ЙОРДАН ЙОВКОВ — „ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“
ПЕСЕН ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

 

      Цялото творчество на Йордан Йовков е една забележителна и неповторима смесица от реализъм и романтизъм, от овладяна традиция и модерна амбиция, от съчетание на национално и индивидуално. Но в тази мозайка от образи и преживявания на преден план винаги излиза човекът с всички негови вечни търсения и въпроси. Светът е припознат като загадка, чийто отговор Йовковите герои се стремят да открият. За тях не са непознати нито страданието, нито любовта, нито прошката. И минавайки през всички изпитания по пътя си, те откриват смисъла на живота и значението на смъртта.

      На тази тема е посветен един от най-хубавите разкази на Йовков — „Песента на копелетата“. В него главният герой Сали Яшар се опитва да намери това, което ще даде стойност на живота му, ще го осмисли. „Песента на копелетата“ е разказ за пътя на човека, който се опитва да достигне до истините на света, да се вслуша и да чуе тайните му послания. Едно обаче е неоспоримо — всеки сам трябва да извърви своя път до това прозрение, всеки сам трябва да достигне до същността на призванието си. И не е толкова важно какво ще направи, а по-скоро — как ще го осъществи. Ще вложи ли в него любов, страдание, ще успее ли да го превърне в частичка от себе си, подарена на другите? Авторът иска да внуши на читателя, че не подражанието, а себедоказването може да донесе правилния отговор за смисъла на живота. Защото не това, което прави другите щастливи, може да направи и нас такива.

      Всеки има различни ценности, различни умения, различни идеи. И затова носителят на щастие за всеки е различен — за Сали Яшар това е правенето на каруци. Тук Йовков подчертава още нещо много важно — откриването на смисъла на живота в творческия труд, в даряването на радост за другите. Това е стремежът да оставиш една трайна следа след себе си — следа в паметта и сърцата на хората.

      Още началото на разказа определя изключителността на героя Сали Яшар. Но това, което прави впечатление, е личностната му характеристика — той е представен като „майстор на каруци“, преди да бъде разкрита същността му като човек. С това Йовков предопределя и по-нататъшното разгръщане на събитията и загатва за финала на творбата. Умението на Сали Яшар авторът обяснява по простичкия начин: „беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно...“ Обвързвайки този факт с по-нататъшното сюжетно действие, авторът обръща внимание на читателя, че човек е склонен да не цени нещата, които притежава и които са близо до него. Сали Яшар търси това, което може да го изведе до пътя на истината за света, но го търси някъде далеч, в непознатото и чуждото. Хората рядко оценяват това, което правят, и винаги смятат, че великото е сложно и недосегаемо. Точно това иска да опровергае Йовков. Неговият герой Сали Яшар открива прекрасното и неповторимото в това, което всъщност е вършил и досега — да прави каруци.

      Характеристиката на Сали Яшар: „благ, тих, вдълбочен в себе си“, препраща към основния въпрос, който го измъчва все по-често, след като се разболява — какъв себап да направи. Без да осъзнава, той започва да се вглежда в собствената си душа, да прави равносметка на живота си. Именно в такива моменти човек разбира какво е спечелил и какво е изгубил по житейския си път. И тогава започва да си задава въпросите, които търсят смисъла на съществуването му. В такива часове на съзерцание Сали Яшар насочва своето внимание не само към външния, но и към своя вътрешен свят. Докато се любува на природата, той разбира, че светът на човека трябва да е обърнат към прекрасното и красивото в живота, че за да бъде пълноценен, е необходимо да отдаде повече внимание на малките жестове, на дребните детайли, в които е заключена тайната на живота: „Сали Яшар се радваше само на това, което виждаха очите му.“ Но за Сали Яшар това не е достатъчно. Героят обръща поглед и към себе си, за да открие това, което той иска да го движи напред, да му помогне да постигне целите си. Майсторът на каруци си дава ясна сметка за положението — богат, но злочест. Тази констатация разкрива още един аспект в търсенето на смисъла на живота — Сали Яшар е злочест, но иска да направи себап, той страда, но желанието му е и другите да изживеят радостта. Това е вътрешната благородност и чистота, това е част от смисъла на живота — да се изтръгнеш от собствената си болка, от егоизма на собственото си страдание и да искаш да извършиш благодеяние, добро на другите. Така Сали Яшар достига до идеята за себапа, който е длъжен да направи такъв себап, който „да надживее поколенията“. Това е стремежът на много хора — да оставят нещо след себе си за поколенията, така че да ги помнят и споменават с добро. Защото всеки се ражда и умира, но това, което остава и се помни, е доброто. Това е и желанието на Сали Яшар — да открие смисъла на живота си, подарявайки радост на чуждия живот. Героят ясно разбира, че не е толкова лесно да извърши такова благодеяние, да открие това, което ще го удовлетвори, ще отговори на същността му, нещо, което ще е значимо най-вече заради своята уникалност. Себапът ще има смисъл за Сали Яшар, ако той успее да отговори на неговите разбирания за нуждите на хората. 

      Това, което прави впечатление в творбата, е настойчивостта, с която Сали Яшар търси отговор на своя въпрос, което доказва, че е по-важно това, което ще направиш, да бъде наистина част от теб, да вложиш в него любовта и всеотдайността си. И в това също е скрита частица добронамереност, която дава смисъл на живота ни — да влагаме себе си в това, което вършим. За Сали Яшар никой от замислените за изграждане обекти — мост, хан, кладенец — не би могъл да разкрие успешно неговата същност. Чрез тях той не би могъл да изрази пълноценно себе си, да вложи в тях напълно и изцяло душата си.

      Така Сали Яшар, минавайки през трудности и изпитания, достига до прозрението, че голямото благодеяние е в това, което той е вършил и върши. Майсторът на каруци разбира, че колкото това да изглежда незначително, в него се крие нещо велико и прекрасно, защото нищо, което свързва хората, което носи радост и което дарява с надежда, не е незначително. Сали Яшар ясно осъзнава, че няма начин това, което прави другите щастливи, да не донесе щастие и на теб самия.

      Смисълът на човешкия живот обаче Сали Яшар не открива само в правенето на себап. Той разбира и че: „с мъки, с нещастие е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“ И наистина колко мъдрост има в тези думи! Колко е празен светът, когато нямаш любимо същество до себе си, колко е пусто сърцето ти, когато няма с кого да споделиш радостта си и с кого да разделиш мъката си. Това са разсъждения на Сали Яшар, които потвърждават същността на неговия себап. Защото да прави каруци, означава да свързва хората, а песента на самите каруци е предвестник на завръщащия се любим човек.

      Така Сали Яшар извървява пътя от своите прозрения, свързани със света, до прозренията, свързани с вътрешния му свят. Той успява да открие призванието си, да го превърне в послание към другите, към живота.

      В разказите си Йордан Йовков обръща повече внимание на това, което обединява хората, а не на това, което ги разделя. Така е и в „Песента на колелетата“. Сали Яшар открива своя начин да свързва хората, като в това той намира смисъла на своя живот. Намира го и в любовта, и в красотата, и в природата. Изобщо смисълът на живота е там, където човек иска да го намери. За Сали Яшар той е съсредоточен в малките радости, които му поднася съдбата. И така той ще превърне песента на колелетата на своите каруци в песен, разказваща смисъла на неговия живот!

Кристина БОЧЕВА, Олимпиада по БЕЛ

@bgmateriali.com

Изтеглиsave