През 1886 г. Вазов пише разказа „Стоянчо из Ветрен”. Няколко години по-късно, през 1891 г. творбата е редактирана и излиза в сборника „Повести и разкази” с новото си заглавие „Иде ли?”. Писателят е намерил най-точния израз на страданието, което носи войната и нейната безсмислена жестокост.
Основното действие се развива в село Ветрен. Не бойните действия, а майчините тревоги, страхове и надежди са в основата на сюжета. Преживяванията на баба Цена разкриват болката на обикновения човек. Мъката и страданието са водещи емоционални настроения, отразени в разказа като конфликт между дълга и любовта. Повествователят въвежда читателя в атмосферата на творбата чрез описание на природната картина, която е мрачна и подтискаща. Именно тя подсказва нещо страшно, което предстои да се случи. Всичко е потънало в гъста есенна мъгла: „Влажно, мокро; ситен дъжд пръска, небето се е разтопило на студена пара и примазало ниските къщици на селото." Неусетното натрупване и повторение на съгласната „с" навежда на мисълта за страх, съмнение, сълзи, смут. Тревожно е предчувствието, внушено от тази природна картина. Българките войници заминават за фронта, за да се бият за родината. Избухнала е Сръбско-българката война.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com