ИВАН ВАЗОВ – „ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!“
■ КАКВО НИ КАЗВА СТИХОТВОРЕНИЕТО
Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения са или въпросителни, или възклицателни. Но ако обърнете внимание на въпросителните изречения, ще видите, че те също не задават въпрос и много приличат на възклицателните. Стихът: „Отечество, не си ли достойно за любов?“, по същество не пита, а казва: „Отечество, ти си достойно за любов!“. Така въпросителните изречения може да се определят и като въпроси възклицания. Това съотношение на видовете изречения в стихотворението определя неговия тон. Творбата звучи развълнувано и показва чувствата на говорещия, който изпитва силна любов към своето отечество.
Първите две строфи описват красотите на отечеството. Основното чувство в тях е на преклонение пред тези красоти, на възторг и най-чиста синовна любов.
• Първа строфа – образът на отечеството е мащабен и обобщаващ. Изграден е чрез описание на неговите големи части: небето, планините, равнините.
• Втора строфа – образът на отечеството е осезаем (може да се почувства). Усещаме го със сетивата си – можем да го видим („на Изтокът светлика“), да го помиришем („на Югът аромата“), да го вкусим (хляб, нектар, плодове), да го докоснем („хармония и хлад“).
• Трета строфа (централната) – отечеството е сравнено с Рая. Тя разделя стихотворението на две равни части. Тук първо се появява образът на странника – пътешественик, които остава завинаги запленен от красотата на отечеството. Вторият образ е на Едем. Това според Библията е райската градина, създадена от Бог, в която той заселва първите хора Адам и Ева.
• Четвърта строфа – порицани са децата на отечеството, които не познават и не оценяват красотите на отечеството, а се срамуват от него.
• Пета строфа – в нея децата на отечеството са наречени два пъти „чужденци“. Заклеймени са онези, които не познават и не обичат отечеството. Принизени са като хора, които се интересуват единствено от прехраната си.
Четвърта и пета строфа са противоположни по смисъл на първа и втора. Ако в първите две строфи е изказана синовна възхита от красотите на отечеството, то последните две са присъда към тези, които не го оценяват и не го обичат.
■ КАК СЕ ГОВОРИ В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Обърнете внимание на израза „под синий ти покров". Основното речниково значение на думата покров е плат, с който покриват мъртвите. В поезията думата има друго значение – покривка, покривало. Например „снежен покров“ означава снежна покривка. В израза „под синий ти покров“ думата е употребена с преносно значение и означава небе – небето над отечеството.
Сигурно ви прави впечатление, че словоредът в повечето стихове е различен от обичайния. Например стихът „Как чудно се синее небето ти безкрайно!“ в нестихотворна реч би бил: „Как чудно се синее безкрайното ти небе!“. Виждате, че само променихме реда на думите, без да пропуснем или добавим нова, но това е достатъчно да се промени изразителната им сила. Стихът „Как чудно се синее небето ти безкрайно!“ е зареден с чувство на любов и възхищение. Изречението „Как чудно се синее безкрайното ти небе!“ просто съобщава факт, а любовта и възхищението почти не личат. Голямата изразителна сила на поезията се дължи и на подобна промяна на обичайния словоред.
■ ГЕРОЯТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО
В стихотворението не можем „да видим“ герой, описан с неговите физически черти, каквито герои има в разказите и романите. В същото време читателят „чува“ развълнувания глас на обичащия своето отечество. Така ние по-скоро можем да говорим за този, който говори в стихотворението, отколкото за герой. Запомнете: говорещият в стихотворението не съвпада с автора на стихотворната творба, въпреки че казаното от него обикновено съвпада с идеите на автора.
Като герой в стихотворението може да бъде определен странникът от трета строфа, въпреки че той само бегло е споменат.
■ ВРЕМЕТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Иван Вазов показва красотите на отечеството в сезоните, в които то блести с пълната си красота. Въпреки че никъде в текста пролетта и лятото не са споменати конкретно, те присъстват със своите характеристики. Това са сезоните на цъфтящите цветя, на ароматите и плодовете.
Но в творбата можем да говорим и за друго време. Стихотворението е написано през 1882 г. Изминали са само четири години от мечтаното Освобождение на родината, а поетът е разбрал, че неговите сънародници не оценяват истинското богатство, което притежават. Това е историческото време след Освобождението, в което Иван Вазов изгражда образа на отечеството като най-прекрасно място на земята и зове за истинска синовна обич към него.
■ ПРОСТРАНСТВОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Пространството в стихотворението не е конкретно. То е изобщо пространството на цялата българска земя. Описано е със споменаването на планините, долините, полята и висотите, като включва в себе си и безкрайното небе, което го покрива. Пространството е красиво заради разнообразието си: „твоите картини меняват се омайно!“. Сякаш авторът ни качва на крилете на птица, която ни понася над отечеството и ние можем да видим редуващите се нови и нови картини на неговата райска красота.
@bgmateriali.com
