ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА РЕЧ

 

          Художествената литература използва за свой материал нормалния език, чрез който общуваме в различни ситуации. В същото време, за да постигне своите специфични цели и въздействие, литературата създава система от условни правила за употреба на езика, които трябва да се познават от читателя, за да може той правилно да разчете заложения в текста смисъл. Тази система от условни правила наричаме художествен език. При неговата употреба изразните средства на естествения език претърпяват такива промени, които правят възможно постигането на специфичните цели на литературата.
          Трансформациите, извършвани при изразните средства на естествения език, са два вида:
          – промяна на първоначалния смисъл на думите и изразните средства и създаване на нов;
          – усилване на първоначалния смисъл на думите и изразните средства чрез необичайна употреба и специфично подреждане на езиковите елементи.
          Първият тип трансформации лежи в основата на това, което наричаме тропи, а вторият – на това, което наричаме фигури.

          1. ТРОПИ

          Названието „тропи“ идва от старогръцки и означава „обрат на речта“. Тропите се образуват, когато съзнателно или несъзнателно употребяваме думите и изразите не в тяхното пряко значение, а в преносно, т.е. с употребената дума или израз искаме да кажем нещо друго и по този начин да усилим въздействието на речта си. Това е възможно, защото думите в езика си влияят заради някаква близост в значенията или заради пренасяне на прякото значение върху някакъв друг предмет по принципа на сходството. В езика има много думи и изрази, които са получени по този начин. Така например изразът „крак на маса“ е нещо съвсем обичайно – всяка маса, всеки стол имат крака. Но това значение на думата е станало възможно само заради сходството на съответните части от масата или стола с човешките крайници. Значението на думата „крак“ е „пренесено“ върху сходно явление. Но ние не осъзнаваме това пренасяне, защото тази употреба е обичайна. Същия случай имаме при изрази като „крило на самолет“, „клон на банка“, „глава на семейство“ и т.н.
          Когато обаче преносната употреба не е обичайна, а е свежа и изненадваща, тя усилва въздействието на речта. Така се появяват езиковите тропи. В зависимост от начина, по който се променя първоначалното значение на думата, тропите се разделят на метафора, метонимия, символ и алегория.
          Метафора. От гр. – „пренасяне“. Такъв вид употреба на думите, при който цялото или част от значението на една дума се пренася върху явление, което по принцип не може да има такова свойство. Събуждайки спомените и представите на възприемателя за първичните значения на думата, метафората въздейства емоционално и разкрива някоя неочаквана страна на явлението, за което се говори.
          Примери: Желязото срещат с железни си гърди. Отрекоха те, о, език страдални!
          Метонимия. От гр. – „преименуване“. Назоваване на предмет или явление с името на някой от неговите признаци, така че прякото и преносното значение да съвпаднат.
          Примери: Желязото (т.е. оръжията, направени от желязо) срещат с железни си гърди.
          Синекдоха (вид метонимия). Предметът или явлението се наричат с името на някоя тяхна част.
          Примери: …над бащино ми огнище (т.е. над родния дом, над родното място, наречени с името на тяхна част).
          Символ. От гр. – „знак“. Употреба на някоя дума или образ за внушаване на идея, при което основното значение на думата не се губи, а действа заедно с преносното.
          Примери: Ще блеснат реки огнеструйни (т.е. ще избухне революция) когато червени вълни (т.е. разбунтуваните тълпи) понесени в пристъпи буйни (т.е. битки) ще бликнат от всички страни.
          Алегория. От гр. – „иносказание“. Употреба на дума или визуален образ за изразяване на абстрактна идея или съждение. Първичното значение загубва своя смисъл и остава само внушаваната идея.
          Примери: Изображение на жена с превързани очи, везни и меч в ръката – алегоричен образ на правосъдието. (Превръзката означава безпристрастност, везните – отсъждане според тежестта на аргументите, а мечът – наказание за виновните).

          2. ФИГУРИ

          Названието фигура има латински произход и означава „очертание“, „външен вид“, „образ“. В художествената реч с него се обозначава такава употреба на думите и изразите, която по някакъв начин се различава от нормалната. Чрез фигурите речта се украсява, за да добие по-голяма изразителност и въздействена сила.
          Фигурите биват два вида:
          ► Фигури на мисълта: сравнение, епитет, постоянен епитет, олицетворение, хипербола, литота, антитеза, гротеска, парадокс, оксиморон.
          ► Фигури на речта: повторение, анафора, епифора, синонимни повторения, изреждане, реторически въпрос, реторическо възклицание, градация, инверсия, паралелизъм, синтактичен паралелизъм.
          Фигурите на мисълта допълват, уточняват и украсяват смисъла на понятието, придавайки му по-голяма дълбочина и богатство на значението.
          Фигурите на речта се появяват главно в постройката на фразата или при стиховата реч – специфичен словоред, повишаване или понижаване на внушаваното настроение, повторения, възклицания и реторични въпроси и др.

          3. РИТЪМ

          Ритъмът е най-старият похват за разграничаване на художествената от делничната реч. Още в праисторически времена, когато хората са искали да откроят някое свое изказване, защото съдържа важна информация, която трябва да се запомни и съхрани, те са използвали ритъма.
          Какво е това ритъм?
          Думата има старогръцки произход и означава „съразмерност“, „стройност“. Ритъм се появява, когато някой от елементите, изграждащи речта – ударение, дължина на звука, брой на сричките в даден речеви отрязък, дължина на фразата – започне да се повтаря периодично, следвайки някаква предварително зададена схема. Така речта зазвучава по особен начин, което подпомага нейното запомняне и възпроизвеждане, от една страна, а от друга – усилва въздействието.
          Ритъмът лежи в основата не само на словесното изкуство, но и на музиката, танца, архитектурата и изобразителните изкуства. По тази причина можем да го определим като универсално средство за въздействие. Приложен към словесното изкуство, ритъмът лежи в основата на стиха.
          В зависимост от това, кой речеви елемент се повтаря периодично, имаме различни видове стихосложение.
          За подсилване въздействието на ритъма и за организиране на смисловото съдържание на стиховата реч отделните стихове се подреждат в строфи. Строфата се състои от два, три, четири, пет или повече стиха и се повтаря периодично в структурата на цялото стихотворение.
          За по-голямо благозвучие, както и за подсилване въздействието на ритъма и смисловата организация на изказването се използва и римата. Тя се появява при периодичното повтаряне в края на стиха на срички с еднакво звучене. Минималното изискване за поява на рима е съвпадането на един ударен гласен звук и на един съгласен в непосредствена близост.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave