Сюжетът на "Илиада" се основава на гнева на Ахил и погребението на троянския герой Хектор. Те са заложени в центъра на творбата и допринасят за развитието на целия текст.
Боговете играят основна роля в сюжета на действието. Те определят развръзката на започнатото от смъртните дело. С този сюжет авторът постига по-различно внушение от това на мита, разкривайки общочовешки ценности.
Композиция - симетричност-специфична за геометричната епоха, симетрията е признак на божествената хармония и на световния космичен порядък.
Завръзка - 1 песен - гневът на Ахил - решението му да се отегли от войната
Преломен момент - смъртта на Патрокъл, предизвикала у Ахил чувство за мъст, мотивираща го да се върне на бойното поле
Кулминация - двубоят между Ахил и Хектор
Развръзка - смъртта на Хектор
Епилог - последната сцена на мирна беседа между Ахил и бащата на Хектор
I-ва песен - представя гнева на Ахил.
I-ва песен започва с призоваването на музата Калиопа, която задава централната тема на епопеята - темата за гнева, логически свързана с темата за възмездието. Гневът е представен като справедлива реакция и на героите, и на боговете: Ахил се гневи на поведението на Агамемнон. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на войната. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за воинска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства, срещу него се изправя Ахил - получовек, полубог. Той е художествена връзка между света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е бързоног и божествен. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата - неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. В Първа песен на "Илиада" Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.
Особености на епическия стил
Основен принцип в стила на Омир - надмощие на общото над личното
Обективност - моделира цялостен и завършен свят без да навлиза в психиката на героя
Пластичност - чрез описание на физическите реакции на човека. (плачът на Ахил на морския бряг, любовта, убийствата)
Традиционост - широко обхватност на миналото и настоящето, описано и в най-малки подробности - обстоятелственост на избора.Това придава на творбата тържественост и възвишеност.
Уравновесено спокойствие - описвайки събитията от природно-космческия порядък и осмисляйки ги като един вечен кръговрат и ритъм, епическият творец добива функциите на мъдрец, който е посветен на знанието.
Сентенциозност на образа - наситеност със сентенции - кратки мъдрости и готови фрази
Формулен стил - използването на постоянни епитети, разгърнати сравнения, общи места в повествованиет,о имащи важна роля в епическата творба.
Ахил - бързоног
Хектор - шлемовеец и мъжеубиец
Един и същ епитет може да се отнася за различни герои, а може да се употребява и в ироничен смисъл.
III-та песен - Образът на Парис и Елена
Тази песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. За пръв път са въведени главните виновници за войната: Парис и Елена
Парис е красив, горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие. Думите на Хектор го връщат към подобаващото поведение. Но проявата на малодушие оставя впечатление за обърканост и непоследователност. Между характера на героя и неправомерното му деяние (действие) съществува един вид паралелизъм. Нарушаването на реда носи смут и нестабилност в човешкия живот. Образът на Парис спомага целия низ от събития и изхода от войната да бъдат осмислени в перспектива на идеята за световна справедливост. В крайна сметка, герой като Парис не може да опази Елена и да отстоява избора си.
Образът на Елена е сложен и противоречив, героинята не е показана като лекомислена и себична прелъстителка. Тя следва правилата за поведение на знатните жени от Омировото общество, занимава се с типично женска работа, проявява сръчност и умения, отнася се с уважение и привързаност към Приам, горчиво се укорява за постъпката си. Елена е едновременно виновна и невинна, съдбата й се оглежда в общата човешка съдба, подвластна на боговете, изпълнена с премеждия и терзания, животът й е объркан от угризения и помрачен от сянката на позора. Щастието, заплатено с такава цена се оказва нетрайно, непълно и илюзорно.
Образите на Парис и Елена допринасят за подреждането на пъзела на човешкия живот с неговите закономерности и равновесие. Всяко излизане извън установените правила размества подредбата на пъзела, като това води до нестабилност и смут в личната и общностната съдба. Човешкият живот е неразделна част от божествения и световен ред.
6-та песен - Светът на войната и светът на мира
В Шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитникът на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Чрез поредицата от срещи на Хектор, поетът очертава символично социалните групи, с които е обвързан героят. Композицията на епизодите изгражда усещането за ред. Движението е от вън на вътре, от по общи към по интимни връзки: политическа общност (съграждани) семейна общност (майка, сестра, брат, снаха) брачна общност (съпруга, дете). Тази поредица е картина на живота на общността, в която всеки е включен и извън нея няма житейска опора и лична кауза.
Единствения мъж, с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички сили на троянците са хвърлени във войната, а в света на мира са останали само жените и Парис.
