте и едно пате и го изпратила да си иде, като му заръчала:
– Седи в каручката и викай: „Дя, коте, дя, пате! На бащини дворове!“ И те ще те заведат чак у вас.
Така и станало. По пътя собата дала на момичето златна милинка, геранчето му дало златна чаша със студена водица, а ябълката му дала златна ябълка. Когато си отишло момичето у дома, мащехата люто се разсърдила и креснала на бащата:
– Заведи и моето момиче там!
Опекла тя на нейното момиче хубава бяла питка и го изпратила с бащата.
Вървели, вървели, а на момичето му се допило вода:
– Пие ми се вода! – викнало то.
– Търкулни си питката и дето се запре, там има вода.
То я търкулнало и тръгнало след нея, а питката се спряла пак до онова деренце. Момичето се напило. Когато се изправило, видяло, че е само. Разплакало се, но нямало какво да стори, та тръгнало да търси път. Вървяло, вървяло, срещнало ябълката:
– Момиченце, очисти ми червейчетата, че ме прогризват, а аз ще ти дам ябълка! – казало дървото.
– Много ми е притрябвала ябълката ти! – казало момичето.
Така рекло то и на геранчето, и на собата, като не очистило нито геранчето, нито собата захлупило, когато го помолили. Сетне стигнало до къщата на оная стопанка с дечицата и останало да нощува у нея. На сутринта стопанката рекла на момичето:
– Сега ще ида на черква, а ти разпали огъня, свари каша и ми нахрани децата, ама гледай да не ги изгориш.
Когато стопанката отишла на черквата, момичето загорило кашата и изгорило децата.
Връща се стопанката, а децата бягат насреща й и плачат:
– Мамо, кака ни изгори! Мамо, от кака ме боли!
– И мама ще даде на кака ви според добротата й! – казала стопанката.
Тя завела момичето до цветната река и му рекла да я събуди, когато мине черната вода. Минали бялата, жълтата, зелената, синята и другите води, а когато минала черната вода, момичето я събудило. Бабата го цамбурнала във водата и то станало черно като сажди, а след това му впрегнала в една каручка една врана и един гарван, показала му пътя и го изпъдила да си иде. А по пътя нито собата му дала милинка, нито геранчето му дало вода, нито дървото му дало ябълка.
Когато си отишло у дома и майка му го видяла, злата жена побесняла от яд.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave