Васил Левски – Апостола е неделима част от българската история и величава личност, която отдава себе си изцяло на делото за свободата. Неговият образ дълбоко вълнува големия български творец Иван Вазов.
В разказа „Апостолът в премеждие” писателят представя една от многото случки, с които е изпъстрен животът на Левски. Място на действието в разказа е София: чаршията и кафенето, а времето е свързано с епохата, когато България все още се намира под османско владичество. Конкретната случка протича в рамките на един час, наситен с много напрежение.
В началото на творбата Вазов подробно описва какво се случва в центъра на София. Турската полиция, известена за пристигането на Левски, е вдигната на крак. Заптиетата се пръскат навсякъде и внимателно се вглеждат в лицата на хората. Техният началник - Али Чауш, ги напътства кого да търсят, какво да гледат, а и самият той участва в издирването. Обяснима е тревогата на турците - Левски е неуловим. Неговата дързост и безстрашие не познават граници, а делото му е опасно и застрашава турската власт.
Но този път Дякона не подозира, че се намира в голяма опасност. Неговите верни приятели в града също не знаят, че полицията е нащрек. Това засилва напрежението в творбата и кара читателя с интерес да следи развитието на действието.
Влизането на Али Чауш в кафенето поставя на изпитание четиримата присъстващи в него. Единият от тях е Левски. Повествователят лаконично го описва: „един гост, обърнат гърбом към вратата, с руса коса и черно шаячено сако". Това описание съвпада с инструкциите, дадени в началото на разказа от Али Чауш на заптиетата и с повторните му думи към Илчо кафеджията. Всички изтръпват. Само турчинът не може да види очевидното - чиракът, чиято ръка затреперва, бръсне Левски. Вторият посетител, Христо Ковачев, приятел на Левски, пребледнява. На този фон безстрашното поведение на Апостола изпъква още по-ярко: „Лицето
на Левски, което се отражаваше в огледалото, остаяше тихо и спокойно. Нито една жила не трепна по него, нито едно вълнение не пропъпли по ледената му физиономия. Това необходимо, извънчовешко самообладание го не напущаше и в най-страшните опасности, с които беше насеян неговият невероятен, премеждлив живот."
Героят показва мъжество, ясна и спокойна мисъл, увереност в себе си, „убеден в кекавостта на турската полиция". Гласът му звучи спокойно, но строго: „Момче, дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш!". Думите на Левски, поведението му не позволяват на Али Чауш дори да допусне мисълта, че Левски може да е в кафенето. Турчинът машинално хвърля поглед „към черното сако на Апостола", но сякаш не го забелязва и започва разговор с Ковачев.
Али Чауш приема с благодарност предложената му ракия. Този, който трябва да прояви най-голяма бдителност, да гледа „изпитателно" и да „гьлчи наставително", за две ракии, платени от Ковачев, не успява да познае Левски.Явно е имал право Апостола да бъде „убеден в кекавостта на турската полиция".
Бръсненето на Левски приключва. Той става спокоен, изтърсва се и вместо „да изфиряса, без да го сетят", започва да се разплаща с чирака. Напрежението достига своя връх, когато „сивите, ясни, спокойни очи на Апостола се срещнаха с Алиовите". Но Али Чауш само го поздравява с „едно небрежно, широко темане, па се извърна пак към събеседника си".
Чак след половин час на сладки приказки с Ковачев турчинът си спомня своята мисия. Междувременно са арестувани петима невинни българи - „руси и с черни сака", а самият Апостол, вече „пременен" като „един дрипав шоп", необезпокояван се движи из града.
Чрез цялото поведение на Левски по време на диренето и след това Вазов внушава мисълта, че чувството за отговорност, всеотдайността в борбата, готовността за саможертва, необикновената сила на духа и извънчовешко самообладание, помагат на Апостола да преодолява трудностите и изпитанията, с които е изпълнен неговият „невероятен, премеждлив живот".
@bgmateriali.com