Срещата на Хектор с Парис и Елена както и мястото, така и самото действие контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и се сражават с оръжие в ръка. Успехът или неуспехът на един герой в състезанието за престиж в общността, рефлектира на отношението му към семейството.
Внушен чрез контрастта между двете сцени, срещата на Хектор с Парис и Елена и срещата му с Андромаха. При първата среща се усеща пасивност и статичност, а при втората активност и подвижност. Сцената на прощаване между Хектор и Андромаха е прочувствена и трогателна, без да се стига до сантименталност. Любовта и сантименталността на двамата съпрузи, взаимната им загриженост и споделената обич към детето са универсални отношения и емоции, присъщи на всеки човек. Отношенията между съпрузите в Омировото общество не се определя само от лични чувства, семейството е онази най-малка общност, в която личността намира сигурност и уютност.
Образът на Хектор - епическият идеал за човешка личност, с неговата непоклатима храброст, доблест, жажда за подвиг и признание. Той е уравновесен, загрижен за близките си. Хектор трябва да се бие, няма избор, родината му е в опасност, длъжен е да спазва правилата на героическата етика. Хектор знае какво очаква него и семейството му, но това не влияе върху решението му. Желанието му да бъде на висотата на своя дълг - на царски син, на войн и герой надделява.
Речите в "Илиада" не са самоцелни, те спомагат за ясното и убедително разкриване на героите и ситуациите, и същевременно отдалечава развръзката и създава ефект на ретардация. Епическият поет не се стреми към бързо развитие на действието, а напротив изостря вниманието с богатство на картини и отлагането и очакването на развръзките. Това е важна функция за изясняване на състоянието и мотивациите на героите в тяхната дълбочина и житейски драматизъм, съкровените им вълнения и мотивите им за божествена война.
22-ра песен - кулминация в сюжетния ход - Двубоят между Ахил и Хектор
Двубоят между Хектор и Ахил в "Илиада" заема централното място в творбата. Двамата велики герои от древността се срещат в ожесточен сблъсък. Злобата на Ахил погубва сина на Приам. Причината за битката между двамата е убийството на скъпия приятел и спътник на Ахил - Патрокъл. Двубоят между Ахил и Хектор е ожесточен, единият трябва да падне мъртъв. Двамата мъже показват две съвсем различни лица по време на двубоя. Те са еднакви по храброст и слава и са утвърдени и от двата лагера като герои. Но в сърцата им са заложени различни ценности. Ахил - синът на морската нереида Тетида, който е почти богоравен е жаден за слава, за да бъде помнен хилядолетия напред. Хектор, първороден царски син. Победите му са победи на всички троянци. В него е събрана надеждата на цяла Троя и той не би могъл да се държи недостойно. Ахил и Хектор дават началото на една съвсем нова ценностна система за елините, а по късно и за целия свят.
Образът на Ахил
Ахил е първият от Омировите герои, с който читателят се запознава още от I -ва песен на "Илиада". Още в началото на текста, той е представен като силна личност, изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. Най-храбрият герой от ахейците в Троянската война. За Ахил помощта не е напълно безкористна. Той възприема войната като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на победителя. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достоинство му. Той е част от света на боговете. Те бдят над него и му помагат, макар че са решили и смъртта му. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност проличаваща си при трогателната спогодба между ахейския герой и мъдрия цар Приам. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер - първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина. Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и воин. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора.
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал в името на вечната слава.
Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия - като разрушителна стихия. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Изразните средства, чрез които Омир изгражда портретната характеристика на този герой, са най-вече постоянните епитети.
Хора и богове:
Боговете се явяват като могъщи надчовешки сили, които направляват обстоятелствата и случките в човешкия живот. Но колкото и пряко и енергично да се намесват в човешките дела, те не вършат чудеса, които противоречат на логиката на характерите. Те подсилват характерните черти на героите, подтикват ги към поведение, което не им е чуждо.Божията воля е онази висша инстанция, която налага правилата и крепи социалния ред. Боговете не само са подвластни на висша сила като хората, те живеят като тях, събират се на съвет, имат свои семейни отношения, и своя йерархия, спорят, бият се, заговорничат, обичат и мразят, борят се за своя престиж. Светът на боговете е огледален свят на човешкия. И в двата свята се оглежда всеобщия порядък на битието. Разликата е, че боговете са силни и видът им е несъизмерим с човешкия, в живота им има тъга, обида и гняв, но няма болка, смърт и страдание. За боговете войната е само един епизод в безкрайната бездна на времето, а хората страдат и гинат в тази война, печелят или губят всичко и завинаги.
@bgmateriali.com
