Присъщо за хората е да мечтаят за това, което нямат, и да вярват, че то ще се превърне в реалност. Създаването на илюзии е необходимо, защото откъсва човека от грубата реалност и отчаянието и му дава шанс да изживее дори само в мечтите си най-голямото си желание. Осъществяването на една илюзия може да даде желание за живот и истинско щастие. Но, мечтаейки за нещо непостижимо, човек може да изгуби истинското си „аз” , собствените си стремежи. И дори мечтата му да се осъществи, цената за нея ще е твърде висока.
В разказа си „Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на „Козметикум Амулет”, разлистват лъскави списания с най-новите клюки от света на известните личности. Четейки за най-прочутите и най-красивите, хората губят собствените си мечти и стремежи. Самото желание на тези жени да променят външния си вид е продиктувано от изградения от филми и списания критерий за хубост. Хората започват да желаят живот като нечий друг, отдават се на илюзиите и забравят своите собствени желания и възможността да бъдат щастливи по по-различен начин.
Мими Тромпеева не може да се примири със своя недостатък и затова отива в салона за дамска хирургия. Чезарио Галфоне я залива с обещания, че ще я превърне в „неподражаема богиня на хубостта”. Нещастната млада дама толкова силно желае да бъде красива, че съвсем наивно се доверява на приказките на маестрото, който твърди, че ще направи чудеса за нея. Мими е толкова въодушевена от перспективата да шества „из улиците като възкръснала из гроба Семирамида”, че изобщо не се замисля за цената, която ще трябва да плати.
Тя не осъзнава, че в замяна на превръщането си в „една феноменална Венера на двадесетия век” тя ще даде себе си. Маестро Галфоне ще пусне „в обръщение първата пробна партида от дами с рентгенови очи” и Мими ще бъде само една стока с три години гаранция. Надарена с рентгенови очи и тъй мечтаната красота, младата дама започва най-накрая истинския си живот сред „обществото на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили”. Мими е щастлива, но не усеща какво представлява всъщност самата тя и хората, с които иска да общува. За главната героиня явно само външната красота е от значение. Липсата на мозъци при „аристократите" приема като преимущество пред обикновените хора. За изключителна интелигентност и възпитание тя приема познанието на Жан за „ефекта на различните парфюми и чистенето на зъби с клечка на официални динета”. Обяснението в любов на въпросния красавец е издържано в стила на най-баналните любовни филми.
В съзнанието на хората вече се е създала илюзията, че именно това е начинът за израз на любовните чувства и само той носи щастие. Въпреки че илюзията на Мими я кара да изпита истинска радост от живота, тя й отнема истинското „аз” и я обезличава. А това е твърде висока цена за щастието.
Илюзията е необходима на хората, защото дава надежда за по-добър живот, който ще им донесе щастие. Въпреки това човек не бива да забравя за реалността, в която щастието също е постижимо, но само с усилие и желание.
@bgmateriali.com
