Важен проблем пред предприемачите е изборът на правна форма за своята дейност. Той е нормативно регламентирано необхдимо условие за осъществяване на стопанската им дейност, чрез която да реализират идеите, намеренията и целите си.
В основата на новата правна регламентация на стопанските субекти в страната ни е Търговският закон. В него като основен субект на стопанската дейност се въвежда търговецът, а като организационна форма, под която той извършва дейността си – предприятието. Търговецът се определя по 3 признака:
1. Да е физическо или юридическо лице. Освен правоспособност търговецът трябва да притежава и дееспособност, т. е. възможност със собствени сили да придобива и задължения.
2. Да извършва търговска дейност. Законът посочва основните групи дейности, извършването на която и да е от тях определя търговеца. Той посочва също, че търговецът може да извършва и др. дейности, стига неговото предприятие по предмет и обем да изисква да води делата си по търговски начин (дейностите да се извършват от името на търговеца с цел реализиране на печала за него.
3. Да извършва търговска дейност по занятие. Лицето трьбва да извършва дейността като постоянна работа, а не да сключва единични търговски сделки със случаен характер. Това предполага, че търговската дейност е източник но постояннен доход за лицето, т. е. лицето извършва такава дейност системно, с цел извличане на печалба.
Търговският закон определя изрично лицата, които не са търговци, въпреки че отговарят на вече посочените изисквания за такива. Това са:
1. Физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност.
2. Занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд.
3. Лицата, упражняващи свободни професии.
4. Лицата, извършващи хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Лицата предоставят стаите си срещу наем, т.е. по граждански договор, което не дава основание да се смятат за търговци.
Основните признаци, които индивидуализират всеки търговец са неговата фирма и седалището му. Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, т. е. тя е търговското му име.
Всеки търговец е задължен да има фирма. Тя задължително трябва да се запише при регистрирането му и да се посочва в търговската му кореспонденция. Фирмата може да се използва само от търговеца, който я е регистрирал. Използването на чужда фирма е форма на нелоялна конкуренция и е наказуемо.
Важен индивидуализиращ признакна търговеца е и неговото седалище. В случай, че фирмите на различни търговци съвпадат, то разграничението става чрез седалищата им. Седалището е мястото, където се намира централното управление на търговеца.
В търговската си кореспонденция търговецът е длъжен да посочва освен фирмата, също и седалището и адреса си.
Друго основно понятие, което Търговския закон регламентира по особен начин е предприятието. Обикновено под предприятие се разбира стопанска дейност, извършвана от даден предприемач или организационна фолма, под която съответния предприемач извършва стопанска дейност.
В правната литература съществуват две концепции за същността на предприятието:
- традиционна концепция. Тя разглежда предприятието като правна съвкупност, която е обект на правото.
- Съвременна концепция. Тя персонифицира предприятието и го разглежда като правен субект.
Нешето търговско право се придържа към традиционната концепция за същността на предприятието.
Търговския закон определя предприятието като “… съвкупност от права, задължения и фактически отношения …”.
Основните права, които формират съдържанието на предприятието са:
1. Имуществени права
2. Неимуществени права. Немогат да бъдат пряко стойностно оценени
Задълженията са главно парични. Те формират пасива на имуществото.
Фактически отношения. Това са нематериалните елементи на предприятието като: създадена търговска организация, клиентела, делови контакти и др. Тези отношения са от голямо значение за осъществяването на успешен бизнес.
Търговския закон третира предприятието като обособено имущество, което може да се разглежда отделно от останалото имущество на търговеца. Това обособено имущество е обект на право на собственост и може да бъде предмет на правни сделки.
Във всяко предприятие се водят търговски книги, в които търговецът или негов сътрудник води счетоводтвото. Воденето на счетоводство е задължително от момента на регистрирането на търговеца. Чрез него се отразява в хронологичен ред движението на имуществото на предприятието. Резултатите от търговската дейност на предприятието задължително се обобщават в годишен счетоводен отчет, към който могат да се прикрепят и съответни счетоводни справки.
Основните видове предприятия според правната си форма са: предприятие на едноличен търговец, предприятие на търговско дружество (командитно, събирателно, с ограничена отговорност, акционерно и командитно с акции), държавно предприятие и кооперация.
Търговския закон изисква всеки търговец да се регистрира, като поиска да бъде вписан в търговския регистър към окръжния съд в района на седалището му. Регистрирането става по искане на търговеца, който трябва да заяви всички обстоятелства, подлежащи на записване.
Според търговския закон необходимите белези на търговския закон са:
Да е физическо лице, т. е. да има правоспособност. Физическото лице е субест на гражданското право и може да придобива само граждански права и задължения. С признаването му обаче за търговец, на лицето се признава правото да бъде страна и по търговско – правни отношения и то без да възниква нов правен субект. Едноличният търговец става носител едновременно и на граждански и на търговски права и задължения. Като такъв той ще отговаря по всички задължения с цялото си имущество.
