Когато думата казва нещо друго: изразни средства в литературата, теоретичен урок за тропите, фигурите и ритъма в художествената реч

Тест, при който отговорите казват повече от самите задачи. Ключът дава не само вярното, но и защо останалите възможности са грешни, при това с проверка на думата и с правилото зад нея. Материалът е върху правописа, пунктуацията и езиковата култура, а темата, която го свързва, е самата литература – от определението на думата до тропите и реторическите фигури. Началото е приведен текст, който пита какво е литература и стига до отговора през произхода на самата дума. Върху него са зададени четири задачи, но не за съдържанието: броят на абзаците, начинът на връзка между тях, на какво точно се дава определение и с кое изречение текстът може да продължи. Последната е особено находчива. Дадени са четири възможни продължения, всички правдоподобни, а трябва да се избере онова, което наистина следва от последния въпрос в текста. Оттам започва езиковата част, но темата не се сменя – всички следващи изречения обясняват литературоведски понятия. Има задача с преброяване на грешките в цял откъс – трябва да се посочи колко са правописните и колко пунктуационните. В отговора е изписан целият поправен текст. Тук ключът добавя и нещо неочаквано: обяснява защо в самия тест една дума се среща изписана по два различни начина и уточнява, че тя е дублет. Средището са четири задачи за попълване на липсваща дума в готово определение. Дадени са определенията на четири различни понятия и трябва да се назове всяко от тях – формат, при който се проверява разбиране, а не разпознаване по име. Има и една лексикална задача, при която сред четири близки по значение думи трябва да се открие излишната. Правописът заема шест задачи с двата обърнати формата – търсене на правилната дума и търсене на сгрешената. При отговорите е дадена и проверката: коя сродна дума доказва правилното изписване. Финалната част е върху абзаца и е с необичаен замисъл. Три поредни задачи изискват да се посочи твърдението, което не се отнася до него, а обясненията в ключа са особено точни: едното твърдение всъщност описва друго понятие, а друго изобщо не е твърдение, а препоръка. За преподавателя това е готово контролно, което не изисква никаква подготовка. Разгърнатите отговори позволяват поправката да се превърне в кратък урок, а началният текст върши работа и самостоятелно. За ученика ползата е двойна: упражнение по езиковите норми и същевременно преговор на литературоведските понятия, които се питат в часовете по литература. Приложените проверки към отговорите вършат работа и след теста.

Какво точно означава „еналага“, с какво литотата се различава от хиперболата и къде минава границата между фабула и сюжет? Тази разработка е азбучен справочник, който събира на едно място понятията, необходими при анализ на литературна творба. Статиите са подредени по букви, от А до Х, а всяка от тях дава кратко и точно определение, като при по-сложните понятия се посочва и разграничението от близките до тях термини. Обхватът включва няколко големи групи. Първата са тропите и стилистичните фигури: алегория, алитерация, алюзия, анафора и епифора, антитеза, антономазия, градация, епитет, метафора, синекдоха, хипербола, литота и сродните им похвати. Втората обединява понятията за строежа на творбата: тема и тематика, фабула и сюжет, експозиция, епилог, детайл, диалог и монолог, непряка реч, единство. Отделно място заемат термините за литературния герой: антагонист и антигерой, литературен образ, литературен тип, епически, лирически и драматически герой, вечните образи. Представени са и естетическите категории възвишено и героично, жанровете белетристика, елегия, епопея, есе, сатира и сонет, както и направленията екзистенциализъм, експресионизъм, модернизъм и символизъм. Самостоятелен дял е посветен на стиха: силабическо, силаботоническо и тоническо стихосложение, свободен стих, видовете рима, асонанс и дисонанс. Включени са и понятия от езикознанието и теорията на литературата, които често се срещат в учебниците: семантика, семиотика, синтагма, слог, символ, мит, художествена измислица. Справочникът е удобен, когато при подготовка за час, контролно или матура трябва бързо да се провери значението на непознат термин, а също и когато в анализ или съчинение понятията трябва да се употребят точно.

