ИВАН ВАЗОВ (1850 – 1921)
Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й. В забележителното си творчество поставя началото на всички видове литературни текстове. Автор е на стихотворения („Българският език“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“), на разкази („Една българка“, „Иде ли?“, „Дядо Йоцо гледа“), на повести („Немили-недраги“, „Чичовци“), на романа „Под игото“, на пиеси и др.
Иван Вазов е роден през 1850 г. в Сопот в семейството на търговец. От баща си наследява родолюбието, а от майка си – интереса към народните песни. Образованието си получава в местното училище, в Калофер при даскал Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев, и в Пловдивската гимназия. Още като ученик пише пърВume си стихове и чете разнообразна художествена литература. Баща му иска да го направи търговец и го изпраща при брат си в Румъния да усвои тънкостите на търговския занаят, но Вазов не се интересува от тази дейност. Напуска дома на чичо си и живее сред българските революционни емигранти в Браила.
Вазов е свидетел на подготовката на Априлското въстание, на Руско-турската освободителна война, на Съединението на България, на войните след Освобождението. Бил е съдия в Берковица, депутат в Областното събрание на Източна Румелия, министър на просвещението. Участва в изграждането на младата българска държава, вкусва от следосвобожденските политически борби. Заради русофилските си убеждения е принуден да емигрира за три години в Русия. Там създава „Под игото“ – първия български роман. Иван Вазов е първият в българската литература, за когото писателството се превръща в професия.
Умира през 1921 г. в София.
@bgmateriali.com
