„Чичовци“ е една от най-представителните литературни творби на Иван Вазов. Повестта насочва читателя към един отдавна изчезнал свят, който носи своята специфична и неповторима същност. В нея се описват нрави, взаимоотношения, бит речеви характеристики за епохата, от която са те. Едновременно с това Вазов съпоставя моралния облик на времето, в което е създадена творбата след Освобождението-време на практическия човек, на лъжепатриотизма и апатията.
В повестта Вазов представя живота на българите под игото, но в по-необичайна светлина-без патриотичния патос, без героичните идеи като идеал за подражание. В „Чичовци“ той разкрива атмосферата на предосвобожденския бит и нрави в малкия предбалкански град с добронамерен хумор и носталгия по детството, което се е съхранило в паметта му заедно с незабравимите образи на чичовците. Техният свят е наивно-идиличен, изпълнен с дребни стремежи и амбиции, които не надхвърлят рамките на тяхното общество, отдалечено от големия свят и събития, защото хората в него все пак са част от един поробен народ. Затова основният тон в повестта не е сатиричен, смехът не е изобличаващ.
Пороците и слабостите на героите Вазов ги подлага на присмех, но с искрена симпатия към тях. Така авторовото послание е, че чичовците не са чак толкова недостойни хора, че поведението им е плод на историческите обстоятелства и време, както и на ограничената им връзка със света извън техния градец.
Героите приемат плахо настъпващите промени, изразяват сдържано и предпазливо патриотичните си пориви, но от сърце желаят свободата на българския народ. Сериозното и смешното са в единство в повествованието. Драматичното в събитията отстъпва място на комичното и се проявява в житейските ситуации на героите. Смехът носи пречистваща сила и е коректив на човешките слабости и пристрастия. Смешното и сериозното са породени от разминаването между великото и дребнавото, между възвишеното и битово принизеното, между желанията, мечтите и готовността за изпълнението им. Културната изостаналост се разминава със самочувствието на героите, които се възприемат като учени и много знаещи хора, които спорят ожесточено и вярват в правотата на думите си.
„Чичовци“ е повест за най-незначителното в историческото движение на епохата. Персонажите принадлежат към различни съсловия на градското общество. Колкото са типични като образи, толкова са и различни като характери и житейска философия. Общото между тях ги сродява и ги прави чичовци на една епоха.
ВАРЛААМ КОПРИНАРКАТА свързваме с навика му да не се разделя нито зимата, нито лятото със салтамарката си. Носи широкодънести потури, които му придават много красен вид, а ръцете му са вечно изцапани от индигото, с което боядисва. Обича да се изразява с притчи. ХАДЖИ СМИОН има навика да събува калеврата си, когато се готви да каже нещо. Облеклото му съчетава по странен начин европейското и ориенталското: „Шаячни възкъси панталони до колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес и сиво шаячна сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата по-белезняв.“
Безгрижният ерген МИРОНЧО има своята знаменита качулка, която дава знак за настроенията на стопанина си и неговата философия за света и живота: „Лъжовен свят и суета сует!...Всичко е дим или пък Няма файда от кахър“. Любител е на философските размишления
За да постигне комичен ефект, авторът използва подбрани иронични сравнения или определения за изграждане на портретната х-ка на героите. Иван Селямсъзът е 60-годишен човек, висок, барачест, великан, почти Голиат.
Иванчо Йотата е человече дребно, сивооко, с четинеста коса и мустаци, с исполински нос и с голямо честолюбие. Възприема се като учен човек, затова се изразява по книжовно дори и в бакалницата.
Чорбаджи Мичо вярва в руската сила и че именно оттам ще дойде спасението то робството.
Всичко важно чичовците обсъждат в Джаковото кафене. Тук се усеща просветителския патос на предосвобожденската епоха, културното пробуждане и жажда за свободен живот, но и заплитането на дребни интриги и вражди, породени от честолюбиви настроения с превес на личните интереси.
Повестта „Чичовци“ поражда представа за ония черти от характера на българите от епохата, които ги разкриват като реални и пълноценни хора.
@bgmateriali.com