Художественият текст се различава от новината не по темата, а по това, което прави с езика. Урокът обяснява разликата и я упражнява. В началото е дадено определението и е направено разграничението между лирически и прозаични художествени текстове. Същинската част разглежда четирите особености поотделно, всяка със свой раздел и с примери: условността, образността, изразителността и свободата при избора на езикови средства. След това урокът минава към конкретните средства, чрез които тези особености се проявяват. Разгледани са асонансът и алитерацията, думите и изразите с преносно значение, остарелите, диалектните и жаргонните думи, новите думи, създадени от автора, реторичните въпроси и възклицания, анафората и антитезата, всяко с определение и пример. Отделен раздел дава последователност от стъпки за извличане и анализ на информация от художествен текст, а веднага след него е поместен примерен откъс, върху който стъпките се прилагат. Материалът съдържа и въпроси с отговори. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за анализ на художествен текст и за самостоятелна проверка на знанията.

Побелели мустаци, които заместват цял човек; река, чието ръмжене се чува в повторения звук; словоред, разместен заради едно по-силно звучене. Тестът проверява дали ученикът разпознава тези похвати и умее да ги назове точно. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – описание на герой, картина от природата, реплика в диалог, изречение с променен словоред. Работата е с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите, като тук наред с познатите сравнение, метафора и олицетворение са включени и по-трудните за разпознаване метонимия и инверсия. Част от примерите изискват разграничаване между близки похвати, което прави проверката по-взискателна от обичайното. Втора група е насочена към фигурите и звуковата страна на текста: повторение на фонетично равнище с ефект, който подражава на описваното, както и целенасочено повторение на израз в две различни ситуации и смисълът, който то създава. Тук влиза и въпросът за честотата като стилов признак, включително обратният случай, когато рядката поява на дадено средство носи внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи и умалителни глаголни форми, които разкриват характера на героя, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна задача обобщава какво свързва тези средства помежду им. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: неговата естетическа функция като отличителен белег, способността му да създава фикционални светове, трудността да се опишат маркерите му поради индивидуалния авторски почерк и жанровите различия, ролята му за обогатяването и съхраняването на книжовния език. Включена е и задача за граматичната особеност на текстове, изградени върху действие. Неверните варианти предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел, всеки с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Художественият стил е единственият, в който правилото може да се наруши нарочно и това да е предимство. Урокът обяснява защо. Въведението представя стила като езика на литературата: на разказите, романите, стихотворенията, приказките, пиесите и баладите, и го определя като най-богатия и най-свободния. Веднага след това е даден примерен художествен текст, върху който ще се работи. Следва разделът за предмета и целите на общуването: да предаде информация и да изрази чувства и да предизвика естетическа реакция у читателя. Същинската част поставя художествения стил в системата на функционалните стилове чрез две отличителни черти: че текстовете не само пресъздават реалния свят, но и създават фикционални светове, и че основната им функция е естетическата. Нататък урокът разглежда езиковите особености, индивидуалния авторски стил и различията между жанровете, а след това традиционните маркери: езиковите фигури и тропите, всеки от които е обяснен поотделно, с определение и пример. Материалът е подходящ за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила в текст и за самостоятелна работа върху художествените средства.

Кое прави един текст художествен и защо същите думи, подредени по друг начин, вече не въздействат по същия начин? Разработката отговаря на този въпрос кратко и системно, така както темата се изучава в часовете по български език. В началото е изяснено какво представлява художественият текст: върху какво въздейства той, каква е ролята на художествения образ и защо един конкретен образ може да носи и по-обобщени идеи, чувства и оценки. Посочено е и на какво трябва да се обърне внимание при анализ на художествен текст. Същинската част е организирана в три ясно обособени групи езикови особености. Фонетичните особености показват как повторението на звукове изгражда звучене и настроение, като всяко твърдение е подкрепено с откъс от познати стихотворения. Лексикалните особености представят думите с преносно значение, контекстовите синоними, повторенията, поетизмите, старинните и диалектните думи и обясняват каква атмосфера създава всяка група. Синтактичните особености обхващат художествените определения, сравненията, обръщенията и реторичните въпроси, отново с примери от българската литература. Материалът е кратък и подреден и е подходящ за бърз преговор преди изпитване или класна работа, за упражнение по разпознаване на изразните средства в текст и като опора при писане на анализ.