Да има местожителство в страната. Лицето трябва да живее постоянно или преимуществено в дадено населено място в България и да е вписано в регистрите му. Това лице може да е чужд гражданин, стига да се е установил да живее в нашата страна.
Да бъде дееспособен.
Не може да се регистрира като едноличен търговец лице, което е в производство за обявяване на несъстоятелност или умишлено е изпаднало в несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори, както и лице осъдено за банкрут. Регистрирането като едноличен търговец става по инициатива на лицето, което подава в окръжния съд заявление с информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно Закона.
След заявлението за регистрация се представя и образец от подписа на търговеца. При регистрацията на търговеца трябва да се посочи и предметът на дейността му, но това не отменя правото му да извършва всякаквя друга стопанска дейност, освен забранената със закон.
С вписването на едноличния търговец в регистъра, става регистрирането и на неговата търговска фирма. Формирането на такова предприятие е начин за преобразуване на държавните и общинските предприятия чрез разпределяне на имуществото им в дялове и акции. Статутът на тези предприятия се урежда от Търговсия закон, Закона за образуване за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия.
Търговският закон определя, че държавните и общинските предприятия могат да бъдат еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество.
Законът за преобразуване и приватизация разпорежда преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества да се извършва от Министерския съвет или определен от него орган.
Управлението на едноличните търговски дружества се регламентира в Търговския закон. Съгласно него, едноличният собственик на капитала на ООД управлява и представлява дружеството лично или чрез определен управител. Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание.
При образуването на едноличното АД, едноличният акционер утвърждава устава, определя системата на управление, назначава първия надзорен съвет и определя мандата му.
Прякото оперативно управление на едноличните търговски дружества се възлага с договор на мениджър. Той има статут на орган на дружеството и го представлява в обема на представителната власт, предосавена му с мениджърски договор.
При преобразуването на държавното предприятие в акционерно дружество, държавата губи собствеността си в\у имуществото му. Правото на собственост преминава в\у дружеството. Вместо това за държавата, като единствен акционер и претежател на всички акции се пораждат други права, които вече не са вещни права в\у имуществото.
Втората крачка към приватизацията е продажбата на държавните и общински дялове и акции. Законът за преобразуване и приватизация предвижда те да се предлагат за продажба в срок от 5 години от датата на регистрация на дружеството. За дружествата преобразувани преди приемането на закона, срокът започва да тече от влизането му в сила. Търговското дружество е вид търговец. Търговсия закон го приема като обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Учредители на дружеството могат да бъдат български или чуждестранни физически или юридически лица. Участник в търговско дружество може да бъде и държавата при това не само българската, а и чужди държави.
Броят на лицата, които могат да образуват дружеството не е ограничен с горна граница. Поставя се обаче долна граница на броя им – две лица. Учредителите на търговско дружество сключват помежду си договор, наречен дружествен или учредителен.
Възникването на дружеството не съвпада с момента на сключването на учредителния договор. Регистрирането е достатъчно за възникването на събирателно командитно дружество, но акционерните, командитни дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност възникват едва след обнародването им в Държавен вестник. От този момент възниква дружество, което е юридически субект. Той е нов правен субект, различен от участниците в него.
Дружествата формират своето имущество от вноските на съдружниците или акционерите, затова участниците във всички търговски дружества са задължени да правят вноски. Видът и размерът на вноските зависят от волята на учредителите. Вноските могат да бъдат парични и непарични.
Търговските дружества могат да се класифицират по различни признаци. Съгласно Търговският закон те са: 1. Събирателно дружество (СД) 2. Командитно дружество (КД) 3. Дружество с ограничена отговорност (ООД) 4. Акционерно дружество (АД) 5. Командитно дружество с акции (КДА).
Според основанието за възникването им са:
1. Договорни - възникват по силата на договор, сключен м\у участниците (СД, КД и ООД)
2. Уставни (АД и КДА).
Според отговорностите на съдружниците са:
1. С неограничена отговорност. При тях съдружниците от СД и неограниченоотговорните лица от КД и КДА са неограничено отговорни с личното си имущество по отношение на предприятието.
2. С ограничена отговорност – съдружниците не носят отговорност с личното си имущество спрямо кредиторите на дружеството. Тяхната отговорност е само по отношение на дружеството и е в размер на вноските им. Такава е отговорността на акционерите в АД, и на съдружниците в ООД, както и на ограничено отговорните съдружници в КД и КДА.
