Първата стъпка. Макар че прилича на своите събратя, всеки човек е неповторим и единствен. Както скъпоценният камък пречупва светлината по характерен само за него начин, така и човекът пречупва през себе си образа на света. За всичко, което минава през ума и сърцето му, всеки може да има свое отношение, свое мнение. Когато някой пише есе, той или тя прави именно това - споделя с читателите мнението си по някаква тема.
От всяко мнение ли става добро есе? Уви, не. Добро есе произлиза от интересно мнение. Например ако във връзка с темата „Лятната ваканция" изразиш становището: „Най-добре е да се почива на море", едва ли ще смаеш читателя. По-скоро ще го накараш да си помисли: „Че това кой не го знае?" И да загуби интерес да чете по-нататък. От мнение, което може да се определи като общоприето, е доста трудно да се получи добро есе.
Да, не е лесно да изразиш мнение, различно от това на останалите. Първото, което ти идва на ум по темата, в повечето случаи представя обикновено, дори съвсем банално твърдение. Но този първи опит не бива да те отчайва, защото изречението, което най-напред ти е дошло на ум, често няма нищо общо с твоето истинско мнение. До истинското мнение стигаш едва след като си поставиш колкото може повече въпроси във връзка със зададената тема. Например: „Къде обичам да летувам? Коя е най-щастливата ми ваканция? Кой е най-яркият ми спомен от нея?" и т.н. Почти сигурно е, че това, което ще се оформи като отговор, вече няма да звучи скучно, защото ще бъде пречупено през твоите собствени мисли и вълнения. Така баналното твърдение може да се превърне в: „Повечето хора смятат, че е най-добре да се почива на море, но аз поставям над всичко походите из Родопите", или: „Обичам да ходя на море, защото там мога да се отдам на голямата си страст - подводната фотография", или: „Най-хубавата лятна ваканция е тази, която прекарваш с любимите си приятели." Вариантите са безброй. Всъщност колкото хора - толкова варианти. За да грабнеш вниманието на читателя, постави в основата на есето своето истинско мнение. Вярвай, че то е ценно и че си струва да бъде споделено.
Подобен подход към конструирането на есето освобождава ученика от притеснението, че трябва да бъде едновременно ерудит и поет, за да напише нещо смислено. Следващата стъпка цели „въвеждането" във формата. До голяма степен това означава посвещаване в култа към абзаца.
Втората стъпка. Когато успеем да формулираме подробно и в детайли мнението си, може да се каже, че сме съставили тезата на есето. Например: „Повечето хора смятат, че е най-добре да се почива на море, но аз поставям над всичко походите из Родопите. Общуването с хора, които обичат планината, невероятно красивите гледки и свежият планински въздух стопяват всяка умора и те правят истински щастлив." Веднъж формулирана, тезата следва да бъде доказана. Как да сторим това?
Вглеждаме се в детайлите (елементите), от които тезата е съставена: „общуването с хора", „красивите гледки", „свежият въздух стопява умората", „истински щастлив". За всеки от тях е необходимо да предложим интересно доказателство. Може например това да е малко известен факт за влиянието на планинския климат върху човешкия организъм, описание на пейзаж, преживяна от самите нас случка и пр. Повечето от тези данни са в паметта ни - трябва просто да ги съживим и да ги използваме. Та нали и мнението, което сме изразили, също е плод на някогашни преживявания и размишления. Сред най-вълнуващите от тях ще открием нашите доказателства. Внимание - за всеки елемент от тезата е необходимо да предложим най-малко едно доказателство.
На това място разглеждаме страница, на която отчетливо личи как текстът е разделен на абзаци. Възможно е между тях да има оставен допълнителен интервал. Подчертавам, че това разделение има изключително важна функция - то помага на читателя да разграничи доказателствата, - и че на всяка идея съответства отделен абзац.
Добре написаният абзац се състои от главно изречение, което представя идеята, и развиващи изречения, които я подкрепят. Накрая стои завършващото изречение, което дава знак на читателя, че разсъждението е изчерпано. Така в представената по-горе теза се съдържа елементът „красиви гледки". Доказателството на тезата няма да е изчерпателно, ако не посветим на този елемент поне един абзац. Той може да звучи така:„Когато чуя думата „Родопи", пред очите ми се открива една райска гледка. (Главно изречение.) Намирам се на родопски връх. Докъдето поглед стига - други върхове. Заоблени, сякаш еднакво високи, те приличат на застинало море. И както в морето се преливат разни цветове, така и родопските върхове са оцветени различно - най-близките са яркозелеии, по-отдалечените - синьозелени, а върховете на хоризонта са съвсем сини и сякаш потопени в млечна мъгла. (Развиващи идеята изречения.) Когато за пръв път видях тази гледка, тя така ме изуми, че си помислих: „Пред това бледнее и най-красивият морски пейзаж!" (Завършващо изречение.)
Ако трябва да обобщим, тезата е представена в един абзац; изложението - в няколко (поне един за всеки елемент от тезата); заключението - в един. Да, очевидно е, че напомня структурата на съчинение разсъждение! Какво по-естествено от това, след като есето е опит да се изрази и защити определено мнение'?
Когато напишеш много есета и усетиш, че владееш формата, можеш да започнеш да експериментираш с подредбата теза - изложение - заключение. Вместо например да започваш все с тезата, опитай да сложиш в началото някой от развиващите я абзаци. Защо ли? Защото може да се окаже, че ако разкажеш интересна история или направиш ефектно описание, ще грабнеш по-лесно вниманието на читателя, ще създадеш у него определено настроение и така по-лесно ще го убедиш в правотата на своето мнение. Ако избереш такъв подход, тезата може да се яви на което и да е място - като втори абзац, в средата, дори в края. Важното е да я има или да бъде подсказана. И, разбира се, да бъде убедително защитена. Не забравяй формулата:
Една мисъл - едно изречение.
Една идея - един абзац.
Едно мнение - едно есе
@bgmateriali.com
