ЙОРДАН ЙОВКОВ – „СЕРАФИМ“
(Анализ)
КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА
Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден. Сяда заедно с кръчмаря Еньо и разговарят. Еньо отбелязва, че е време Серафим да си купи ново палто, тъй като старото е прекалено овехтяло. Серафим е съгласен с Еньо, а и през лятото е спечелил пари за ново палто.
Тук в разказа се появява едно НО – но се появява Павлина, на която Еньо е кръстник. Жената иска пари, за да заведе болния си мъж на лечение в града, но Еньо й отказва. Павлина си тръгва разплакана.
На другата сутрин Еньо се появява. Разбрал е, че Серафим е дал всичките си пари на Павлина. Укорява го, че не може да се дават пари на непознат човек. Серафим е спокоен и усмихнат заради сторената добрина.
Това е разказ за малкия и незабележим човек с голямо сърце, готов да помогне на страдащия. Серафим изпълнява основното християнско послание – да обичаш ближния си както себе си. Той даже го изпълнява в още по-голяма сила, защото обича ближния си повече от себе си. Серафим помага на една непозната жена, защото е почувствал нейната болка и страданието й.
ПРОСТРАНСТВОТО В РАЗКАЗА
Действието в разказа „Серафим“ протича на открито – на мегдана пред кафенето на Еньо. Единственият епизод, в който събитията протичат на закрито, е разговорът на Еньо с Павлина. Но този епизод остава „невидим“ за читателя, тъй като липсва негово подробно описание. Епизодът е представен само с едва дочутия от Серафим разговор между Еньо и Павлина.
Мегданът, на който протича действието на разказа, прилича на театрална сцена, на която героите се появяват, за да изиграят своите роли.
Да си представим.
• Завесата се вдига за първи път:
– появява се Серафим и разговаря с Еньо;
– появява се Павлина – влиза в кръчмата и разговаря с Еньо;
– Серафим разговаря с Еньо и остава да спи на мегдана.
• Нощта прилича на театрален антракт (пауза), през който се е случило нещо важно. За него читателят ще разбере едва на сутринта от въпросите на Еньо.
• Завесата се вдига за втори път:
– сутрин е, появява се Еньо и хока Серафим за дадените пари;
– Серафим сякаш е сам със себе си и сторената добрина – щастлив е и се усмихва.
Мегданът е центърът на селото. Той е най-широкото и открито място. Именно в този център се появява Серафим, за да помогне.
ВРЕМЕТО В РАЗКАЗА
Първото време – годишното. Серафим се появява винаги по едно и също време в годината – по Гергьовден или Димитровден. Този път Серафим се появява по-рано. От думите на Павлина: „Сега по Св. Богородица ще стане седем месеца, как не е похванал работа“, се разбира, че действието в разказа протича малко преди 15 август (Голяма Богородица). Но има още един знак за времето – лястовичките са все още в гнездата си и щъркелите не са си отишли.
Второто време – на протичането на събитията в разказа. Без да е посочено ясно, можем да определим началото на разказа – малко преди обед. Всички следващи действия – идването на Павлина и отказът на Еньо, протичат почти в същата част на деня. Следват работата на Серафим и накрая – пренощуването му. Кулминацията на разказа - моментът, в който се разбира, че Серафим е дал парите си на Павлина – протича на другата сутрин. Така можем да обобщим - времето на разказа е в рамките на едно денонощие.
А сега да допълним още нещо. Времето и пространството в художествената творба са в неделимо единство. Разглеждаме ги поотделно, за да бъдат по-ясно различими, но ако ви прави впечатление, когато говорим за време – уточняваме и пространството; когато говорим за пространството – уточняваме и времето на протичане на действията.
ГЕРОИТЕ В РАЗКАЗА
Главният герой е Серафим.
От описанието на героя разбираме, че е „чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан“. Два детайла от облеклото му потвърждават това: палтото и цървулите. Палтото го прави гражданин, цървулите – селянин. Образът е по-скоро комичен – палтото е „оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено“ и цялото покрито с „безбройните разноцветни кръпки“. На главата на Серафим е „нахлупено смачкано бомбе“. По всички тези черти героят твърде много прилича на познатия комичен образ на клоуна в цирка. И още – той е „мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто като в пашкул“. Неслучайно Еньо го оприличава на таласъм и плашило. Серафим е твърде слаб физически: „Можеше да работи само лека, маловажна работа...“, а без палтото си е „мъничек, слабичек“.
От поведението на Серафим също разбираме, че не е част нито от града, нито от селото: „Той беше от града, но търсеше работа по селата“. По действията си прилича на Божи човек: „Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка“.
Епизодът, в който се подготвя за сън, потвърждава същото: „Той застана точно по средата на мегданя пред кафенето и там взе да си приготвя легло“. Сякаш светът му принадлежи и той може да спи точно в центъра на света, под открито небе.
Потвърждение за добротата и човеколюбието на героя е помощта, която оказва на Павлина. Епизодът с даването на парите не е разказан, за да се подчертае, че Серафим го е направил тихо, както тихо и скромно живее.
От думите му разбираме, че се чувства близо до Бог: „Пък ако ми е писано, с него може да се представя и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно...“.
Може да се обобщи: физически Серафим изглежда комично, но духовно е извисен.
Еньо е героят, който е необходим, за да се откроят качествата на Серафим. Той е негова противоположност.
– Серафим пътува, той е своеобразен скитник – Еньо живее на едно и също място, стои основно в кафенето си.
– Серафим не притежава нищо – Еньо е заможен и има кафене.
– Серафим стои на открито – Еньо разговаря с Павлина в кафенето и кани госта си да спи там.
– Серафим дава парите си на Павлина – Еньо отказва да услужи.
Павлина е епизодичен герой. Тя е героят, на когото Еньо отказва помощ и на когото Серафим помага. Разказът за сполетелите я нещастия има за цел да предизвика състрадание. Той е своеобразен изпит за другите двама герои – Еньо и Серафим.
@bgmateriali.com
