Иван Вазов - живот и творчество
Епоха:
Иван Вазов твори през последните десетилетия на XIX и в началото на XX век. Годините преди Освобождението са време, в което българската литература носи възрожденския дух за борба срещу робството и издига като висша ценност свободата, а като върховна добродетел - саможертвената смърт в името на постигането на високия идеал - независимо отечество. След Освобождението Базовите творби запазват своя възрожденски дух, но са изпълнени и с критично отношение към следосвобожденската действителност, защото тя е твърде далече от това, за което са мечтали и са се борили апостолите на българската свобода.
Живот:
Иван Минчов Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в гр. Сопот. Учи най-напред в родния си град, в Калофер и в Пловдив. През 1870 г. заминава да усвоява тънкостите на търговския занаят при чичо си в румънския град Олтеница, но ненамерил удовлетворение в това занимание, напуска дома на чичо си и се озовава в друг румънски град - Браила. Там съдбата среща Вазов с българските хъшове, сред които живее известно време. Впечатленията от този период на живота си писателят съживява на страниците на повестта „Немили-недраги“, а по-късно - и в драмата „Хъшове“.
След завръщането си в родината Вазов учителства, работи като преводач от френски език, а през 1875 г. става член на възобновения Сопотски революционен комитет. През 1876 г. отново емигрира в Румъния, бягайки от жестоката разправа с участниците в подготовката на Априлското въстание, и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
След Освобождението е председател на Окръжния съд в Берковица. От 1881 до 1886 г. живее и твори в Пловдив - столицата на Източна Румелия, където написва и повестта „Немили-недраги“. През 1886 г„ по времето на правителството на Стефан Стамболов и след неуспеха на проруския преврат, като изявен русофил, Вазов е принуден да емигрира в Одеса. Там, измъчван от носталгия, написва романа „Под игото“. През 1889 г. се завръща в България и заживява в София, където работи и твори до края на живота си. Бил е депутат, за кратко - министър на просвещението и директор на Народния театър. Умира през 1921 г. спечелил си приживе любовта на българския народ и името „народен поет“.
Творчество:
Най-точно същността на Базовото творческо дело може да бъде представена чрез думите на самия писател, произнесени при честването на 70-годишния му юбилей: „Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешния тласък, подчинявайки се на неутолима душевна жажда, да служа на истината и красотата. Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот в епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително, трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел, очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можех да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда“.
Сред най-популярните Вазови творби са:
• стихосбирките: „Пряпорец и гусла“ (1876), „Тъгите на България“ (1877), „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Епопея на забраве¬ните“ (1881 - 1884 г.);
• романът „Под игото“ (1889 г.);
• повестите: „Немили-недраги“ (1883), „Чичовци“ (1885 г.);
• драмата „Хъшове“ (1894 г.) и няколко сборника с разкази.
Теми: Най-важната тема на Базовото твор¬чество е обичта към родното, представена чрез:
• борбата за свобода;
• славната история на народа ни;
• красотата на българската природа;
• светостта на родното слово.
@bgmateriali.com
