Изпитанията на българката в стремежа й да стори добро в четвърта част на разказа „Една българка“
Четвърта част е една от кулминациите на разказа, защото героинята се сблъсква с непреодолимо на пръв поглед препятствие. Тя проявява стоицизъм, огромна воля и физическа издръжливост, но успява да освободи заключената ладия и да премине на отсрещния бряг, където я очаква бунтовникът.
В началото на тази част повествователят информира читателя за душевното състояние на героинята, която е силно обезпокоена, защото не се е посъветвала с игумена. Въпреки това тя е твърдо решена да изпълни обещанието си. Нощният пейзаж, съответстващ на тревогите й, въвежда в обстановката и подготвя емоционално предстоящата случка.
Прави впечатление, че въпреки личното си нещастие Илийца мисли трезво и обмисля внимателно пътя си. Макар че заобикаля, тя минава далече от селото, за да не я види никой. Изпитанията я чакат на брега на реката. Оказва се, че ладиярят не е в колибата, тъй като се е страхувал да нощува в нея, а ладията е заключена от турците, за да не преминава никой на отсрещния бряг. Тя трескаво търси изход от ситуацията, за което говори повторението на изречението „Що да чини?". Напрежението се засилва и от предстоящото зазоряване. Макар че е зловеща, нощта е прикритие за Илийца и момъка. Денят предвещава само беди - хората ще тръгнат към нивите си, а потерите ще продължат издирването. Всичко това допълнително притеснява възрастната жена и тя решава да освободи ладията, за да премине с нея на отсрещния бряг. В този момент дори забравя за болното внуче - направила е всичко по силите си за него, сега трябва да се погрижи за непознатия момък.
Следващият момент е кулминационен за разказа - описанието на „страховитата" борба с кола. За да представи динамиката на тази ситуация, Вазов си служи предимно с прости и със сложни съчинени изречения, които акцентират върху действията на героинята, а детайлите от портретното й описание и сравненията подчертават нейните огромни физически усилия: „Тя удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишците й сдобиха стоманена пъргаина и сила, кокалите й изпращяха от напрягане и горещ пот рукна от лицето й. Запъхтяна, уморена, като че е изсякла кола дърва, тя се изправи, отдъхна малко и пак го хвана". Тази борба продължава само половин час, но в съзнанието на читателя остава впечатлението, че е продължила с часове. Напрежението спада едва когато колът е изваден и възрастната жена се тръшва премаляла на пясъка.
В четвърта част на разказа читателят опознава още една страна от характера на баба Илийца. Тя е жена, която никога не се предава и не отстъпва пред трудностите. Не търси оправдания, не познава отчаянието и безпомощността. В моменти на изпитания тя съумява да надмогне себе си, да открие неподозирани сили, но да спази обещанието си.
@bgmateriali.com
