Иван Вазов - „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ (анализ)
■ АВТОРЪТ
Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия. Там изучава гръцки и турски език. Занимава се и с френски език, за да чете в оригинал любимите си поети (Виктор Юго, Ламартин).
По настояване на баща си се връща у дома, за да поеме търговските дела на семейството. Вазов обаче изпълва счетоводните тефтери със стихотворения. Любовта към литературата му е внушена от неговата майка, Съба Вазова, която самата пише стихове и организира литературни четения. Твърдо решен да направи от сина си търговец, Минчо Вазов го праща в Румъния. Вместо да усвоява занаят в кантората на чичо си, младият поет научава румънски и чете румънска поезия. Пише стихове и ги публикува в местни вестници и списания, а една нощ бяга тайно в Браила. Там попада в средата на българи, спасили се в чужбина от политическо преследване от османската власт.
След завръщането си в България през 1870 г. работи като учител и преводач по време на строежа на железопътната линия София - Кюстендил. В родния си град става член на революционния комитет, а след разгрома на Априлското въстание (1876) е принуден да потърси убежище в чужбина.
По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е писар в Свищов, а после в Русе. Няколко години пребивава в Пловдив, където активно участва в живота на града. Става депутат от Областното събрание, редактор е на вестници и списания. Като председател на Пловдивското научно книжовно дружество издава първото българско научно списание след Освобождението - „Наука“. Заради политическите събития у нас през 1886 г. Вазов отново е обречен на изгнаничество и близо три години живее в Одеса. От 1889 г. се премества в София, където в периода 1897 - 1899 г. е министър на просветата. През 1920 г. е удостоен със званието народен поет.
Умира внезапно на 22 септември 1921 г. Погребан е в близост до църквата „Света София“. На гроба му е положен огромен витошки камък, знак за голямата му любов към отечеството и за неговия забележителен принос за българската литература.
Творчеството на Иван Вазов включва почти всички литературни жанрове - разкази, повести, романи, пътеписи, драми, лирически произведения, а много от стихотворенията му се изпълняват като песни и до днес. Някои от най-известните му творби са повестите „Чичовци“ и „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, цикълът стихотворения „Епопея на забравените“, романът „Под игото“. Написаното от Вазов има характер на поетическа „история“ на една сложна за българите епоха - времето преди и след Освобождението на България (1878). То побира в себе си целия български свят.
Вазов е наричан класик на българската литература, защото творчеството му е образец за поколения писатели и читатели, а заложените в него идеи са непреходни. Днес творбите му са преведени на повече от петдесет езика и имат значимо място в световната литература.
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е публикувано в стихосбирката на Иван Вазов „Поля и гори“ (1884). Повод за написването й са пътуванията на поета из Стара планина, Родопите и Средна гора. Странствайки из родните „поля и гори“, поетът е изключително впечатлен от красотата на българската природа, но и дълбоко натъжен, че малцина я забелязват и познават истински. В своята стихосбирка той си поставя за цел да възпее природните забележителности на България, за да събуди у своите читатели чувството на родолюбие и национална гордост от прелестите на отечеството.
■ СЮЖЕТЪТ
Както казахме, лирическите произведения са безсюжетни, защото в тях се предават мисли и чувства, а не конкретни истории. Споделянето на тези мисли и чувства обаче също има своя подредба. Така например в стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ постепенно се натрупват картини, които илюстрират омайното въздействие на отечеството. В началото на стихотворението се говори за красотата на родната природа (първа строфа). После се добавят нови картини от хубостта на отечеството (втора строфа). Третата и четвъртата строфа въвеждат темата за недооценяването на родните прелести. Образът на родното пространство се съпоставя с други земи и красоти, а чрез противопоставянето се отличават още веднъж чудните картини на родното. В последната строфа в обобщен вид са представени основните послания на стихотворението. Там е и тъжната равносметка за невъзможността родното да се опознае всецяло само от един човек.
Този начин на подредба (тема - развитие на темата - противопоставяне - обобщение) е характерен за много лирически произведения.
