Предметите разказват за героя: как се създава описание на предметна обстановка в художествен текст, указания и въпроси за подготовка

Урокът е построен така, че ученикът първо да разбере понятието, а после да го приложи. В началото е обяснено какво означава предметна обстановка и по кои признаци се описват вещите: изработка, форма, цвят, предназначение. Следва най-важната част, посветена на функциите на описанието: как то създава зрителни и осезателни представи, как показва обстановката на действието, подсказва характера на случката и разкрива ценностите, характера и социалното положение на героите. Наблюденията са илюстрирани с примери от художествени текстове, в които вещите говорят за мизерия, за героизъм или за духовния свят на героя. Практическата част включва над десет въпроса с отговори и задачи, чрез които се упражнява разпознаването на функцията на конкретно описание и се създава собствен текст. Всеки раздел е кратък и ясно озаглавен, което позволява урокът да се използва и на части. Разработката е удобна за подготовка за урок по създаване на текст, за домашна работа и за преговор преди контролно върху описанието в художествен текст. Ученикът получава и ясен модел как сам да построи описание: от избора на предмети през подредбата на детайлите до целта, заради която описанието изобщо се прави.

Какво издават за героите вещите около тях? Материалът показва как се създава описание на предметна обстановка в художествен текст и стига до готов образец върху кръчмата на Странджата от „Немили-недраги“. Началото изяснява самото понятие: какво обхваща предметната обстановка, какви функции изпълнява описанието ѝ в художествения текст и защо подредбата на едно помещение говори за характера, вкусовете и социалното положение на своя стопанин. Посочени са подходящите глаголни времена, както и художествените средства, с които описанието въздейства върху слушателя. Следва постройката на описанието като вид съчинение, разписана по части, и трите етапа на работа: подготовка, създаване и подобряване, всеки с конкретните стъпки в него. Практическата част тръгва от формулирана задача върху първа глава на повестта и показва цялата верига: осмисляне на изискванията, разграничаване на предметните елементи, изготвен подробен план по точки и подточки, а след това и самото описание на тема „Знаците на мизерията и на героизма“. Накрая е показан и етапът на редактиране с критериите, по които се проверява готовият текст. Материалът е подходящ за подготовка за устно и писмено описание в час, за самостоятелно упражнение по темата и за ученици, които се нуждаят от ясен модел, по който да напишат собствено описание.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за трите литературни рода, образността и въздействието на художественото слово Резюме: Този тест проверява основното: умее ли ученикът да разпознае художествения текст сред другите, да назове кой говори в него и да обясни какво постига авторът с образите си. Върху тези три умения стъпва всяко следващо занятие по литература. Разработката съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс с напрегната, тайнствена атмосфера, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида художествен текст, разпознаване на говорещия, преценка на основното внушение, откриване на конкретно художествено средство и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Изборът на образен и емоционално наситен откъс не е случаен — той позволява понятията да се приложат веднага, върху жив материал. Следващите дванадесет задачи обхващат теорията на раздела. Проверява се кое определя художествения текст и коя характеристика не му принадлежи, какво отличава лирическата творба, какво представлява темата и как се разпознава авторовото послание. Отделни въпроси разграничават лирическия говорител от повествователя, изброяват какво не е художествен текст, обясняват същността на художествената измислица и функцията на епитетите и сравненията. Включена е и задача върху драматургичния текст, с което са застъпени и трите литературни рода. Трите отворени задачи с готови редове за писане нарастват по самостоятелност. Първата изисква обяснение на едно от най-трудните понятия в раздела и на начина, по който то се разпознава. Втората — изброяване на художествени средства. Третата е творческа: ученикът трябва сам да напише кратък откъс, в който да употреби художествена измислица и да изрази чувство чрез образ. Така проверката завършва с проба на умение, а не със заучен отговор. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден израз не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с конкретни примери за всяко художествено средство, а към творческата задача — готов кратък откъс, който може да се използва като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка — решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Едно и също дърво може да бъде описано по три различни начина и всеки от тях е правилен. Този учебен текст обяснява кога кой е подходящ и как се стига до най-трудния от тях. Началото извежда описанието от естественото човешко любопитство и го определя като специфичен тип текст със собствена композиция. Веднага след това са разграничени научното, разговорното и художественото описание според целта и условията на общуването, като е обяснено кое отличава последното от останалите и защо то подбира само част от признаците на предмета. Оттам изложението стига до описанието пейзаж като най-сложната разновидност. Посочено е какви умения изисква то, каква роля играят наблюдателността и въображението и защо възприемането на природата почти винаги е съпроводено от одухотворяване и от съчетаване на жизнената правда с художествената измислица. Практическата сърцевина е петстепенната композиционна схема на съчинението описание. Тя води от определянето на замисъла и изходната гледна точка, през насочването на вниманието и цялостното възприемане на обекта, подбора и систематизирането на детайлите, обособяването на идейно-емоционалната оценка, до обмислянето на езиковите средства. За всяка стъпка е обяснено какво точно се прави и в кое звено на текста се проявява. Финалната част разглежда самия език на описанието: кои части на речта носят най-силен образен заряд, как се изграждат одухотворени образи, каква е ролята на епитета и кои видове изречения са подходящи за насечен изказ или за обединяване на картината. Накрая пейзажът е поставен и в жанров контекст, с посочване на описателните жанрове. Текстът е подходящ за подготовка преди писане на съчинение описание, за преговор на теорията при работа върху пейзажна лирика и импресия и за самопроверка дали описанието е изградено по всички изисквания.

