ИСТОРИЧЕСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
„ОТКАК СА Й, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО, ЗОРА ЗАЗОРИЛА“
През последните години на свободната българска държава набезите на османските пълчища стават все по-яростни и непреодолими. За това трагично време Паисий Хилендарски пише в своята „История славянобългарска“: „Цар Шишман се бил дълго време с турците в Търново и по клисури и укрепени места. Различни сражения и боеве имало между турците и българите. Но турците по божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя.“
Макар според историческите факти цар Иван Шишман да се сражава не край Търново, а в обсадената крепост Никопол, народната памет завинаги го обгражда с орела на герой и мъченик. Последният български владетел проявява невиждана военна доблест и себеотрицание, като жертва своя живот и този на близките си в най-свещената борба – защитата на родината. Затова името му е трайно съхранено и в най-хубавите исторически народни песни, които възхваляват невижданата му смелост и себеотдаденост в името на родината.
Може би най-вълнуващата и най-интересна народнопесенна творба от Шишмановия цикъл е „Откак са й, мила моя майно льо, зора зазорила“. В нея народът излива своята голямата обич, преклонение и благодарност към последния търновски цар – активен участник в борбите срещу османското нашествие.
Подобно на други творби, плод на народния гений, и тази песен предизвиква редица спорове около своята автентичност. Някои изследователи са склонни да приемат, че текстът на песента е написан от възрожденски поет патриот. Други пък смятат, че тази популярна и днес народна песен е била боен марш на Шишмановите войски, които са се отличавали с многобройност и сила. В песента се пее, че те се сражават срещу татарите, но всъщност става дума за османските турци. Според изследователите подмяната им с името „татари“ е настъпила в по-късни варианти на песента и е наложена от съображения за безопасност на народния певец и слушателите му. Съпротивлявайки се срещу враговете, Шишмановите воини мъжествено отстояват правото си да бъдат свободни хора в свободна държава:
Откога са й, мила моя майно льо,
зора зазорила,
оттогаз са й, мила моя майно льо,
войска провървяла:
кон до коня, мила моя майно льо,
юнак да юнака,
кон до коня, мила моя майно льо,
байряк до байряка...
Епическото описанието на царската войска е постигнато чрез натрупване на образни сравнения. Детайлно е обрисувано снаряжението на войниците: пушки, барут, куршуми; дрехите и калпаците им. По този начин се поставя акцент върху титаничната сила на народните защитници. За сравнение са използвани елементи от природата („тъмен облак“, „град по поле“, „тъмян пушък“) и от необятния космос („дребни звездици“).
Внушителната сила и мощ на Шишмановата войска е изразена и в начина, по който тя се придвижва към Софийското поле. Устремът и волята за победа в предстоящата битка са внушени отново по пътя на образното сравнение с природни стихии: „кат препускат, мила моя майно льо, силян, буен вятър... “
Стъпките на войниците мощно отекват по майката земя, сякаш целият свят е разтърсен от силата и мъжеството на българските синове:
дето стъпят, мила моя майно льо,
кладянчета правят,
дето стъпят, мила моя майно льо,
калдърмите къртят...
Шишмановите войски са тръгнали към Софийско поле, където ги очаква тежко сражение с чуждите нашественици – татарите, т. е. османските турци. Споменаването на точното място на сражението е обвързано с преданията за седемте дълбоки рани на Шишман, от които бликат седем струи кръв и образуват седем кладенеца.
Пред бойците и техния юначен пълководец стои тежката и отговорна задача да защитят българското име и Христовата вяра. Иван Шишман заповядва да му доведат „младо юначе“, „луда гидия“. Войниците намират юнака по време на венчавката му. Той оставя „булче под венчило“ и възсяда охранен кон, за да помогне на своя цар в битката. Осанката на младия юнак е внушителна, а силата му е сравнима с Крали-Марковата:
Дет помина, мила моя майно льо,
планини поломи,
дет помина, мила моя майно льо,
гората укърши...
Пристига юнакът при българската войска, но я намира „разпръсната“. Тогава той се разлютява и изважда „сабя френгияна“. С нея успява да разбие „грозните татари“.
В българската народна песен повторението е обикнат и често използван похват. Като свързващ елемент в композицията на текста, многократното повторение на обръщението „мила моя майно льо“ в средата на всеки стих (т. нар. мезофора) не само въвежда темата за силното родолюбив на Шишмановите бойци, но и настойчиво и внушително я подчертава. Този изстрадан вопъл към майката родина е изпълнен с дълбока мъка и с болка от поругаването и потъпкването й. В същото време е зареден и с утвърждаваща, светла вяра, с неугасима надежда, че войската на Шишман и този път ще излезе победител, че и този път ще помете чуждите нашественици.
В обръщението „мила моя, майно льо“ се крие духът на българския народ и волята му за свобода. За да я постигне обаче, той трябва да измине страдалческия път на борбата и саможертвата. Тази изстрадана истина е намерила израз и в думите на един друг роб, древногръцкия баснописец Езоп: „Свободата е състояние на духа, затова не може да бъде подарена“.
Всеки народ се нуждае от смели и всеотдайни в борбата хора, които да гарантират неговата независимост, свобода и лично щастие. Такава самопожертвователна личност е цар Иван Шишман. Затова родолюбивите българи го помнят и възпяват, а песента „Откак са й, мила моя майно льо“ звучи и днес така актуално и с ударното си слово изпълва с гордост сърцата ни.
@bgmateriali.com