■ ЖАНРЪТ
Произведението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е лирическо стихотворение. То изразява емоции - възторг пред красотата на българския свят и горчивина от недооценяването му. То е още хвалебствено стихотворение, защото основното чувство е прославата на родните земи. Заради преобладаващите чувства на възторг и гордост от красотата на България творбата има характер на химн. Любовта към отечеството е превърната в тържествено национално чувство.
Повторенията на първия и на последния стих в първите четири куплета (строфи) придават песенно звучене на творбата и акцентират върху авторовите внушения.
■ ГЕРОИТЕ
В цялостното звучене на стихотворението се усеща присъствието на един лирически герой, от чието име се говори. Този тип герой литературната наука назовава лирически говорител. Наречен е говорител, защото именно той е говорещият в стихотворението. Той споделя чувствата си със слушателя непосредствено от първо лице (единствено или множествено число).
Във Базовото стихотворение лирическият герой се прекланя пред отечеството и пред неговата непреходна красота. Той разкрива своите лични преживявания и емоции - възторзите си пред омайната хубост на родината и възмущението си към тези, които се отнасят с пренебрежение към нея.
Хората - чужденци в собствения си дом - също са герои в стихотворението. Лирическият герой ги упреква за безразличието и непознаването на родното. В края на произведението обаче той също се причислява към „чужденците“, защото се чувства недостоен за красотата и величието на родината. Той се определя като чужденец и поради това, че не може да опознае пълната хубост на родния свят.
В лирически герой е превърнато и отечеството. То е одухотворено - придадени са му човешки качества и способности. Натрупването на обръщения към него вдъхва живот и обемност на образа му. Началното обръщение („отечество любезно“) в хода на стихотворението се заменя с интимното „ти“. Директният зов („отечество“) пък прераства накрая в обръщението „майко“. Сравняването на отечеството с майка също е характерно за българската лирика. Образът на родината майка е с особено присъствие в поезията на Христо Ботев.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Основна тема в произведението е любовта към отечеството. Тя се реализира чрез съвкупността от отделни подтеми като темата за красотата на родните картини, за даровете и тайните богатства на родните земи.
Особено присъствие има темата за чужденеца. Човек може да бъде чужденец дори в собствения си дом и в собственото си семейство, когато не се интересува от тях и не е съпричастен с вълненията им.
Стихотворението на Вазов поставя проблем, актуален и днес. Това е проблемът за отчуждаването на хората от природата и от нейните богатства. Природата е източник на вдъхновение, но тя дава знание и сила, които животът далече от нея отнема. Светът на природата пречиства и облагородява човешкия свят. Недооценяването на природните дадености е равностойно на липсата на отношение към родината.
В стихотворението присъстват и библейски мотиви. Отечеството е сравнено с райската градина (Едем) - прекрасното място, където според библейските книги хората са живели безгрижно и щастливо преди гре-хопадението. Оприличаването на родината на райско място е характерен мотив за българската литература особено в периода преди и след Осво-бождението.
Мотивът за срама също има важно място в съдържанието на твор¬бата, като чрез него се изобличават родоотстъпници, тези, които прене¬брегват отечеството си и се срамуват от него.
■ ЛУПА
Силното емоционално въздействие в стихотворението „Отечество любезно“ се постига чрез използването на разнообразни художествени изразни средства и похвати. Важно място имат обръщенията, въпросите и възклицанията, които изобилстват в речта на лирическия говорител. Внушаването на омайната красота на родния свят се осъществява и чрез художественото пространство и описанието на природата. В началото на стихотворението (първи куплет) вниманието на лирическия герой е насочено към конкретните измерения на тези красоти - „весели долини“ и „планини гиганти“. Постепенно описанието се разширява до обема на целия природен свят - включени са и земята, и небето. Така пространственият план неимоверно нараства до размерите на вселена.
Втората строфа полага образа на родното върху картата на световното пространство. Тази карта обаче не е конкретна географска карта. Изтокът и Югът в стихотворението са в ролята на обобщения на най-хубавото от човешкия свят. Отечеството е поместено в центъра на света, като събира в себе си най-ценното от него. Сравнението с райските градини поставя образа на родното в друга по-висша система, която е извън рамките на обикновеното човешко съществуване.
@bgmateriali.com