Според стопанската им организация са:
1. Персонални дружества (СД и КД). Характерното за тези дружества: предполагат лично участие на съдружниците при осъществяване на търговска дейност, дяловете на съдружниците са непрехвърляеми, отговорността на съдружниците е лична и неограничена.
2. Капиталови дружества. Тези дружества изискват концентрация на големи парични суми, без оглед на личните качества на лицата, които ги дават. Характерно за тези дружества е: съдружниците не участват лично в търговската дейност, дяловете на участниците са прехвърляеми, при напускане на участник дружеството не се прекратява, отговорността на съдружниците е ограничена. Такива са АД, КДА и ООД.
Събирателното дружество е персонално дружество. В него се сдружават обикновенно дребни и средни търговци. СД се основава на сключен дружествен договор. След сключването му дружеството трябва да се регистрира в окръжния съд на селището му.
СД възниква с акта на регистрацията му. Не е необходимо обнародване в държавен вестник.
Съгласно закона СД се прекратява:
1. С изтичане на уговорения срок
2. По съгласие на съдружниците
3. С обявяването на дружеството в несъстоятелност и др.
Прекратяването на дружеството е моментът от който то преустановява търговската си дейност. То продължава да съществува, но влиза в ликвидация, по време на която трябва да се приключатвсички висящи правоотношения. Командитното дружество е дружество, при което един или повече съдружници са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дрежеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.
Ограничено отговорните съдружници имат същото правно положение като съдружниците в СД. Правата им също се покриват по съдържание с тях. Особеност имат само по отношение на дължимите вноски. Комплементарите трябва да участват най – малко с 1\10 от капитала на дружеството.
Командистът има право на контрол в\у дружествените работи. Той може да преглежда търговските работи на дружеството и да иска препис от годишния счетоводен отчет. Задълженията им се свеждат до това да направят уговорената вноска.
Сключването на договор не е достатъчно условие за възникването на КД. Необходимо е то да се регистрира. Задължението за регистрация е на неограничено отговорните съдружници.
КД се смята за възникнало от датата на вписването му, което не подлежи на обнародване. На вписване подлежи всяка промяна на вписаните в регистъра обстоятелства. Прекратяването на КД ставя при същите условия както СД.
Предприятие на дружество с ограничена отговорност
Дружеството с ограничена отговорност е капиталово дружество. Капиталът на дружеството се формира от вноски на съдружниците и неможе да е по – малък от 5000 лева.
Съдружниците в ООД отговарят за задълженията на дружеството солидарно, но ограничено до размера на дяловата им вноска в капитала. Всеки съдружник е задължен да участва в управлението на дружеството, както и да изпълнява решенията на общото събрание.
Съдружникът има право на дял от печалбата на ООД, съразмерно на дела му в капитала. Той има право да прехвърля дружествения си дял на друго лице. Този дял може да се наследява.
Изходното условие за образуване на ООД е сключването на дружествен договор. Тоъ трябва да е писмен, с нотариална заверка на подписите. За да възникне ООД, то трябва да се регистрира, а регистрацията да се обнародва.
Управлението на дружеството се осъществява от: общото събрание и управител (или управители) .
Общото събрание се състои от съдружниците. Съдружниците имат толкова гласа в общото събрание, колкото са дяловете им в капитала. Решенията се взимат с мнозинство повече от 1\12 от капитала. Пълно единодушие се изисква само когато се изменя и допълва дружествения договор, се приема или изключва съдружник, решава се изменение на капитала, или се ришава придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права в\у тях. Има два начина за учредяване на акционерно дружество:
1. Чрез подписка. По този начин учредителите обнародват предложение за откриване на подписка с информация за бъдещото дружество.
2. Без подписка (симулативно). Две или повече лица записват капитала на АД. Това може да стане и на самото учредително събрание. При този начин на учредяване се изисква минималната стойнаст на капитала на дружеството да е 50 000 лева.
АД може да прави изменения в размера на капитала си по ред, предписан от закона. Увеличаването на капитала може да стане чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции.
Има две системи за управление на АД:
При едностепенната, АД се управлява от съвет на директорите. той се състои най – малко от 3 и не повече от 9 души, избрани от общото събрание.
При двустепенната система, общото събрание избира надзорен съвет в състав от 3 до 7 души, който не участва пряко в управлението. АД се управлява от избран от надзорния съвет управителен съвет. За разлика от КД, в командитното дружество с акции за вноските та ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на тези съдружници не може да е по – малък от 3. Те се набират с подписка.
КДА се учредява от неограничено отговорните съдружници, които изготвят устав. Те имат право да изберат акционерите измежду участниците в подписката и свикват в учредителното събрание.
КДА използва едностепенната система за управление на акционерното дружество. Във върховния управителен орган – общото събрание, право на глас имат само ограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните имат право само на съвещателен глас.
