Разказът „По жицата“ е изграден върху два основни мотива – за човешката мъка и за надеждата. Те са обвързани взаимно чрез един образен символ – бялата лястовичка, превърнала се в красива легенда за търсеното спасение.

          Преди да започне разказа си за тази чудна бяла птица, бащата отново замлъква. Ясно се долавя вътрешната борба в душата му, от една страна, между надеждата и вярата, че все пак има спасение от коварната болест, и от друга – от страха, че думите на Сидеровите са просто шега на „охолни хора“. Гунчо не е убеден, че съществува такава чудновата птица: „На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са... пък болна е, чедо е...“ И той тръгва след тази надежда с вярата, че все пак може да се случи чудото.

          При срещата си с Моканина все още непознатият за него селянин заговаря най-напред за причината, която е накарала семейството му да тръгне на път, и отправя въпросите си плахо, едновременно с вяра и съмнение за съществуването на бялата лястовица, „...те казват, че в Манджилари се явила... явила се една бяла лястовичка!“ В думите на Гунчо се чувства стремеж събеседникът му да ги приеме за достоверни, а не несериозно, като някаква измислица.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com