ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880 – 1937)
Йордан Йовков е един от „майсторите на разказа“ в българската литература. В неговите произведения преобладават темите за силната личност, за прекрасното в човешката душа, за любовта и красотата, за разрухата, която носи войната.
Роден е през 1880 г. в старопланинското село Жеравна. По-късно семейството му се премества в Добруджа, където писателят се привързва към земята, хората, природата. Завършва Школата за запасни офицери, започва да учи право в Софийския университет, но се отказва заради смъртта на баща си и липсата на средства. Учителства в добруджанските села. Участва в три войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна. След като Добруджа е откъсната от България, Йовков се разделя с любимия край и отива със семейството си да живее в София. По-късно е назначен в Българското посолство в Букурещ, където работи в продължение на седем години. Там създава сборника „Старопланински легенди“. Целия си живот прекарва в неуморен труд над книгите.
Умира през 1937 г. след тежка операция в Пловдивската католическа болница.
@bgmateriali.com