Началото е разговорно: когато четем книга, авторът често ни завежда на едно конкретно място и точно това умение е предмет на урока. Първата част изяснява какво е описание на предметна обстановка, втората обяснява защо то е толкова важно за художествения текст, а третата изброява какво трябва да съдържа едно добро описание. Отделни раздели са посветени на глаголното време, което се използва, и на разликата между устно и писмено описание. Най-практичната част дава стъпките при създаването му: как се обмисля съдържанието, как се подрежда последователността, какво място заемат образите на героите и как се подбират елементите и детайлите. Девет въпроса с отговори и допълнителни задачи проверяват усвоеното. Разработката е насочена към създаване на собствен текст и затова е особено полезна преди писмена работа в час, при домашна работа и при подготовка за изпитване върху описанието. Показано е и как един и същи предмет може да бъде описан по различен начин според това какво трябва да усети читателят, а звуците и ароматите са включени наравно с видимото, защото именно те правят картината жива.

Какво отличава художествения текст от всеки друг? Отговорът изглежда очевиден, докато не се стигне до точните понятия — лирически говорител и повествовател, внушение и информация, измислица и лъжа. Настоящата разработка проверява именно тези разграничения, върху които стъпва цялото по-нататъшно изучаване на литературата. Тестът съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс от българска авторка, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида текст, разпознаване на говорещия, преценка на внушената емоция, откриване на художественото средство в конкретен израз и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Работата върху жив пример е по-надеждна от прякото питане за определения, защото показва дали понятията се прилагат, а не само помнят. Следващите дванадесет задачи обхващат понятийния апарат на раздела. Проверява се какво е художествен текст и коя характеристика не му принадлежи, какво представлява лирическият говорител, какво означава авторовото послание, кои са родовете на художествената литература и коя форма не се числи към тях. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица като основа на изградения свят, на особеностите на лирическия текст, на белезите на епическия и на наименованието на гласа, който води разказа в него. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква разграничаване на два близки термина, втората — самостоятелно съставяне на изречение с художествено средство по избор, а третата — посочване на две разлики между двата литературни рода. Така тестът преминава от разпознаване към собствено формулиране. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, включително няколко варианта за художествено средство, което улеснява оценяването на различни ученически решения. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобен начин да провери дали владее основните литературни понятия — тези, които ще му трябват при всяко следващо произведение през годината. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.