Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна в семейство на скотовъдци и земеделци. Първоначално образование получава в родното си село и в Котел, а гимназия завършва в София. През 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му слага край на неговото следване. Учителства из добруджанските села, а през 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и в Междусъюзническата война като командир на рота. Награждават го с орден за храброст. През 1915 г. отново е мобилизиран. Работи като военен кореспондент. Преживява изключително тежко националната катастрофа след Първата световна война и окупирането на Добруджа от Румъния. През 1920 г. Йовков е назначен на дипломатическа работа в Букурещ, където остава седем години. До края на живота си работи като чиновник в Министерството на външните работи. Умира след тежка операция през 1937 г. в Пловдив.
Най-ранните литературни опити на Йовков са в стихове. Първите си разкази публикува през 1910 г. Популярност му донасят военните разкази, които публикува през 1917 – 1918 г. През седемте години в Букурещ създава сборниците „Песента на копелетата“ и „Старопланински легенди“, започва „Вечери в Антимовския хан“. През последните десет години от живота си издава девет книги, между които сборника разкази „Ако можеха да говорят“. Пише също така повести, драми и романа „Чифликът край границата“.
В художествения свят на Йовков централно място заема човекът със своята сложна природа, страдалческа участ и душевност, разкъсвана между най-висшите добродетели и най-страшните грехове. Сюжетите си писателят черпи от живота, който наблюдава. Привличат го не злободневни теми, а общочовешки въпроси, които никога не губят своята актуалност. Затова и творбите му, независимо от изминалото време, звучат актуално и провокират размисли за взаимоотношенията между хората, за доброто и злото в човешката природа, за видимото и невидимото у човека и в света.