Разказът „Нежната спирала“ отразява откъсването на съвременния човек от природата, но и неговото трудно завръщане към съвършенството на заобикалящия го свят и откриване на мястото му в него. „Нежната спирала“ изразява тревогата на писателя, който умее да разчете тайнствения език на природата и чрез митологично-фолклорните представи с особен лиризъм да предаде посланията й. Аз-повествованието дава възможност за индивидуално, дори лирическо-емоционално съпреживяване на видяното и осмисляне на насилието на човека над природата като необяснимо безразсъдство. Само човекът, като част от великото съвършенство на света, може и трябва да разчете „неясните кръгове и спирали“ като „последно четмо и писмо върху бялата равнина.“ За „виждащия“ човек това писмо е многозначно и разнопосочно като сложното многообразие и противоречивото единство в природата. Пътят към мъдрото послание на умиращата птица не е еднопосочен, а лъкатуши през враждебното отношение на човека и неговото недоумение от срещата със загадките на природата, преминава през безсмисленото насилие, неловкото мълчание и болезнения размисъл.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com