КДА може да се прикрати със съгласието на неограничено отговорните съдружници. То не се прекратява със смъртта или обявената несъстоятелност на ограничено отговорен съдружник. Ликвидационните дялове са съразмерни на направените вноски.
По всички останали въпроси, касаещи КДА, се прилагат разпоредбите на акционерните дружетва. Кооперация
Кооперацията е доброволно сдружение на дребни собственици, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопанска и друга дейност за задоволяване на интересите си. За да бъди учредена кооперация са необходими най–малко 7 дееспособни физически лица. Те свикват учредително събрание, което приема устава на кооперацията и определя устава на кооперацията и определя ръководството й.
За да възникне кооперацията, тя трябва да бъде вписана в регистъра при окръжния съд на селището й. От деня на регистрирането й тя става юридическо лице със свой предмет на дейност, права и задължения. Кооперацията, която не започне дейност в едногодишен срок от датата на вписването й се заличава от регистъра.
Кооперациите отговарят за задълженията си със своето имущество, а членовете й са ограничено отговорни за тях само до размера на дяловите си вноски.
Висш ръководен орган на кооперацията е Общото й събрание. То се състои от всичките й членове, които имат право на по един глас в него, независимо от размера на дяловите им вноски.
Изпълнението на решениеята на Общото събрание се осигурява от Управителния съвет, избран измежду членовете на кооперацията за срок от 3 години. Дейността на кооперацията и органите й се контролира от Контролен съвет. При осъществяване на избор на правна форма за бъдещата си дейност, предприемачът трябва внимателно да анализира всички предимства и недостатъци на всички правни форми на предприятията.
Основни предимства на ЕТ, коитого правят предпочитана форма в малкия бизнес са:
• Лесно се стартира в бизнеса, а при нужда лесно се прекратява.
• Предприемачът сам си е ръководител.
• Висока степен на адаптивност към бързо променящите се пазарни условия.
• Предприемачът задържа целия дход.
• ЕТ се облага не с данък в\у печалбата, а с данък в\у общия доход.
• Не носи отговорност за задължения пред евентуални съдружници.
• Облекчени изисквания за водене на счетоводство.
Основни недостатъци:
• Неограничена отговорност
• Ограничени финансови ресурси
• Трудности в управлението
• Недостиг на време
• Собствена социална осигуровка
• Ограничен растеж на бизнеса
Предимства на търговските дружества:
• По – големи финансови възможности.
• По – голям размер на предприятията.
• По – големи управленски възможности. При персоналните търговски дружества съдружниците заедно управляват бизнеса, като заедно поемат отговорностите и допълват управленските си знания и умения. При капиталовите дружества собствениците са почти напълно откъснати от управлението на бизнеса, а само го контролират.
• За съдружниците в ООД ограничено отговорните съдружници в КД и КДА, както и за акционерите в АД, отговорността за задълженията в дружеството е ограничена до размера на направените вноски. Това значително намалява поетия риск.
• При капиталовото дружество прехвърлянето на собствеността става лесно.
• Търговските дружества имат по – дълъг живот.
Недостатъци на търговските дружества:
• Високи начални разходи
• Разпределяне на печалбата м\у отделните съдружници
• При персоналните дружества е налице неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството
• Двойно данъчно облагане
• Недостатъчна гъвкавост и адаптивност към изискванията на пазара.
• Други
Предимства на кооперациите:
• Позволяват на собствениците съвместно да извършват дейности, които не са по силите отделно на всеки един от тях.
• Финансовата отговорност на кооператорите е ограничена
• Използват управленческите знания и опит на мениджърите на кооперацията, които обикновено не достигат на дребните собственици
• Имат по – големи финансови възможности (включително и за получаване на кредити)
• Реализират икономии, свързани с мащаба на дейността им
• Имат някои данъчни облекчения
Недостатъците на кооперациите най – често се търсят в трудностите по организирането и установяването им.
Избраната правна форма в голяма степен определя възможностите за бъдещото развитие на бизнеса. При това обаче трябва да се има предвид възможността да се започне като ЕТ, да се натрупат средства, персонал и опит и след това да се премине към друга форма на бизнес, която дава по – добри възможности за растеж. Световната практика познава много примери за таково развитие. Така са започнали Леви Строс, Форд, Едисон и много други. От обикновен гараж стартира в бизнеса и “Apple computer “.
Използвана литература:
1. Билитца, К., Икономика на фирмата, “Просвета”, С., 1993
2. Димитров, Д., Собствен бизнес и предприемачество, “Век 22”, С., 1993
3. Дончев, Д., М. Велев, Икономика на предприятието, ИК “Сиела”, С.
4. Икономика на предприемаческата дейност, БЦ “Информа интелект” С., 2001
@bgmateriali.com
